Църквата присъства в историята ненатрапващо се и парадоксално. Тя проповядва ценности, за които модерният човек нехае - спасение му във вечността. И по идея състрадава на бедните, грижи се за страдащите. Но не с благотворителни концерти и кампании... Оттук и напрежението между средствата и целите. З ...

“Любов е да раздаваш себе си без жал
и мигом да забравяш кому какво си дал.”
Анализът показва друго –
щом се влюбиш в някой лудо,
сърцето ти превръща се в жарава, ...

Писва ми от илюзии
и аз пак съм добре,
и вече е тъмно,
но не и във мен
Аз имам дилеми. ...

Шт-шт-шт! Тихо! Чуваш ли? Още една капка в чашата на търпението.
Всеки един от нас има такава, само че е в различни цветове, форми, размери - или е ярка, или пък не – зависи от това дали си весел, или мълчалив и затворен в себе си човек; или е малка, или голяма – зависи от характера ти, от това дали ...

Годините минават и времето тече,
ранена птица лети в небесносиньо море.
Ех, години, отминали назад,
и вие - спомени далечни,
докато се две очи склопят, ...

Като двете страни на монета,
като черно-бели клавиши,
като две вълни във морето,
като думи по листа изписани,
като лед в питие от жарава, ...

Да се плъзна по теб,
сребърен лъч от луната,
отразен в мокър поглед -
страст персеидена.
В света ти да вляза, ...

Гордите са силни,
смели и надеждни!
Успяват някак си
по-лесно и с повече
успехи... ...

Запомни ме такава - с очи като нощ,
загадъчни, тъмни, криещи тайни безброй...
Запомни ме такава - с коси като дъжд,
във които изплака своя страх неведнъж...
Запомни ме такава - бездомна, сама, ...

ПРИЯТЕЛСТВОТО
Приятелството истинско личи
не само във житейските ни нужди,
не само в откровените очи
на безметежна и щастлива дружба… ...

И тази нощ звездите ще изгреят,
а между тях най-ярката ще се роди,
съдбите само в бляновете ще се слеят,
в мечтания с очаквания, надежди с красоти.
Едни - с прескъпите подаръци ще са дарени, ...

Die weisse Blume - Heinrich Heine
Бялото цвете - Хайнрих Хайне
In Vaters Garten heimlich steht
Ein Blümchen traurig und bleich;
Der Winter zieht fort, der Frühling weht, ...

Пожелавам на всички Весели Коледни и Новогодишни Празници!
А след тях - много здраве и късмет!
и благосклонна Муза, разбира се...
:)
Когато ти пришиваха... Крилата, ...

Една сутрин се събудих щастлива. Лицето ми не беше навлажнено от сълзите, изплакани миналата нощ. Не. Очите ми се усмихваха, искряха на фона на зимната утринна мъгла. Не знаех на какво се дължеше това, но ми хареса - да се радвам на живота. Да попивам всяко хубаво нещо от него, да го оцветявам с мис ...

Митко, знам, че стихото ти "Целувка за сбогом" http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=236381 нямаше посвещение, но ме провокира - дано не се сърдиш :)
Илюзиите вече са ми страст -
без тях животът тъй обикновен е.
Миражно да бленувам мога аз
и да създавам празнични вселени. ...

Замислен поглед и мълчание,
умора и тихо стенание...
Спирка последна,
цигара поредна, отчаяние...
Път напред не остава - ...

Обичай ме до...
Обичай ме -
до първата ми бръчка.
До първия бял косъм ме обичай.
А после си тръгни, не се обръщай. ...

Не искам да си Ханс Щастлив,
а аз пък Пепеляшка.
Късметът ми е още жив,
макар уцелен с прашка.
Ти по-добре за мен бъди ...

Тук трябваше да напиша нещо за книгата. Като винаги, оставям важните неща за последния момент. Започнах да пиша разказчета, защото нямах фотоапарат.
Ами това е. А и не съм много добра с фотоапаратите - все не знам кое копче да натисна.
Започнах да пиша, понеже ме болеше.
Сега може да кажа няколко кл ...

