Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...

Животът е...
Животът е велико приключение!
Животът е виенско колело!
Животът е игра, а не мъчение
в очакване на тъжно опело! ...

Омръзна ми от хленчене и инфантилност,
от празни думи и омраза;
от лъжи и полуистини,
от завист, глупост и забрава;
от злоба, алчност и вулгарност, ...

На приливи поглъщам
тишината
и тя изцяло в мен попива.
Обсебва ме
и без остатък ...

А свилата от кожата ми бавно ли я свлече?
Потъна със останките от същността ми гордостта.
Не ме е срам да си призная - Казанова ме отвлече,
но разликата във сценария ни този път е любовта!
Ами очите ми как блеснаха - като небесен огън? ...

Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...

"На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф."
Ветрове без посоки по мачтите брулеха - ...

Искряща сивота тече през моите вени.
Гарван тихо стоеше над надгробните паметници, наскоро построени.
Седя сама и оглеждам тишината,
сълза падне и се примеси с моята кървава рана.
Като убито животно лежа в тъмнината, ...

Шептя ти огнени дихания
с безтегловни сърца
и пръсват се ухания
на хиляди слънца.
Крещя насън ...

Натъпках мислите си в куфар стар
и дадох си почивка -
любов и чувства на кантар
уморих се да поискваш...
Какво си взел - какво съм дала... ...

Розите побеляват,
когато не си с мен.
Бутилката вино пресъхва,
очите почервеняват.
Мъката, Господи, ...

Нямо кино със теб е животът ни.
От години мълчим ли, мълчим.
Полог празен, прегазени нравите,
във привичките свили сме корени.
И по навик всеки ден си е ден, ...

Човек непривлекателен,
увлечен във гуляй,
след вопъл раздирателен
задрямал е комай.
Един идиот пияница, ...

Стъклено
Стъклени капки падат от очите ù, сърцето ù, превърнало се в стъклен камък, леко потрепва при появата на спомен. А спомените са така ясни, бистри.. Всичко е така, сякаш се случва, докато нежните ù пръсти събират сълзите от пода. И тя, леко ридаеща, едва се мърда. Силите ù бавно се изчерпват, ...

Къде си? В "Дяволското гърло " ли пропадна?
От теб ни звук, ни стон, ни смях.
Да ми се чудиш! За какво си ми притрябвал?
Отново да изпиша на челото "грях"?
Остани си там, при падналите ангели ...

ЧИКО ЧИКОВ НАЧАЛНИК
Помните ли Чико маймуната, дето си живееше щастливо в джунглата. Ядеше вкусни банани и се къпеше в езерото с приятеля си Тарзан. Но по-късно той стана човек и сега живее в града. Помните го, нали? Е, това съм аз. Човекът Чико Чиков. В фейсбука съм само 3Ч. Но да не бързаме. Когат ...

Ако от мен изчезнеш като цвете да гониш сенките на ветровете -
в гърдите ми ще зейнат люти рани и зима посред лято ще настане,
цвета да брули - плод невързал - още в градината на мойте бели нощи.
Ако изчезнеш, слънцето ще падне на спомена в обятията хладни,
където ще почиват вкаменени усмивките - тр ...

Бъди по-тих и от звездопада,
не задавай мъчните въпроси!
От ръцете ти лесно се изпада -
знам! И много даже, знай, ми коства,
да съм толкова слаба, смирена... ...

Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...

Мрачна мисъл през мен премина,
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира, ...

Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...

Родино,
подпряла чело,
тъга те е изпила,
че твоите деца
далече отпътуват - ...

Аз съм кестен
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч ...

Написах набързо преди време
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените. ...

Мислено пътувам към теб, мило,
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното.
Денем слънцето без теб се е скрило ...

Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...

"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...

До края, знам, ще си остана странен,
когато хващам слънцето с ръка,
и като смешник, винаги печален,
ще го положа в твоите крака.
Аз знам, то и на мене ще ми свети, ...

Живея в един тунел. Тъмно е, отникъде не прозира светлина. Хората около мен спускат въжета, за да ме спасят, но ми писна от фалшиви усмивки на фалшиви приятели. Когато някой от тях ме погледне, се чувствам като нищожество, като една невинна антилопа, в чийто очи се отразява ликът на свиреп лъв, жаде ...

Вървя по килим от звезди
и боса съм,
за да ми пари.
Оголила съм си душата,
за да диша… ...