“Люби ме като вихрен тигър”, прошепна пламенно в нощта.
В нощта безумна и незабравима.
В нощта, в която аз открих страстта.
А зъбите ти - във врата ми.
И ноктите до кокал във гърба. ...
В душата ми мастилото така е поетично,
а ред наяве трудно ще закърпя.
След миг усещам как самата тя ще литне,
докато писалката зове, ръката дърпа.
Размах необходим е на крилата, ...
Пак излизаш сама с наведена глава.
Не ме поглеждаш, не се усмихваш вече.
Вдигни очи, с поглед само ме дари,
- "Ще се върна, майко" - само ми кажи
"лягай си и спи" ...
На хладно утрo пили от росата,
на летeн ден поели от лъчите,
на цветен полъх сбрали аромата -
изпълват се с безценен сок ресите.
Обрани в топла есен от лозите, ...
Когато ми е мъчно и настинало
под веждите, мъгливо и самотно,
когато посред лято идва зимата
и дъждовете влизат по врата ми косо…
Когато си далече, чак във банята, ...
Нощта остана будна ,онемяла
от огнения танц на две тела.
Вечерницата с трепет на крила
посипа звездни пръски по стъклата…
Със стон красив се свлякоха оковите, ...
Ела до мен. Мълчи като небе.
Отронвай тихи капки обич.
Лозница кехлибарена да върже
и с тежки гроздове да преплете,
налятите от сладост наши устни. ...
Порязан от лошото боравене с любов,
сред цветя изсъхнали в омраза засадени.
С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.
Прикрити жестове, усмихнатост превзета.
Показност на бледи чувства с пресилена гримаса. ...
Не искам да ме гледаш с погледа от вчера -
отдавна твоите очи не се потапят в моите…
Отдавна и сърцето ти си промени размера
и внесе в моя ден на трон неволите…
Не искам да подаваш своята ръка, за да я хвана - ...
Утре е сватбата на сестра ми. Денят, в който малката Вики ще каже своето голямо „да”. Толкова ми е противна цялата суматоха - роклята от френска дантела и сто пъти преправяния вариант на прическа. Тези дни вкъщи беше истински ад, но кулминацията предстои - баби, лели и стрини ще се надпреварват да д ...
Вървеше бавно, уплашена. Стряскаше се от ехото на собствените си стъпки, побъркваше се от мисълта какво би могло да се крие в сенките. И вътрешно се наслаждаваше на сладкия страх, наслаждаваше се на вдигнатия адреналин и изострените сетива... Тихите нощни звуци се сливаха в монотонна хармония, наруш ...
Моя любов закъсняла, нечакана,
пристигнала тихо на пръсти,
като чиста сълза неизплакана,
в душата ми ти се прекръсти.
Моя любов закъсняла, нечакана, ...
Отдавна влизам тихо във животи
и не отварям с взлом врати и рани.
Живея на батерии и кротко.
Сама, сред шумни и еднообразни,
забавни и доволни, кръгли хора, ...
В подножието на съня ми,
при тънката бразда с реалността,
още се опитвам да простя без думи
на сърцето сляпата вина.
След писъка карминен на лъчите, ...
От известно време се ползвам от една практика – да се разделям с ненужните си вещи и дрехи, като ги подарявам на ромите, които идват да просят у нас.
Имах едно яке, с което исках да се разделя. Изказах намерение пред Вселената: „Моля те, прати ми човека, на когото това яке да свърши работа.” След ок ...
Сам в тъмнината... сам в тъмнината седеше той... сам в тъмнината, размишлявайки. Седеше и пушеше. През прозореца нахлуваше лека светлина от уличната лампа, благодарение на която се открояваше силуетът му, а около него дим. Чу се звук на допиращи се стъклени предмети, след това, звук на изливаща се т ...