Тихо е. Спокойно е. Звучи само приспивната песен на дъжда. Дъждовните капки почукват леко по прозорците, като че ли ми казват '' здравей'', а аз се усмихвам, защото знам, миговете като този са кратки, но могат да бъдат изпълнени с толкова много въображение! За едни това е просто дъжд, а за други – м ...

- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период, в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ли не: боб с тиква, ярма, ...

Черешата El cerezo
По кората чета, че си болна. En tu tronco se ve: estas malo.
По листата пък - колко си жадна. Las hojitas tu sed me indican.
Не растеш. И по клоните скромни No talleces. Te mueres de hambre,
отдалече личи, че си гладна. tus ramitas de lejos lo gritan. ...

Падат с пирует
от небесното дърво
снежните листа.
* * *
Белокрили птици ...

Телата ни
си пасват идеално,
извивките ми
в твоите прилепват -
две статуи, ...

в памет на Данчо Мутафов, Лина Керпикова и всички колеги, които ни
напуснаха
Замлъкна сцената, секунда-вечност,
софитата изплака изпод черния воал,
един следач угасна, сякаш по погрешка, ...

Отключени думи
(И само понякога)
Защото съм. Отдавна скроена,
между два чифта - обичащи
ръце и очи. От Бога водена ...

... боят с торти
не му понесе.
Не
обичаше
сладко. ...

Уморих се да бъда
до безкрайност прилична,
досущ като прилежна ученичка.
Уморих се да крия любовта си -
нетипично е... ...

Цял живот аз търся любимия...
И плача, и страдам, и крещя...
Същински катаклизъм -
земетресение, краят на света...
Но оказа се, че той - любимият, ...

Легенди за Дионисополис
На хълма, дето пясъчната кал
разголила е тяло на девица,
в скалите си, разкрачена с печал,
отколе се е ширнала лозница... ...

Другото ми Аз
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал! ...

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност? ...

Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя, ...

Опитах се да нарисувам едни очи...
Б.
.

Малки, важни нещица!
В пропусклива,
напоена с непосилни
дръзки мисли.
Памет. ...

ОКАЧЕНИЯТ ТАВАН
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защ ...

Плажът беше безлюден. Ако това място изобщо можеше да се нарече плаж. Пясък нямаше. По-скоро приличаше на каменна кариера с откъсналите се от стръмната скала огромни късове, които се търкаляха безразборно навсякъде по брега. Нагоре по възвишението се виеше тясна пътека – истинско екстремно изпитание ...

върху гробовете сняг
настъпена тишина-
страхопомирение

ЕТЮД ІІ
Не. Нещата не са толкова сложни.
Любовта е наивна като изгрева,
неподозиращ бурята отпосле.
Като залез още слънце молещ. ...

Напиши ми писмо,
ей така, без причина,
и не питай защо
след хиляда години.
Всеки ден ли вали ...

Какво си ти – дявол или магьосник?
Щом ме погледна с онзи странен поглед,
зърнах огън в очите ти.
Силна тръпка ме полази и пламна всичко в мен,
а целувката ти тъй влажна и топла – неизпитана до сега, ...

На Неделина
Колко време сме заедно вече -
замисляла ли си се?
От детските години отминали,
та до ден днешен. ...

Небето започва да се прояснява,
слънцето излиза иззад облаци и тъмнина.
Отново имам повод истински да се усмихна,
но не си ти причина за това!
Отново радост е изпълнила моята душа ...

"Писмо ти пиша старомодно
на лист хартия от тетрадка"
Димитър Никифоров " argonyk"
Какво ли пише във писмото?
Дали започва с нежно "Мила..."? ...

Изми ли си зъбите?
Очите изми ли?
Научи за гъбите?
Закуси за сили?
Написа домашното? ...

Обичам те повече от въздуха в кръвта.
Обичам те повече от слънчевата светлина.
Обичам те повече от светлата сянка на луна.
Обичам те повече от себе си, моя истинска жена.
"Обичам те" е прост израз на любовта в моята глава.

Нищо повече не сме
освен топъл повей
на нежен вятър
нежно галещ бузите
на малко дете ...

Пак забръска февруари!
Пролетта да изпревари,
пак фучи и не престава.
Баба Марта наближава,
а със ней – цветенца, птички – ...

Без любов всичко е заспало
и в тъмни облаци замряло.
Без любов светът неприветлив е,
суров.
Сиви сгради и изсъхнали поляни, ...

Да запазиш живота и нея
Кажи, когато лятото свърши.
Ще можеш ли?
Да започнеш без мен.
Да не чакаш в себе си спомен в копнеж. ...

Не искам минута откраднато щастие,
не искам секунда неземна любов.
В живота не търся чуждо пристрастие,
единствено искам честен живот.
Не искам сърцето ми просто да страда, ...

Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устни ...

ТРЕТИ МАРТ
Трети март е дата свята
за всяко българско сърце.
От творците ни възпята,
с нея свободата ни дойде. ...

Плаче сърцето ранено,
кърви и думи не помагат
пред неговата участ,
пред тез кървави сълзи.
Стене душата, ...

От три години Мирослав играеше в мъжкия отбор по футбол като централен нападател и беше много добър. Може би най-добрият. Много голове имаше зад гърба си. Всички го уважаваха, а аз го боготворях. Бях едва на осемнадесет години и току що бях завършила гимназия. С него се познавахме от деца. Живеехме ...