Чаках те
Побелях,
докато те чаках.
Как блестят косите ти,
моя любов, ...

Животът дълъг е, като пръстена дървесен.
Ето, идва поредната ни есен.
Свободата е във кръговете впримчена.
Листата капят и отново ще цъфтят.
Напролет… ...

на моето съкровище – синът ми Пресиян!
Днес съм още малък, мамо –
нуждая се от твойто рамо,
не че не съм смел...
Гоня вятъра в косата, ...

Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...

Ела при мен и стига с тези рози,
нека първо ти разкажа, а после аз ще питам.
... подхлъзнах се, паднах в бездна почерняла,
е, беше без да искам и сега не мога да изляза.
Жалко, не успях да хвана ръцете ти, ...

Виждам светлина в края на тунела.
В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.
Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.
Оставям се на течението...
Изгубена във звука, изживявам своята мечта. ...

Бледнее слънцето,
аз идвам с пуснати коси,
пристъпвам тихо в робата си бяла.
Целувка есенна,
два чифта питащи очи ...

За сън блажен щом дойде време
и Тя за Там пристигне да ме вземе,
сърцето ми навярно ще се пръсне,
но вярвам, че душата ще възкръсне.
Ще се издигне смело над безкрая ...

На Елица Ангелова
Животът ми бе низ от чудеса...
И ща не ща, ще трябва да изплача
прибраната на кок от теб коса,
очите ти мънистени из здрача. ...

Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...

Тежи небето като злато
край бреговете на безкрая,
звездите сипят по земята
отблясъка на своите тайни.
А долу, точно край реката, ...

1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...

Щях да те каня на среща...
Да отидем в гората –
на огън открит, вместо свещи...
Ей така, на земята
да седнем, да пием по чашка, ...

на Д.К.
Двадесет и осем годишна е Дарена -
с двадесет години по-малка е от мен.
Една съдба ни свързва - омъжи се за мене!
Брътвят доброжелатели, че бил съм подмладен! ...

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...

Навън вали. Едри дъждовни капки се стичат по хладния прозорец, стремително се спускат надолу и потъват дълбоко в земните недра. Старите дъбове шумолят над опустялата селска уличка и пригласят тихо на падащите водни искри. До прозореца, под няколко захвърлени кашона лежи куче. То е изцапало белите си ...

Недей да пазиш любовта,
тя като пясък между пръстите се губи
и сближава ни едва-едва,
наведнъж и двамата за да ни погуби.
Ако пък ли искаш, запази от нея, ...

4 есенни тристишия
* * *
Приведено дърво, без листи
и с две гнезда на птички отлетели...
Май автопортрета си рисувам. ...

Той взе сърцето ми.
Мисля, че взе и душата ми.
Бях неговата непостигната цел.
И той малко по малко ме превземаше.
А часовникът беше спрял. ...

Малки капки дъжд
Земята се умори
От горещината на лятото
Затова дойде есента
За да я поохлади... ...

Разтварям се в ръцете ти силни и нежни,
като аромат на ванилия от орхидея жива.
Светлината в очите ти ми е хлябът насъщен
и събужда у мен ту екстаз, ту екзотика дива.
Пия от сърцето ти жива вода недопита, ...

Портретът на стената
Събудих се... Неочаквано красива – с цвете в косата.
Събудих се... Погледнах в огледалото – бях непозната!
Погледнах към теб – отворил широко очи,
не гледаше мен, а портрета, закачен на стената. ...

Защо плачеш, Татко...
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени. ...

Пропадах, въргалях се в калта, животът ми се превърна в сапунка с елементи на хорър. Изглеждаше сякаш всичко е там, за да допълва мизерията. Лъчът надежда, който ми донесе присъствието ти, се превърна в пътеводна светлина. Последвах го, вървях напред - напред и нагоре - към слънцето. Но като всеки з ...

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...

Randy Crawford
"When I Get Over You"
Everybody sees some changes...
Everybody sheds a skin or two...
You won't recognize me... ...

KATY PERRY
TEENAGE DREAM
МЛАДЕЖКА МЕЧТА
You think I'm pretty
Without any make-up on ...

… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...

И само в късна доба, само нощем,
щом даже и Градът отвън заспи,
безмислици са - Утре и... насъщен
и тихичко във теб пулсира стих,
тогава ти разбираш, че с Мечтател, ...

Образ на мъж
Да пипна твоята коса,
но как,
изпепелена от сезоните
жарава... ...

Една нота е цялата нощ.
В безкрайно синьо боядисан, силуетът ти
докосва струните като Бог.
Докосва нещо туптящо във мене.
Преливам се в нежно петолиние. ...

К А Й Н А К
светът ли пее под летния душ
с арията на Виолета
виолетки никнат в античен театър
надал ухо бронзов чешит ...

И се сътвори
и се роди -
като крило на птиче си,
събудено,
готово да лети, ...

Аз съм думата, преминала през самотата,
шепотът от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,
нечаканото от измислица във всеки сън, ...

ПЪРВИ РЕПОРТАЖ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРЕСПОНДЕНТ
Свят от бълбукаща гнилост,
тук на почит са само мръсниците -
кръвожадно убиват, без милост,
после търсят си ред всред светиците. ...