Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Илюзиите - храна за душата 🇧🇬
в задушен слънчев ден,
сякаш в труден момент ти подават ръка
и всичко е почти, но не съвсем.
Крепим се на лъжовни обещания, ...
*** 🇧🇬
Тихите копита и
вятъра пристигащ,
безсилен да събори
тези облаци, ...
Тайнствено 🇧🇬
* * *
Светлите сенки,
свирепи, играят си -
горски страхове. ...
Отчаяние 🇧🇬
подир ден,
безразлично гледайки
към мен...
поглед, пълен със ...
Аз никога не плача 🇧🇬
Аз никога не плача,
особено за тебе,
к у ч к о.
От камък е сърцето ми ...
Дар 🇧🇬
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
Преброяване до предела 🇧🇬
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърмор ...
Иванчо 🇧🇬
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...
Задушница 🇧🇬
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...
Лунаториум - Стая кръгла 0 - Бедност 🇧🇬
Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докос ...
Мрачен чар 🇧🇬
„Началото”
Погледнах мъжа пред себе си. Беше някъде на тридесет и пет. Висок метър и седемдесет и пет, с черна къса коса, нос, малко по-голям от нормалното и с остри черти на лицето. Очите бяха тъмно кафяви, почти черни. Беше здрав, но не мускулест. Излъчваше увереност и някакъв мрачен ч ...
Аз съм някъде там... 🇧🇬
Искам Те 🇧🇬
Да си толкова далече.
Искам да те докосвам, да ме докосваш.
Не издържам вече.
Искам да те усещам ...
Изчезваща порода Мъж 🇧🇬
да ме грабне с чара, а не с хубавото си лице.
Не ми пука дали ще кара БМВ или Порше.
Не търся Брад Пит и аз не съм Бейонсе.
Не си търся просто тръпка, а земетресение, ...
От любов... 🇧🇬
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони ...