Днес целият си свят ще ти изпратя -
съдбата си, сърцето си, мечтите,
надеждата и вярата, душата,
живота си, зова от бъднините.
Ще потопя на времето стрелките ...

Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...

Аз искам тихо да заплача,
сълзите ми да са цветя,
които с аромат във здрача,
да носят моята душа.
Като дете да се усмихна ...

Човекът - този тотален консуматор. Едно долнопробно и алчно същество, в сравнение, с което всяка жива нечовешка товар изглежда безкрайно праведна. В своето свръхлицемерие човеците стигнаха дотам, че част от тях съумяват да се самозаблуждават, че вярват в нещо божествено. Онези които го правят, надяв ...

Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...

Всичко изглежда ми така красиво,
и всичко звучи ми като песен зов.
Двама, хванали ръцете си в едно,
и щастието обитава си в нас…
Радостта ти е моята радост, ...

АПТЕКА ЗА ДОБРОТА
Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека. ...

Обичта, макар и невзаимна,
Буреноснодълговечна и горчива,
Иска за последно да ѝ кимна,
Че да се сбогува с мен с „Недей унива!“.
А пък аз, за да не я раня, ѝ изпълнявам ...

> Остана си за мен една илюзия,
>
> метафора жестока и голяма.
>
> От ветрове и цигани, и музики. ...

От двайсет до трийсет животът плаща пира!
След трийсет до четиридесет, дава само баница поизстинала!
От четиридесет до петдесет животът носи сметка с бира!
След петдесет до края, за всичко що сме яли пили вече сме му платили -
и за пира... баницата - и за бирата горчива...

Живяло някога в едно малко селце, сгушено в подножието на величествена планина, семейство, което от дълги години копнеело за дете. Един ден, докато Анна и Петър се разхождали из гората, те забелязали нещо изумително – сред облаците се реело малко ангелче със снежнобели крила и златиста аура, което и ...

Аз болезнено усещах, че на "никъде" не отивам,
дори наляво и дясно, да се опитвах да завивам?!
Преследвайки целта си,постепенно изгубвах ориентация,
всяка отсечка... ме водеше до една неточна "дестинация"!?
Вътрешният ми навигатор... той ме заблуди тотално, ...

Са̀мо крадец,
че крадѐ, не болѝ го... Идѝ
че стигнѝ го!...
Са̀мо крадци -
че крадат, не болѝ ги... И ...

СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...

Когато всичко ни е безразлично,
обидата, тъгата, радостта,
това е състояние клинично,
описващо живот преди смъртта.
Животът е любов несподелена, ...

ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...

Усещане в най-късните доби:
Сънища им ласкаво се привличат
Насред прашни полета
Като целувки по напъпнали клони
Нередили сладостта си ...

В студената зимна вечер на 1937 година, когато Москва беше покрита със сняг, младият офицер на НКВД на име Петър Смирнов се отправи към сградата, скрита в самото сърце на столицата. Сивата, неприметна сграда, до която достъп имаха само избрани, служеше като щаб-квартира на секретния отдел на НКВД, и ...

Вятър свеж повя в гората,
март дойде, разви листата,
зеленеят се тревички,
пеят звънко пойни птички.
Всичко живо тича, хвърка – ...

След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...

П О П Ъ Т Я 9
Вървя си веднъж в Свищов из пазара
и виждам изневиделица Призрака,на Крамер от първата книга
най-спокойно да пазарува домашна извара...,
на тъ.гъ.дък на сергията бързо пристигнах. ...

Монитор
Светът слънчев картини показва,
Монитор са те чрез прилики,
Сходни черти и прояви.
Човек гледаш един, на друг прилича ...

Тази сутрин е небето синьо като теменуга.
Погледни ме – след кафето искаш ли да бъда друга?
Ще изтрия всяка бръчка със една усмивка само.
Чуй – навън е птича глъчка и земята е голяма.
Можеш просто да ме хванеш за ръка и да заминем ...

Тази нощ сред звездната вечност
ни дарява с обичта мимолетна
на спомени безкрайно далечни...
Ти помниш ли тази нощ лятна?
Ние бяхме със лъчите венчани ...

"Ако палачът на надеждата заспи" –
diesto – Данаил Антонов
За мене път не съществува лесен.
Последвай ме! За двама имам сили,
палачът на надеждите заспи ли, ...

Дойде разгърден и крилат,
в душата – мак, жита в косите,
дори безчувственият град
потръпна леко любопитен.
Светулките му за коя ли ...

Виртуално споделена
несподелена Love
Знаеш ли
как трепетно мечтая,
отметнал маската от Виртуала, ...

– Трябваш ми. Ела, чакам те. – гласът прозвуча вежливо, но властно.
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и ...

На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...

Солта лежеше скрита във водите на лагуната, разтворена и невидима на пръв поглед, но тя бе там, жива като живота. Между дървени укрепвания и насипи бяха оформени плитки правоъгълни корита пълни с луга, и ако бяха гледани отвисоко то те имаха червен цвят наподобяващ на извадено от огъня желязо. “Тига ...

Лято е
В летния ден - слънце, море, весели вълни,
тялото добива тен, здраве за зимните дни!
В лятната нощ - ресторант, комари, цените в менюто
разклащат здравето и бъркат в джоба люто!? ...

ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...

Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...

Ако в този свят
твоят огън
запали нечия клада,
ти можеш
да я загасиш, ...