Дон Жуан
Синдром или легенда?
Реалност или образ, или реален образ?
Тирсо де Молина, Молиер, Йохан Хайбер, Йоханес Хаух, Макс Фриш, Пушкин, Байрон, Моцарт, Фигейредо, Хосе Сориля, Бърнард Шоу – това са само част от имената използвали темата, сюжета или легендата за Дон Жуан в свои произведения. Счит ...

Като в Шекспир
Страхливите умирали стократно,
а смелите – един-единствен път.
Излиза, че по всяка вероятност
е глупаво да бъдеш прям и твърд. ...

Звънят, сребърни звънци и
вдигат шум чак до бялото небе,
изписано с черни леко бледнеещи
букви.
Черни фигури обикалят ...

(от ръка разстояние)
Отблизо съм по-стара от света,
по-черна от девети кръг на Ада.
По мярка и размери – трън в пета -
и труден шанс такава да се падам. ...

“Цери ли се любов с лъжа красива?
Заблуда е, че се лекуват рани,
ако в гърдите твои изтерзани
под пепелта жив въглен се укрива.”
Лопе де Вега ...

На мама
Аз съм детето ти, мамо, детето ти.
Знам, че воюваш по навик.
Знам, че отдавна е пусто небето ти –
няма ни знаме, ни празник. ...

Всеки ден чакаш едно нещо,
губиш се в празни емоции,
дишаш зловещо.
Искаш всичко да приключи сега
"Трябва да ù кажа истината!" ...

Ще дочакам завръщането ти тази нощ
и в ресници съня си ще скрия,
ще разпаля студа, ще зашия със нож
болен спомен; ще сложа босилек.
А в сърцето ще скрия сакрална тъга ...

До сърцето
Защо не пееш вече с любовта,
виж, чака те, облечена във бяло,
от ъгъла ти маха със ръка,
усмихва се и моли за начало. ...

Крачиш към залеза с бързи стъпки,
навред усмихват ти се цветята.
И щастливи пукват всички пъпки,
щом погалиш със ръка земята.
Весели пеят всички птици, ...

Напиши ми живот. Без идея и без пунктуация.
Напиши ми любов като приказка с плоски герои.
Пък дано се подхлъзнат на тях и си счупят капаците
всички топли прозорци, които не стават за мои,
всички кухни, постлани със прясно изпечени съботи, ...

Намерих те на роден кръстопът,
не знаеше и сам къде пътуваш.
Отворих сетивата да не спят,
проправих път да ме сънуваш.
Разголих любовта - без пол и плът, ...

По цялата стая се стелеше цигарен дим и мирис на никотин.
Стените, криви, пожълтели, с оронена мазилка отразяваха мрачния силует на средновисок мъж с цигара в ръка.
Неподвижен, втренчен в пепелника, разлистваше мисли, които го тормозеха от седмици.
Прашните говорители на старо - черно радио, възпрои ...

Страст
Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва
и сковаващ душите напев обезмисля снега. ...

Съобщавам ви, че феята умря[size=18].[/size]
От днес сами поливайте цветята,
сами лъжете своите деца,
че Дядо Мраз прелита край Луната[/b]
(и тя не плаче нощем, ами пее)[b], ...

Намерих кога да умирам! Точно когато Смъртта си беше взела годишния отпуск. И така - тръгнах да умирам, но не умирах. Стигнах до Смъртта, а тя оставила бележка на вратата на кабинета си "В ГОДИШЕН ОТПУСК СЪМ! АКО НЯМА КОЙ ДА ВИ ДОВЪРШИ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЖИВОТА В СЪСЕДНИЯ КАБИНЕТ". И аз, какво да прав ...

Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.
Погледна ли към Луната нощем, ...

Кадифена нощ, а аз горя,
мое съкровено вдъхновение.
Звезден куп, а аз не спя,
мое скъпоценно вдъхновение.
Лунни мрежи аз плета, ...

Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всич ...

Свят изгубен в пределите на Ада,
хора-машини в преследване на власт,
природа губеща... запада,
под допира на човешката паст.
Няма насита, няма наслада, ...

Не може да свърши
Не, не, не може да свърши,душата ми
кърви.Тази усмивка е фалшива, аз
опитах горчивината на любовта.
Не поглеждай тъмнината вътре в мен. ...

Аз не искам...
Аз не искам да те имам
окупирана с вериги,
а ключът от катинара да е в мен...
Във очите ти красиви - ...

Понечих днес да те погаля,
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...

Дъждът –
докато е в локвата,
мисли ли за облака?
И падайки от облака,
знае ли си локвата? ...

Тъга в лицата на хората свети.
Нещастни, отчаяни, плахи,
от безнадеждност обзети
са тези лица. Търсят стряха,
разбиране, нежност, утеха, ...

Обездъхна ме... до последната клетка,
със безброй среброустни звезди...
Улови ме с вълшебната плетка
на очите си... И ме обезсъни.
Нарисува с душата ми багрите ...

И С К А М
Искам да съм ангел,
но не знам слова
да превръщат демон
във невинност. ...

О Т Р О Н Е Н Л И С Т
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...

Ще се събудя някой ден.
Навярно облаци ще тегнат
от липсата, която ми горчи,
във най-дъждовна неделя.
Зад тюлено перде с мъгли ...

Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми
отхвърлихме с него...
Не казва! ...

~~*
На дъното на вир голям
Лежало малко пъстро листче.
Самичко - милото посрещало нощта...
И Утрото посрещало самичко~* ...

О, как мразя евфемизми -
лъжи над истинските наши думи,
които ни е страх да споделим...
Използваме си механизми,
от които страстта се губи, ...

За секунди припадам в ръцете ти.
Всяка болка забравям, не помня.
Всеки спомен изтриват очите ти,
всеки стон, всеки вопъл, изчезват...
Ти ме палиш и пожара във мен гасиш. ...

И нека да боли до пръсване,
нека да извира от зениците,
нека да ми се иска всичко в мене да разкъсам.
Пак бих преживяла това обичане,
пак ще се удавя във очите ти ...

Интервю с Радой Ралин II
"Смехът е настъпателна сила в посока към правдата"
(втора част)
Сега една от най-важните задачи на нашето общество е повишаването качеството на труда. Какво е вашето мнение за хората, които не се ръководят от принципа "Гледай си работата", а са избрали по-приятното и удобно ...

Бомбе от облак, щуро накривено,
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...

Бледа луната уморено заспива над мен. Колко въздишки умират недокоснати. Помня те. Но съм забравила себе си. Тази постановка взе да ми омръзва. Скучна ми е и безинтересна. А сама я режисирах. Някога толкова ми харесваше, че се изгубих в сценария ù. В една лъжа - изкривено, счупено огледало... Знам, ...