Вървеше по улицата. Вятърът развяваше косите й, басмяната рокля по нея. Тя облиза устните си. Бяха сладки и ухаеха на ванилия. Беше направила страхотна торта. Точно както нейното момченце я обичаше. С много крем и сироп. Накрая я опита, защото не издържа.Топеше се в устата. Представи си изненаданият ...

Жестоката моя съдба,
Истина ми доказва.
Някога добрата, любяща жена,
сега хладна болка изказва!
Колкото и мъка да събера, ...

на Янка
Внезапна среща като в сън,
и колко кратък сън!
Усмивка, поглед, глас -- не съм
във самота навън. ...

Животът се изкачва по баира.
Понякога в зенита си застава,
но често криволичи и избира
да ме изпита как ще оцелявам.
Когато с мъката си станем близки, ...

Снощи, в Рияд, Антъни Джошуа (Великобритания) нокаутира още във втория рунд французина от Камерунски произход Франсис Нганоу. Нганоу беше шампион в ММА, напомнящ повече на уличен побойник, отколкото на боксьор. Но влюбилият се в него Майк Тайсън му уреди среща с Тайсън Фюри. Фюри го подцени и бе сва ...

Загадъчните ноти ромолят,
луна в прозореца е отразена,
понеже отесня ми този свят,
от звуците създавам си Вселена.
Крилете ми сияят. Тъне в мрак ...

ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... не знам дали щастливо ще живея, ако се видя някой ден богат,
ще се разхождам призори по кея, ще пийна две-три бири по обяд,
и ако Господ ми рече: – Наслука! – ще се замисля с кеф по същество
дали да пусна стихче във Фейсбука, защо пък не в Twitter или Twoo, ...

Мълчалива обич
"Доведе ме на бурята плача"
Д. Дамянов ("Приказка")
Обичам те!
Какво друго с очите ...

Не хора, а истински зверове,
майки и тях са родили,
бомбардират мирни градове,
децата - не са им мили.
Към спящите хора в домовете ...

Слънцето приятно ме огрява
и вятърът облаците прогони,
за всички злини душа забрави,
сълза под око веч не се рони!
Замръзнал сред нощ бях, ...

ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята, ...

Черното куче, беше кафяво, но от това разстояние изглеждаше черно, може би защото беше мокро и караше козината му да лъщи в тъмен оттенък.
То гледаше тъжно. Такава си му беше физиономията. Един път не видях да се усмихне.
Около него се носеше миризма на мокро куче.
Миришеше на стара ръждясала ламари ...

Сърце, пролетѐй,
небеса разтуптявай
и о̀бично пей!
Сърце, пролетѝ,
небеса приземявай ...

Приятелят, страданието ти ще разбере,
без думи само в очертаните мълчания.
Тъгата ти от корена ще разчете,
чул мъката в сълзите ти от разстояние.
Приятелят ще ти спести онези думи, ...

Знаеш, че не е на добре до обяд
ще го запомниш ли дотогава
няма
можеш да ми го разкажеш само
до мен събудиш ли се можеш да не казваш ...

ДПС – Доган, Пеевски и сие
ДОСТ – достлук с Туркистан
(стратегически);
с Булгаристан -
тактически

Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...

Поет ли съм? - аз още се съмнявам,
повярвам ли си, то ще значи край.
Сред думите, сред фразите се давя –
потъвам и изплувам до безкрай.
Намирам пристан в нечия въздишка, ...

Прескача, като грамофонна плоча,
рефрен познат за любовта.
Ще пееш ли, ако те посоча
и ще обикнеш ли света?
Ще се усмихнеш ли широко? ...

От лилавите страни по слънчевата призма
виждаш пурпурните и лъчи все по сиви.
Горели с огън от души за отминали поклади
изпепелили мъката ти мамо и татко стари.
И пламъци обгръщат, паднали ви клони ...

Диалог
–Здравей, сънуваш ли звездите,
които светят ми в нощта?
–Здравей, така се точат дните
и чакам, чакам вечерта… ...

Мъдреците казват, че „три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.”
Да те забравя?! Не! Не мога!
Затворя ли оч ...

Дали сте тука или на небето,
крепите ни и винаги сте с нас,
не си отива никога детето,
такова си оставам също аз.
И празникът е обща одисея ...

Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...

Тежат цветята що ти нося, мамо..
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...

В СПА ли? Никога на 8-ми…
С Евлоги, моят мъж, за 8-ми Март решихме
да кара всеки както иска празника! Сами!
Петимни за приключения бяхме! Преценихме
ползата! По- влюбени ще сме от сега,нали? ...

СПОДЕЛЕНА ВЕЧЕР
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд, ...

От време на време през дните дъждовни
наслаждавам се тихо на песни върховни.
Затварям очи и пътувам в друг свят.
Свят, из който чувствата ярко горят.
Мислите стелят се по вълните ефирни. ...

Във тъмния бар
танцувай с мен
ние нямаме минало
ние нямаме бъдеще
имаме само сега ...

Все някога ще намеря ключа.
Ще тръгна тогава към тебе
и явни ще станат
скритите тайни
и чистите мисли, ...

Мислим, че владеем света, а кратко тук на гости
сътворен човек в два пола,
допълващи съвсем да споделят радост и тревоги.
Това е мъжки свят, но какво би бил без жена или момиче,
дух, двойник, илюзия и сън в мираж ...

Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...

Нека мъже,
да подвием крак,
с този жест
да направим знак
на всички жени ...

НЕСЛУЧИЛА СЕ ПРИКАЗКА
Душата ми кило памук тежи.
Щастлива съм, че не е от олово.
Край мен молец когато закръжи,
не пляскам на безшумното му слово. ...

Жената е необходимо зло,
но, в живота..., добре дошло!
Грижи се... чувства и поражда,
Секс, скандали и обич заражда?
без нея е невъзможно, Тя допълва, ...