Бляскат дърветата, свели стебла,
окъпани след летния дъжд.
Врагът е зад хълма и стяга войска,
да приключи с нас отведнъж.
Рият конете припряно земята, ...

Експресният вапорето № 82 се приближи до спирка „Валаресо” на площад „Сан Марко” и застана плътно до кея. В този ранен час на деня водният бус беше почти празен и Лука можеше спокойно да се любува на прекрасната утринна гледка по Канале Гранде, без да бъде смущаван от многобройните туристи, които сл ...

Теди и Мик чакаха дълго тази среща. Времето летеше бавно, а разстоянието между тях скъсяваше дните. Среща... Уречен час... Възбуда...
Беше слънчев зимен ден. Въздухът кръжеше наоколо и описваше вълшебни кръгове.
Всеки от тях си беше индивидуалист, обичащ свободата и полета на мисълта, действията, хо ...

И тази нощ сълзите се стичат по лицето ми изморено. Не мога да повярвам, че не виждаш. Сякаш тук си сам. Болката с ножове приковала ми е сърцето. Себе си или тебе да виня...
- Здравей, прекрасен ден, нали!?
- Здравей, с коя друга спиш? - казвайки го, чернилка в гърлото ми заседна.
Мълчиш, а сълзите ...

ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
ДЕН ВТОРИ
Хотел "Трите папагала"беше построен на около сто метра от морския бряг, в подножието на невисок хълм, засаден с портокалова горичка. Беше краят на август и дърветата бяха покрити с нежните цветове на портокала и немалко плодове. Хотелът наподобяваше морска птица разперила ...

Честит да бъде твоят ден рожден
и нека Господ над деня ти бди!
Животът ти да бъде окрилен,
успешни да са земните ти дни!
Празнувай бурно - с вино и тълпи, ...

Преди каквото има да се случва
където и да е на този свят...
Преди от сън да се излюпи от утрото
и слънцето да разпилее топъл смях...
Преди да гушнат облаци луната ...

Ще чакам да преминеш – като грипа,
разтресе ме, но три дни се изтрайват.
Разсейки няма - тенк ю, че попита,
не - само по сърцето ме удари.
Залутах се из думите ти – грешка! ...

Полудяла луна стръвно вятърът гони,
с прилепово крило си прикрива следите.
Вълци ръфат нощта. Първобитни нагони.
И кърви тишината от греха на звездите.
Сенки хвърлят във мрака прокълнати мрежи. ...

До късно снощи пих от любовта,
но някак си защо ли не ми стигна?
Дали била е наполовина чашата,
или съм толкоз жадна била?
Но тази вечер пак налей, ...

Обичам да летя насън
и нещо странно ме понесе...
преминахме отвън -
през девет слънчеви завеси.
Светът е толкова различен, ...

В милионния град, милиони съдби.
Живи сенки отнейде извират.
Или мъничко след, или малко преди –
жив и аз между тях се провирам.
Накъде през площада, през вятър и шум, ...

РИСУНКА
Очи потайни,
свенливи и нежни.
Весели.
Питащи. ...

Звезден миг, вълшебна магия,
топъл лъч, разкъсваща се душа.
Кървящо сърце, бурна стихия,
топъл дъжд, блян, надежда, огнен свят.
Болезнена борба, изпепеляваща болка, ...

Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
и гларусите спряха да летят.
Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
палатки, каравани спят.
И някъде китара звуците разнесе, ...

По навик искам да те видя...
По навик искам да те чуя...
По навик всичко става и номера ти аз набирам...
По навик ли още те обичам?
По навик ли се стичат моите сълзи? ...

Във вечерите тежки на деня,
във часовете мрачни на нощта,
във утрото на сивата мъгла,
във писъка на някоя кола
усещам, че си тръгва любовта. ...

Шкафът затвори очи,
обърна гръб на стената.
Гардеробът се смути
празен, изскърца вратата.
Пердето спусна коси ...

НОВИЯТ МЕРЦЕДЕС
В Кувейт съм бил десетки пъти, като престоите ми там са били от три до шест седмици. Спомените ми, свързани с тази малка страна са много, но тук ще спомена само няколко от тях.
Навремето работех като заместник генерален директор по механизацията в ДСО “Техноекспортстрой”. Във връзка ...

Тя прокара пръсти през късата си коса. Чувството беше хубаво. Като че ли се разсейваше. Облягайки се на олющената стена, тя изпъна дългите си крака и се загледа. Към нея се приближаваше едно момче – малко нисичко, с изключително красиво лице и памучно мека коса. Момичето потрепери и в ума ù проблесн ...

Понякога поглеждам в мойто минало
и виждам сцени, от които плача,
душа, сърце, защо тогаз било изстинало
и аз безмилостно към пропастта ги влача.
Нима животът ми е бил коварен, бурен, ...

Нося те в себе си толкова дълго.
Кажи ми как да те забравя!?
Белязал си сърцето и душата ми.
Знам, ще те обичам до края.
Ти си всичко, всичко за мене. ...

Поглеждаш ме тъжно с поглед уморен,
разбирам, че нещо тревожи те явно.
Навярно ти вяра - изгубила в мен,
приела си друг в сърцето забравно.
Каква ли бе вината ми? - не узнах, ...

Последни думи -
тишина
и всичко -
сякаш че отлита.
Една сълза ...

Той е подарък -
този живот подарен!
Благоденствие!!!
Всичко във мен
разтвори - потича ...

Съвсем по мярка
Ох, много съм зает (стресиран... болен... вързан...), мила,
но утре, обещавам ти, ще бъде по-различно!
Ех, колко пъстри „много“ сме скроили и ушили
по мярката на сивото ни, голо безразличие...