Дворец от светлина
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...

„Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше...”
Хр.Фотев
Но лятото към мен не гледаше.
Кръжеше на есента във погледа, ...

Боже, колко простотия Как да направя сандвичи с хайвер,
трови нашия живот!... показва ми в шоуто блондинка,
Как от нея да се скрия, а после с ватман и сомелиер
да не стана пълен идиот? говори за изкуството на Глинка.
Нямам връзки, нямам име, Ден рожден празнувам скоро, ...

Отдавна хората се опитват да намерят начин, по който да бъде нравствено спасен светът. Колко популярна стана фразата "Предай нататък" от едноименния филм. Но... като че фразата си остана само фраза. Никой не предаде нататък сторената му добрина - егоистично я запази само за себе си, без да я споделя ...

Аз "гащи връзвам",
а Бог и гол е велик -
коленичило женско мълчание.

Няма да бъда ничия сянка
Няма да бъда сладката дрямка
Нито камък на шия
Нито удобна мека хавлия
Няма да бъда спасителен бряг ...

Любовта на Али и Ноа
Само в книга описана бе тя,
но бе истинска като сребристата Луна.
Една любов неописуемо красива,
неостаряваща и винаги игрива. ...

на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци, ...

Не мисля, че това е краят,
длъжник си ми и ще се боря,
това и ти добре го знаеш -
за дълговете всеки отговаря.
Получих удари под кръста, ...

Минало нямам,
от зора съм родена.
Любови не помня,
нито те мене.
Нямам за даване, ...

Очакване
Навярно ти ще дойдеш тази вечер
очакваме те... с моята душа
била си цяла вечност тъй далече
самотна уморена без крила ...

Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...

Вселената, в която живее Животът, се намира далеч от нас. Ние не знаeм и не виждаме, но в момента Той е седнал на огромния си трон и върху масата, направена от дърво, старо колкото времето, старателно е подредил 21 копчета. Всяка от жените, които бе срещал преди Нея, също като Нея закопчаваха сърцет ...

ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Устните лепнат,
жадни отвътре – сухи отвън.
Някъде сякаш капе вода.
Чувам я. Време е! Тръгвам, ...

На:
А. - ИЦ,
М. - СП
и Р.
Аз съм жив, и мисля, и се движа, ...

Помниш ли мрачната есен, мътния тягостен дъжд?
Помниш ли тъжната песен, с капки изпяна веднъж?
Помниш ли тясната стая, тиха, безмълвна в нощта?
Помниш ли каната с чая как непохватно разля?
Помниш ли тежките стъпки, тихо потропващи вън? ...

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...

Завръщане
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...

Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...

Имах нужда да се прочистя,
сякаш прояден от киселини,
кой ли може да ми причини
съмненията в моите истини?
Сигурно има някъде някой, научил ...

Да те нарисувам искам – с обич,
палитрата на масата до мен лежи.
И взимам част с кокетната ми четка,
пъстрата боичка като рокля ù стои.
Поставям щрих… а после втори… ...

Предвидимо изплъзна се и този ден
измежду вдишвания и надежди плахи,
изсуши ме, измъчи ме съвсем
завършекът му, часовете му познати.
Самичка съм! Самотна малка нота, ...

- Според картата трябва да сме на точното място - заяви Но Щен Вълк, който се бе оказал най-успешният навигатор в отделението. - Какво пише на табелата?
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...

Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...

Ако някога имам син,
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите, ...

Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...

Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.
Снежинките ще се превърнат в кал. ...

психотрилър, ужаси
да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!
Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
Днес отно ...

Съжалявам.
Съжалявам, че с всеки ден се чувствам все по-безполезна, когато съм с теб.
Съжалявам, че когато плача, ти не ме разбираш, а обясня ли ти, не искаш да ме слушаш повече.
Съжалявам, че когато завъртиш очи заради проблемите ми, ме заболява.
Съжалявам, че съм готова да направя всичко за теб, а ...

По улицата вървеше момче на видима възраст около 16 години, което водеше до себе си на каишка своето куче Барни. Момчето обичаше кучетата, но за жалост Барни не го удовлетворяваше, тъй като беше порода болонка, а момчето искаше немска овчарка, но се радваше и на това, защото животинката беше единств ...

Автори: Djein_Еar и Rudin
Небето във ширити се протяга
раздипля облаци в ефирен тюл,
а залезът със кадифе пристяга
градчето в капишоновия чул. ...

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ
Небето сякаш се разтресе,
разкъсвано от мълнии и гръм,
а рукналият дъжд отнесе
калта от уличния калдъръм. ...

Втора глава
Странният гост
През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър ...

Комунизма всъщност си отива много бавно, много...
И разбира се, че не само той е виновен за тази ситуация, но определено е много, много виновен...
Поне за мен...
Защо... защото е деформирал манталитета на българина... засега трудно поправимо...
И, как така, Другари - се ока`за, ...