На кладата отиваш ти,
зад тебе са неволи и беди,
зад теб са идеали и мечти,
тук почва полетът Нагоре.
На кладата е твоята Голгота, ...

Нахално отвън се промъква студа,
хили се, дати пресмята.
Премръзнали жици звънят във нощта,
вятър в олуци се мята.
Листата политат със танц пирует ...

Като кървящ защитен механизъм
сърцето наранено за болка се приготвя.
Заради теб и ужасния ти егоизъм
раната за пореден път в мен се закотвя.
Сърцето ми разби се като чаша стъклена, ...

От мрака се надига злото
и ни сграбчва за гърлата.
От сияйните лъчи на светлината
долитат изчадия небесни
и ни повличат къмто небосклона. ...

Безвремие
Със поглед, вперен в сивотата на делничния ден
и притеснението за мойто утре,
потъвам във мечти блажени
за теб, за тук и за сега. ...

Не мога да забравя лицето ти!
Не искам да забравя очите ти!
Не мога да забравя усмивката ти!
Не искам да забравя смеха ти!
Не мога да повярвам, че до мен те няма... ...

Косата ти мека,
като нежен розов лист.
Очите ти дълбоки,
като бездънното небе.
Бузите ти топли, ...

Ето пак побеля земята
и зарадва ни тъй много,
и просто ей така изведнъж
напомни ни за зимата...
Ето как побеля бързо ...

Коледа
Подари ми тази зима.
Подари ми много сняг!
Запали за мен камина.
Оседлай еленски впряг! ...

Нощта гори в небето на покоя
и падат по земята пръски зрак.
Във воя на прииждащия мрак
прозира глас от бдението мое.
Което няма как да изрека, ...

Изповед на една проститутка
Безброй мъже в живота си "познах" -
богати, грозни, симпатични...
Персони странни, без ищах,
суетни, мнителни, егоцентрични. ...

Понякога така се получава - дните
един във друг се преливат и си минават,
без нищо съществено да се случва,
без особен смисъл да имат...
Но неусетно и постепенно ...

Обичах аз... и мразих, и прощавах,
Съдбата - черно-бяла броеница,
със пръстите на Времето ранявах
през страстената моя плащеница...
И срещах истински души... човечни, ...

В мен кипи
и сякаш в окови се гърча
да бяха реални уви по-леко бих
въздуха сбирал в гръдта
В мен кипи ...

просто една обикновена история...
толкова много има такива...
:)
Тя е момиче, свикнало с дрънкулки,
той, пък – добро, порядъчно момче. ...

Walking In Circles
Quiet
Everyone's sleeping through life
Afraid that their questions
Just might have answers ...

Мозъкът на хипопопотама
е голям - тежи сто килограма.
- А мозъкът на два хипопотама?
- И той е толкова - сто килограма.
- А мозъкът на три хипопотама? ...

Крехко
Ако кръв ще се лее, когато плътта и стоманата са едно,
ще изсъхне в цветовете на залеза.
Утрешният дъжд ще измие кървавите петната,
но нещо ще остане завинаги в съзнанието ни. ...

Отрова за душите е омразата.
Боже, научи ни да обичаме!
Искрени и чисти да останем!
Чрез човеколюбието само,
Аз вярвам, се постига и безсмъртие. ...

Есен
Аз се потапям в есента на мисълта си,
анализирам чувствата си,
есента сипе пъстър листопад върху земята,
на него се радват всички, но най-вече децата, ...

Усмихна се високо в небесата
една надежда,
в слънчеви лъчи.
Затопли в мен
премръзнали формати. ...

Той пита ме:
"Какво сърцето ти обърна?
Какво очите натъжи?
Далечен пътник ли се върна?
Нечакан зов ли долови? ...

Допусни ме в Твоето съвършенство,
в блясъка на Твоята пълнота.
Не, не искам да съм просяк жалък,
тъжно плачещ пред заключена врата.
Искам да танцувам с Твоята златна дреха, ...

Събуждане
Събуди се. Никоя птичка не бе виновна, по-скоро кошмарът, който и денем и нощем в съня я гонеше. Направи си чаша чай, мразеше кафето, то я събуждаше рязко, истински. Водата се стопли и тя пусна пликчето в малката чаша. Седна на плота и зачака.
Замисли се за това, което бе сънувала. Някой б ...

Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...

Шах-мат
Съдбата с два хода
матира сърцето...
От утре пак сме начисто.
Пак сме в играта... ...

Аз жадно вдишвам твоето ухание
и цялата изгарям от желание,
когато ти пред мене се изправиш
и с твоята любов ме храниш!
По кожато ми ти рисуваш с дъх, ...

Не знам какво да кажа,
не знам какво да правя.
Сякаш всичко в мен за миг умря
и после пак се върна любовта.
Сякаш за миг светът ми спря ...

Не ща да зная на вечността кога е края!
Часовник на стената
безмилостно тиктака,
не спира да запита
времето къде отлита... ...

Уморих се, Сизиф,
да ти бутам надеждите.
Като стадо овце
по планинските сипеи -
за момент ги оставям ...