Здравей, любими Дядо белобрад!
Дядовци много, но ти един си в този свят!
Всички пишат този месец!
Искат нещичко от теб!
Надяват се, че можеш да идеш навред. ...

На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...

ПЪЛНОМОЩНО ЗА ОТВЪД
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен. ...

ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...

Не в далечна Камбоджа,
не дори и в скопско,
а при орешкия ходжа,
при нас, в неврокопско
в долината на дългите гащи ...

Болният човек е уязвим. Сблъсъкът със страданието преобръща целият му свят. Мечтите са се изгубили в болката, душевните сетива са притъпени, радостите са заместени от скръб. Болният човек има една основна нужда – нуждата да оздравее, за да продължи да живее пълноценно. Болният човек е уязвим, а уязв ...

ПЪТУВАНЕТО
“Теория на молекулярното топене”. Няма публикуван такъв материал.
Автентичен е, провери го!
Вече го направих. Богат си, човече! Давам ти три хиляди за него.
Калорид не се съгласи: ...

Не ги обичам тия мрачни утрини, особено като отивам на работа. Спирам на паркинга и пред мен е поток от мрачни хора. Майки влачещи пищящи деца, старци подредени, като корморани по стълбището да дискутират проблеми за демонтирането Великия Паметник и на всичко отгоре върху витрината на аптеката е леп ...

Домат не пониква-
да не ти дреме!
Друг ще поникне
от ново семе.
Колата се чупи- ...

Бяха изминали няколко дни в движение, като двамата другари лагеруваха всяка вечер край пътя, водещ на североизток, хранеха се и преспиваха. Горите около тях постепенно оредяха и бяха заместени от обширни поля със суха, висока трева. Грен и Гравин срещнаха няколко конника, които само ги подминаха бър ...

Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...

Книгите
Книгата е филм, тя е разходка,
Многообразие, на мисълта - надежда.
Трип - пътуване е тя.
Книгата храна е за душата. ...

Бонбонче си ми сладко, сладко,
което за вкуса ми е наслада.
И стихове редя по кожата ти гладка,
в живота си ми моята награда!
И аз Обичам да се наслаждавам ...

Моля те, не казвай на никого,
че това между нас е било очакван дълг,
а не любов.
Боли повече от всичко да го зная,
и че за тебе съм просто някой чужд, ...

Искам те
Искам те сега
Дъха ти
Парфюма ти
Ръцете ти ...

Елизабет отвори очи в стаята, която Сам бе направил за нея на скалите. Нещо не беше наред. Обстановката около нея бе мътна, а ако се концентрираше върху определен предмет, имаше чувството, че всичко останало играеше и се променяше в периферията. Точно като сън.
– Сам? – повика го несигурно.
Излезе в ...

Обичам дъждовното време
Обичам дъждовното време,
обичам, когато вали,
сълзите ми искам да вземе
и нежно на теб да дари. ...

На мястото на унищожавания /надали има балами, вярващи на лъжата за преместването/ паметник на съветската армия ще се вдигне друг.
На любовта и парите, на съвременната демокрация…
Паметник с Лена, Киро и парапета…
хххх
Друг вариант. Борисов и Пеевски в позата на работника и колхозничката. В краката ...

Живееш в собствен свят
а твоят не е моят
а боли ме, защото позволих да вляза в твоя
за малко поживях неземно там
адаптацията не е просто моя... ...

Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване
Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме ...

Кажеш ли "а", трябва да кажеш и "б". "Братската могила" - този върло комунистически паметник, няма място в Борисовата градина. Мястото му е на връх Бузлуджа. На какво ли не се нагледа Борисовата градина. На паметниците на Ленин и Сталин, на уродливи паметници на партизанки и тем подобни. А това си е ...

За последно променям нещата.
После пак ще се върнат.
Ще впиша в сърцето за кратко
чувство – и после ще тръгна.
Люлеят сърцето окови ...

ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...

След като от вас си тръгна сине,
ще идвам всяка нощ във твоя сън!
Гордея се, че носиш мойто име!
Дори и там, където аз ще съм!
Гордея се, че моята пътека ...

Дали защото сме родени
от сливане на две тела
сме тъй богато надарени
с частица божия душа?!
Или от любовта неземна ...

Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...

Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени ...

Пиша ви това писмо, за да ви благодаря за това което направихте за мен. Всеки път, когато сме заедно, много се радвам, че съм до вас. Винаги след всяка наша среща очаквам следващата. Всеки път когато съм със вас много съм щастлива, радвам се, че съм част от вас. Никога няма да забравя всеки един мом ...

Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...

Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...