ЗАКУСКАТА НА МАМА
Всяка сутрин се събуждам чист,
щом ми пейне трети път петела,
как ухае млякото с ориз! –
в мамината кухня – на канела. ...

Слушай,Българийо-
малка златна ябълко,
аз съм третият-
най-малък брат,
този, ...

Животът е като пътека, която се променя!
И всяка минута е ценна и неповторима.
Нека се радваме на всяка радост,
която ни дава животът.
И да се научим от всяка мъка, ...

Кръстопът!
Трудно поносим е пътят към успеха,
затова слабите избират неуспеха!?
12.11.2024г...Виена

Парадокс
В милата Родина наша
забърка се поредна каша -
безработни има много,
но ще внасяме работници от Того!? ...

Прерязаните ми ръце
опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,
ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.
Кръвта потича надолу,
по-червена, тъмна, студена от преди, ...

Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...

На Йо
Ти си чудото в моя живот,
затова разрешавам ти всичко.
Ще се жертвам за твоя възход,
пък дори да остана самичък. ...

БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...

ЧАКАЛНЯ
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...

Новият Кончита Вурст блесна ярко,
Европа нека се засрами поне малко!
Тя ли на ценностите децата ще учи,
небинарен ли ще ни бъде еталон,
после чудим се защо ще се закучи! ...

Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...

Живеем живота си земен
потопени в познатата сигурност.
В разни посоки, на различни страни
нямащи зад завоя никаква видимост.
Срещаме себе си в сънища... ...

Ето, дойде и този ден, отивах на гости на най-добрата си приятелка. Преди три месеца, тя си купи къща в китно Родопско село. Реших, че ще пътувам с влак. Събрах багажа и тръгнах към гарата. Както си вървях по улицата, започна да вали. Небето притъмня, а светът посивя. Някой отне цвета от всичко наок ...

Най-после, ако не кандардисах, поне сантърдисах новата колежка да ми дойде на гости в къщи.
Тананикаше си някаква песничка '' Налей ми ракия, пусни ми блус,... ракия и блус,ракия и блус...''
- Ей маце, я объркаш ракиите, я объркваш и стъпките... - радостно потривах ръце и премижвах от кеф
- Не бой с ...

БУКВИТЕ
Кой измисли буквичките
от ченгелчета, чертички?
Думичките, кой измисли
и дари слънца на всички? ...

Ехо цяла седмица чакаше този дъжд, защото остана съвсем без никакви цветове, а бе започнала да тъче нова постеля и щом първите капки се откъснаха от пътуващите днес на север меки, светлосиви облаци, нарами цветоуловителя и забърза към реката.
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...

Детски спомен в мен се втурна,
като слънце в лятна фурна:
мама меси дъхава погача...
Аз ли днес съм побелялото сираче?
Точно днес ли във спомен опазен, ...

За кой ли път ще те попитам:
истински ли си щастлива?
Макар че на щастието очите
тихо гасне в залези красиви.
Макар че любовта въздига ...

Дори да съм палячо
в нечии очи
Дори за някой,
лудостта ми граници да няма
На утрото се радвам във зори ...

Онова що крия зад тъмен параван
и дето мѝра ми не дава нощем
правя го на черен дим, катран
и някак вдишвам, някак мога още.
В пепелта от изгоряло аз мълча ...

Това не са думи от моята уста,
изрече ги Иван Хиновски,
пред Поли Златарева в "Още от деня",
а те без следа през мен не преминаха.
"В момента Европа възвръща Величието на Ядрената Енергия." ...

In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...

Дългото звънене на вратата беше безплодно. Никой не отваряше. А уговорката уж беше твърда. Майсторът започваше да се изнервя. Беше довлякъл чантите с инструменти до петия етаж – асансьорът не работеше, – а сега това… Все пак му се струваше невъзможно жената да му е вързала тенекия. Тя звучеше много ...

в памет на д-р Иванов
През 90-те години на миналия век, работех и като извънщатен сътрудник за вестниците "24 часа" и "Континент". Списвах техните шахматни материали. В първия под името МИСАНА, а във втория като ВЕГА. Анализирах партиите от мачовете за световната титла по шахмат или текущи супертурн ...

Познах себе си в погледа ти,
и в очите си сетне теб познах.
Познах се в теб и ти в мен,
и любовта избистри се в очите ни.
Познах най - ярката звезда ...

Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...

Иванчо: Тате, защо някои жени се отдават на религията?
Бащата: Защото само така стигат до оргазъм!

АЗ СЪМ ТОПЧЕТО В ТВОЯТА СУПА
… и недей да ме гледаш под лупа? –
цял свят римите мои чете.
Аз съм топчето в твоята супа,
утре може да стана кюфте. ...

Не е невъзможно, а крайно наложително след толкова обилно ядене и пиене при мама и тати, да не посетиш личния лекар...
Изслуша оплакванията ми, понатисна корема ми и подаде мълчаливо рецептата.
- Докторе - обаждам му се по мобилния след няколко часа - Купих онова нещо иригатор, какво да правя нататъ ...

Пролетта дойде, песен ехти,
нежността още топли мен!
Ела, о, връх на моите мечти,
да свърши нощта, да е ден!
Ела при мен, сълзите да спрат, ...

- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...

Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...

Аз съм малко зайче,
зайче, зайче Байче
Кико се наричам
и Ваянка обичам.
Тя ми е красива, ...

Мама много се ядосва,
че храната се прахосва.
Сутрин вместо макарони,
тайно хапвам си бонбони.
На обяд не искам боба ...

Изгладиха ни гънките
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...

В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...