Отпиваш глътка, виното горчи ли?
Ще пиеш ли за нас, приятелю?
За грешките, които вече сме простили
и за онези, които са останали?
Ще си спомним ли със теб за бялата ни зима, ...

Ти донесе в света Светлина,
но нямаше кой да я види.
Колко жалко!
Ти свали от безкрая
покой и тишина, ...

Карах децата на училище и слушах какво си говорят на задната седалка. Мери попита Сашко: "Ти направи ли едно добро?" Сашко се замисли и изпъшка тежко: "Ох, забравих!" Мери, сякаш за да го уязви, подметна чисто статистически: "Аз направих три!" Това още повече съсипа Сашко. Мери три, той нито едно! А ...

Луната нежна свети,
обвита в мъгла...
Вечерта е толкова красива,
но не и моята съдба...
В мен живее болка, ...

Любовта е мъчително търсене, хубаво е да си нечия
идея-фикс...
Не искам да бъда ничия първа любов,
нито даже ничия последна,
но нямам нищо против ...

Да се събуждам искам аз до теб
след дълга, бурна, морна нощ.
Косите ти, небрежно разпилени,
да галят леко моите ръце!
Да се събуждам искам аз до теб ...

За нея
Обичам я тази любов -
без нея светът ще помръкне -
не зная дали ще ни има,
не искам нов свят да се пръкне ...

***
... валя ме дъжд
топъл дъжд
в душата
плисна ...

Зимно
Отбих се да зърна реката,
утихнала в снежни милувки
и в стих се обърна душата,
усмихната в тежки обувки. ...

Какво, че отново вали?
С чадъра покрих аз тъгата си.
А момчето със черни очи
без чадър пое сам по пътя си.
Но като мен, зная, той не е тъжен. ...

„Залез слънце. Градът се огрява в цвят синьо. Чашата със следи на алкохол и червило, полата на гърба на стола, светлината, шепотът на колите, съблазнителният поглед на голата жена, всичко това композира една балада за саксофон, бавна и топла”.
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...

ЗАЩО
Тя стои срещу мен и ме гледа студено. Питам се къде загуби погледът ù меката си ласка. Нещо ми говори, но гласът ù е без топлина, всъщност по-точно казано, говорейки, тя мълчи, защото нищо конкретно не казва, защото говоренето ù е едно бягство от мен, от ситуацията и обстановката. Докато я слуш ...

Вятърът размахва ледени камшици.
Бял табун се спусна от небето сиво.
Като полудели белите „войници”
цяла нощ препускат в тъмнината диво.
Хитра е земята, вдига знаме бяло. ...

Днес ми хрумна, тъй, внезапно -
мога да се изруся.
С букли - както кукла Барби -
всекиго ще впечатля.
Но проблемът, според мене, ...

4 зимини тристишия
* * *
Валял е сняг. На сутринта,
забравени отвън, столовете
са тапицирани във бяло. Седни! ...

Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.
На ръцете си мъжки ме носи, ...

Коледа е...
тиха нощ.
Пристъпвам плахо в храма на душата си
свещичка да запаля -
за хилядите малки същества, ...

Изпих тялото си. На екс. Като текила. И после повърнах. Прекалено много ми загорча. Направо се пречупих от условности. Прелъстена от примамливостта им душата ми се прегърби, сякаш има недъг. Прекалено тежки са обещанията, които нямаш навика да изпълняваш. Като тонове ненужна смет. Задушават ме. Зави ...

ПРИКАЗКА ЗА БЯЛАТА ТИГРИЦА И ЧЕРНИЯ АНГЕЛ
________________________________________________________
Тя – Тигрица бе... Бяла. Със кехлибареножълти очи.
В хълбока смъртно ранена. От тънка звънтяща стрела.
Простреляха я двама ловци на бели тигрици. ...