Ако някога се върнеш?
Ако пак в очите ми помръкнеш?
И ако сълза за тебе падне пак?
Kакво ще правя срещу най-коварния ми враг?
Попи ми се в сърцето, защо боли от тебе толкова нелепо? ...

Нощта си тръгва...
Музиката скрито
прибира дискожокерът отдолу,
от пулта взема чаша недопита
и уморен отпуска се на стола... ...

Изваяла грации
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата ...

Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...

Седях върху влажния пясък, загледана в морската шир. Слънцето прокрадваше първите си лъчи, разкъсващо сутрешната тъмнина. В главата ми мислите бушуваха по-силно и от вълните, разбиващи се в крайбрежието. Усещах студ. Едва ли беше от влагата, просмукваща се в дрехите ми. Нещо вътре в мен изстиваше ба ...

По рамото пак Есен ме докосва -
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж. ...

Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...

***
Все по-малко
става
небето ми -
един прозорец ...

Слънцето си грее
Дъждецът си ръми
Вятърът си вее
Цветето цъфти
Птичките си пеят ...

Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...

В ЧАСА НА НОЩНИ ТРЕПЕТИ
1.
Премръзнала, вечерницата гледа в мен и се надява да я стопля с дъх. Настръхнал, градът завива с шал от дим прегракналото в дневни разправии свое гърло, да се предпази от простуда. По сънените и смълчани улици пробягва шепотът на късен листопад и шумоленето от разлепен афиш ...

Февруари
Месецът с най-малкото дни, с най-малкото спомени
за бъдеще и настояще.
Месецът, който ме кара да вярвам, че мъката
има край. ...

Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
и бъркаш в раната на моята мечта?
Бях те забравила, бях те приспала
в прегръдките на съвестта...
Защо разкъсваш топлите предчувствия ...

Поглед отстрани...
Бяла розова пъпка,
изпепелена от самота.
Беше нежност и тръпка,
а днес - пустота...

В ударите на пулса...
Разливам те навсякъде из мен –
красиво, благодатно и горещо.
С такава радост нося този ден,
във който Бог посочи да се срещнем! ...

Искам, южни ветре, с теб да дирижирам
мечтите свои - при тях ме заведи.
Цял живот съм искала с теб да дефилирам,
мелодия твоя в мен да звучи.
Дишам, южни ветре, с много луд ритъм, ...

да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...

Изсънувани истини вкопчват се в мен
и ръждиви разпадат се вяло.
По ръба на мислите, тайно, студен
се разливаш във черно и бяло.
Прелъстена плътта ни се търси, не спи ...

Как може да се сърдиш някому
затуй, че той не те обича?
Не е ли по-добре на истина,
не на лъжи да те обрича?
Не е ли по-добре да знаеш, ...

Любовта е болезнена...
Стоя сама в тъмната стая и плача... плача за човек, който не заслужава. Слушам песни, които ме връщат назад във времето към нещо красиво и все повече сълзи започват да се стичат по мрачното ми лице...
Беше преди две години...
Срещнах човек, който и до ден днешен ме кара да пол ...

Последната песен се вряза
като назъбен нож във сърцето ми.
Болката свирепо беляза
и изкриви чертите на лицето ми.
Като загасена цигара угасна ...

ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...

Моята малка тайна
Сама седя в хотелската стая
и мисля си за миналите дни
и изведнъж сами ми проговарят
и почват да разказват хотелските стени... ...

Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде ...

DANIEL AVDALA: vocals, okarina, guitar, sound, keyboards, arrangement.
Не е лесно да се свири на окарина, въпреки че има само 10 дупки. Не го могат много хора.

***
И тази вечер няма да заспя,
ще изляза навън под звездите и луната.
Ще им нашепна за тебе...
как искам сгушен до мене да заспиш... ...

Ж И В О Т
Жалко,
че ме каниш за съдник -
съдбата изигра ни лоша шега.
Аз не съм мисъл, ...

Изгубени чувства
Дали не сънувам
Като дете съм
Не спирам
Палувам ...

Не ме е страх, че сама ще остана.
Ти мислиш, че мен ме е страх,
но знаеш ли, във своята поезия
аз винаги ще бъда цяла
и никога, никога сама. ...

Запокитвам триста неволи,
залюлявам безмълвно безкрая
и се чудя как тъжния стон
във морето без гняв да удавя,
че нали не то е виновно ...

Копнеж по теб и
Радост от живота ме обзема защото
Истината в любовта е скрита
Сърцето ми за теб тупти
Теб те иска не спори ...

До мен се сгуши, уханието ти тихо ме унесе.
Сънувах те, разхождаща се в моето сърце.
Събудих се от тонове на нежна песен.
Пред мен изгря най-милото лице!
Сънят е моята реалност несравнима. ...

„В мойта памет смътно светят
ранни гарови бюфети с дъх на прегоряла ръж.
Под клепачите ми пари дим от евтини цигари,
от сбогуване с другари под замисления дъжд.”
Тя е високо в планината. Цялата в напукана и олющена мазилка, с чукче и камбанка под стряхата. С варосани камъчета покрай изкорубените счу ...

Не ис­кам СИ­ВО­ТО в моя жи­вот!
Ни­то си­ви мъ­г­ли, ни­то си­ви оде­ж­ди,
нито хо­ра си­ви - и ску­ч­ни и зли,
нито си­ви дни без кра­си­ви на­де­ж­ди.
Си­ва ску­ка – в гърлото тя ми гор­чи. ...