ИНТИМНО
Целуни ме! Целуни ме!
Лека нощ ми пожелай!
Пак заспи със мойто име
и за мен си помечтай! ...

Ще ставам дядо.
В косите на внука -
моето жито.

Толкова силно ме удари вълна,
вълна от чувства и за миг ми спря дъха!
Усетих как сърцето ми затуптя
и изведнъж видях грозната си самота.
Видях и раните по краката, ...

Нищожество
Нищожеството в мазни люспи се увива
и крие се във кожата си миризлива,
обича тайно зад гърба да се обажда,
със хората, които мрази, се заяжда. ...

Триединство Свято,
Ти си тъй богато.
Все си и во все,
и в сърца и умове ( в онези, които те приемат).
Изработваш чистота в нас и около нас, ...

Космонавтите бяха лъжа.
Не. Не стигнахме чак до Луната.
Дай ми назаем ръка –
небето ще бъде откраднато.
Светът ще е розово-син ...

Когато всички спят и сънуват те,
аз мечтая под откритото небе
за най-прекрасното създание…
И чудя се аз в този късен час
що за орисница ме прокле с тази съдба ...

Има моменти в живота, когато ти липсва някой
толкова много, че просто искаш да го вземеш от
мечтите си и да го прегърнеш истински!
..........................................................................................
В твоите очи видях един свят, изпълнен с любов и без болка. ...

И какво, че е вече нова година?
да не би нещо да е по-специално?
пак си е същата вледеняваща зима,
покрила земята с плътно одеяло.
И какво, че сменихме пак календара? ...

Да вали
Бавно пада снегът, ала всичко затрупа.
Твойте стъпки към мен,
мойте стъпки към теб -
те са сън. ...

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

Защо съм влюбен в теб - не зная,
макар и невъзможна да е таз любов;
макар до болка аз да те желая;
макар за нея да не съм готов.
Защо съм толкоз глупав и въздържан, ...

(... Да те пречисти майката Земя...)
В гърдите ми поникнаха вековни дървета!
Сърцето ми в жилави лиани се обви!
В косите ми птици гнезда си изплетоха,
в краката ми кръглолика Луната се сви... ...

Само с тебе истински мечтах,
само с теб до мен живот живях,
с теб се хвърлих в пропастта
и с тебе жива бях дори и във смъртта...

Здравей. Аз съм. Помниш ли ме? Бившата..
Оная, дето се усмихваше със слънцето
и сетне шепнеше обичам те,
с думи, като пеперуди пръснати.
Оная, дето нощем галеше те с мисъл, ...

Напрежение, уволнение...
Мозъкът ти стана същинско заведение.
Тук те дърпат, там закачат,
с болки гайките откачат.
Скърцаш със зъби, гледаш тъпо. ...

1.
Стелят се бели зимни мъгли
и полека поглъщат света.
Ето: изчезват дървета, коли,
разтопяват се улици и къщя. ...

Спи градът, спи потънал в тишина, сънува може би дъжда, защото навън вали сега. Гръмотевици единствено звънят в мрака. Раздират коприненото черно небе, няма и звезди, само заблудени скитници...
-Сега е моят шанс да намеря храна! - тропна с лапичка едва.
-Къде си тръгнала, ще подгизнеш цялата!
-Аз съ ...

Особен урок
Някога преди много, много лета,
когато бяхме невинни, закачливи деца,
ние се влюбихме - просто така
и неочаквана за нас дойде любовта. ...

Джон Стефанович беше назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. Повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на госпожа Тен ...

От всичко, което имам, кое считам за свое?
Да притежаваш нещо, нещо толкова незначително, че би могло да се счупи, а ти да го изхвърлиш, да го заменяш отново и отново. Подобни преходни огледала на собствената ми слабост към вечния вроден егоизъм, правещ живота ми малко по-приятен, отколкото всъщност ...

Един ден пътя ще намерим
за всички ни един и същ,
към светлината ще поемем
с вяра и със дух могъщ.
Може би ще се разкайваме ...

... Беше навремето, доста отдавна. Бях млад, щастлив, енергичен, пълен с идеи, уверен в себе си. Нищо не можеше да ме спре - имах мисия. Носех си кръста честно и праведно години наред. Но с времето той ставаше все по-голям и по-тежък, а моите сили не се увеличаваха, дори напротив - отслабваха.
Изпус ...

Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал прир ...

Прозрях самотата,
прозрях тишината,
прозрях празнотата,
прозрях лошотата,
прозрях добротата ...

Един случаен телефонен звън
разби света ми омагьосан….
Събудих се от дълъг сън!
Нахлуха хиляди въпроси!
След първия миг вцепенение ...

Във избата на моята душа
натъпкани са рафтовете с чувства,
с тях мога да прегърна сто летà
и обещания, които не се случват.
Туршия кралска имам да ви нагостя ...

*
* *
В лишения животът отминава,
не съм потомка аз на род богат,
е, тази болка някак си успявам ...

Какво ли би ти струвало
да пророниш още две сълзи
и да въздъхнеш?
Да спреш да жалваш себе си
и да погледнеш пак ...

Във чашата ми спомени се давят...
Във чашата ми спомени се давят
за теб, за мен, за обич нежна,
изпивам ги - сърцето ми изгарят,
отиваш си, а вън е снежно... ...

Разтворени си бяха портите ми, като длани,
очакващи във летен зной дъжда.
Но ти встрани остана, а капани
постави за неутолената ми жажда.
И ето, вече двадесет години с теб ...

Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така - до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?
Някакви заместители, ...

Беше странно и неловко... Не го познавах от дълго време, но бях убедена, че искам да го опозная...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...

Помниш ли последната ни целувка?
В онази вечер - дъждовна и студена.
Помниш ли последната милувка?
С болка подарена.
Помниш ли последната усмивка? ...

В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...

В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...

Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...