парещ стих е челото
и стъмно се спускат черници
във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни ...

Вечерница
Вечерница бях самотна в небето
Изгрях в онази тъмна нощ
Разбрах – отново си самотен
Видях как търсиш порив нов ...

Студените ми ръце се загряха,
когато за секунди ме погледна.
Дъхът ми освежен
тръпне в очакване.
И така... отново прояви интерес. ...

Подобно на вълните, любовта ни е свободна,
надживява красота, като морето.
Подобно на бреговете, нашата любов ще остане вечна.
Сблъсквайки се с препятствия, скрити като риф.
Любовта ни ще плува, през всички мъки. ...

Любовта си днес отива,
щастието други влюбени намира.
Хубаво ни беше с тебе,
но за раздялата е вече време.
Любовта си заминава, ...

Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...

Спомените все повече започнаха да избледняват,
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори. ...

Дъхът на пролетта
Усетих те в себе си туптяща и нежна
още тази сутрин.
Вървях си и си мислех,
че сигурно през нощта си дошла ...

Умирах за очите ти,
но друга гледаш днес.
Ръцете ти, косите ти
пак Тя ми ги отне.
Но идва вечерта и ето – ...

Прелива изгревът, изгаря тишината.
От огъня светлее дъното на лавата,
а цветното небе здрачее в тъмнината
и облаци от прах зачеркват синевата.
Пищейки, птиците залутани премятат ...

Стая празна...
Стая пълна с вещи.
Стая пуста, без надежда.
Дали са маска?
Дали са маска светлите стени? ...

Далеч отново, далеч от тука,
близко до любимия си, далеч
от мен в града голям.
Дори на край света да си, дори
и на хиляди километри да си, ...

Забравям есенно да питам
какво ми носи пак нощта.
Отронен лист... преглътнати думи,
а ти ме гледаш в очакване и тишина...
Искам да погледна надълбоко ...

***
Понякога боли от думи,
пронизващи сърцето като нож.
И трудно е да си разумен,
когато ти се иска да си лош! ...

ТЪРСЕНЕ
Неутолимо моя синя безбрежност -
нажежена до червено.
Прекрасно мое бяло сияние -
изригнало в зарево. ...

Като звън на китара,
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...

"Не искайте да бъда
Другия...
Ще си остана оня...
Лудия."
Любомир Деничин (longin) ...

Защо винаги така се получава?
Защо винаги любовта те предава...
ЗАЩО?!?!
Едно момиче и едно момче,
ти я обичаш, а тя пък не... ...

... старата черница ще изгаря бавно в огнището,
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...

Каза ми, че ще се върнеш утре...
но аз не ще дочакам твойто утре.
Искам те до мене,
да спиш с мен в мойте нощи,
да ме будиш сутрин с целувки, ...

РОЖДЕН ДЕН
Честит е този хубав ден,
във който ти си се родила -
от майско слънце озарен
и твоята усмивка мила! ...

Отдавна казано
За Любовта отдавна казано е всичко...
Е, и какво?! Да спрем ли да говорим?!
Нима светът не ни е безразличен,
когато с чувствата на друг не спорим? ...

Помогни ми да те забравя,
помогни ми да не страдам вече
и по теб сълзи да не хвърлям,
и насън вече да не те виждам...
Помогни ми, като се обърнеш ...

И тогава, когато те няма,
аз от своята любов ще те създам;
не ме интересува, че ще си само измама
или несбъднат блян
на душата, познала сродна душа; ...

Тъгите на България
Долу Ньой! Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой! Един се вик понася
и стига до далечните звезди! ...

Бъркаш.
Нищо ново не предлагам.
Не очаквай буря след затишие.
Не измервай думите кантарно –
приеми ме, че съм ти... излишна. ...

Чувства в мен бушуват,
искат да ги пусна аз,
но не мога и да мисля
такава грешка да допусна пак.
Аз вярвах безумно, ...

Обичам те, мила,
за мен си красива,
неземно красива,
защото си ти...
От твойте целувки ...

В очакване
Навярно още ходиш по Земята
и молиш се за нашите души
усмихваш ни се още от лицата
но все по малко срещам те уви ...

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

Нощта
Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.
Бе се свила страхливо във тъмното
и по детски се мъчеше да пропълзи
до леглото, преди да е съмнало. ...

... Там някъде забравихме лицата си.
Не беше нощ, не беше ден, не беше...
Това ли бях? Коя съм днес? Коя съм?
От вдън небе ли някой ме зовеше?
Непоносимо, непонятно, непокорно... ...

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

Какво ми направи, нямам идея...
Сега дай ми съвет как да преживея
спомена за теб! За да спра да тлея...
За да спра душата да пилея...
Не искам вече да търся твоите ръце, ...

Студ, глад, мизерия!
Кучето, привързано с луканка,
скача, вика и се вайка.
А пък малката писанка, глезлата му - глезоранка,
си играе със таранка. ...

"My brain disaster" 2003

Любовта... Любовта е във въздуха...
Тя е вечната крепост и бряг...
Любовта е последната, първата
ни надежда и верният знак...
Любовта е реката към извора... ...

lead guitar: Daniel Avdala.
lead vocal: Daniel Avdala.
sound: Daniel Avdala
arrangement: DANIEL AVDALA

Аз не бях те поканила.
Сам дойде.
През очите ми влезе
простичко –
прескочил през плета им. ...

Вървиш по път спокоен,
нанякъде отиваш ти,
но накъде си се запътил всъщност
знаеш ли дори?
Вървиш сам-самичък ...