...
Една сълза литна и с крясък на гларус
по пътьом рисува тъга.
А после връз нея избликна от ярост
припряна и още една. ...

А може би ще е красиво...
Като мислите ми за теб.
Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,
в който ми се усмихна за пръв път?
Може би ще е кратко... ...

МОЛИТВА
Само с белезници
мога да вляза
при теб.
Красива и жестока си ...

ГЕНЕРАЛНА репетиция
Дали случайно, или не,
вървим по хребета на времето
и с мъжките си рамене
усещаме товара на проблемите. ...

С очи притворени пред слънцето стои:
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят? ...

И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...

Плаха съм,
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи – ...

Болка
Когато те срещнах, сърцето ми
се сви, когато те срещнах, нещо
в мен потрепна - аз се влюбих,
пожелах те, имах те и те загубих. ...

Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...

Препуснал по света просторен,
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.
Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони, ...

Разчупвам луната - прясно омесена пита
и ти подавам едната половина.
Влезе в душата ми, без да ме питаш,
разрови жарта и... и си замина.
Зелени дяволи искам насън да ти пратя. ...

Не мога, не искам, не ще и обичам.
Не ми отива да изпадам във екстаз –
косите ми се веят безпричинно
и губя връзка със света.
Не мога, не бива, не ще и обичам. ...

Сякаш някъде загубих всичко,
сякаш, че и ти не съществуваш...
толкова далечен, че дори не те усещам.
Защо по-рано не разбрах колко малко струваш,
а безпътна пропилях години, ...

Стоя посред нощ
като бебе
решавам съдбовен въпрос...
в ръката ми нож
и без време ...

Да помечтаем...
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло. ...

Коминът пуши,
сивкав дим се носи,
а старец сгушен
огрява ногата си боси.
Догарят последните съчки ...

Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...

Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват, ...

Обичам
Обичам красивото в теб,
дори и сърцето, обвито в лед.
Обичам любовта, дори тази,
която не изпитваш към мен. ...

скромен дар за най-красивата жена...
На този ден аз искам да ти кажа,
с най - хубавите думи на света –
намерих Те, вълшебен мой Оазис,
съдба си ти, ветрецът тих, Съня! ...

Много тиха...
Ще дойда много тиха,
като утро...
Повярвай ми,
че иначе е трудно. ...

Когато утрин златокоса
по челото целуне те,
а на вратата
денят причаква те
със сто въпроса, ...

Кризата и нас не ни отмина.
Тежката си лапа разпростря.
Спря се тук в най-хубави години
по заводи, мини и поля.
Тя пренесе тежкото си бреме ...

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле, ...

Случайно попаднах на статия, в която ставаше дума за това, че днешните ученици не били това, което се очаква да бъде един ученик. Бяха приложени различни снимки, на едната от които се виждат две момичета с доста скандално облекло (говоря за поли не повече от 10 см и обувки на токчета, чиято височина ...

Разказ на Роже.
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...

Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво, ...

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда. ...

Рожден ден
И аз съм тук –
сред гостите ти много.
До теб стоя –
усещаш ли ме ти? – ...

Идваш изтупан, с ръб на ръкава -
страхотно глади жена ти.
Безупречно бял, до мене заставаш.
Избягваме среща с познати.
Гледам те тихо - ръцете ти празни, ...

Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си. ...