Душата ми, когато се усмихва,
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.
Предателства не мога да понасям ...

Димо Куражлията, както го знаеха след Великите промени,едно момче от селото, което се гушеше в прегръдките на Бакаджиците, едва беше навършил седемнадесет години...
Димо имаше по-голяма сестра Янка, която щом се прочу като скопостна и работна една есенна вечер на 1943 година у тях довтасаха годежари ...

Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, ...

Време за игра подранило или закъсняло
за нас е спряло
за зимата по-специално
неудобно за някои за нас детска площадка
стигаща мечти до безброй звезди с кацаща совалка ...

"Корени" човек да има трябва.
Да се храни той всестранно и разнообразно -
Душата негова и дух.
"Дърво без корени" не трябва той да бъде.
Родители и прародители са корените. ...

В нощи сини
Във нощи сини мълчаливи,
във нощна странна тишина,
в сияния така далечни,
в най-нежните за мен слова ...

Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказ ...

Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...

НЕДОСЪНУВАНА ПРИКАЗКА
Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.
От гърмели разтресен, кварталът удържа. ...

Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...

ДЕВОЙКАТА С МАЛИНОВИЯ ЧАЙ
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...

Глава двадесет и трета – за сериалите и наш Пешо
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...

КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...

Недоспала
Недоспала утрото ме буди,
сънени са моите очи,
времето студено се усмихва,
слънцето в душата ми си ти. ...

Една прекрасна дума - дерогация,
отново радва бедната ни нация.
Щастливи бяхме след като се случи,
но някой нещо - нищо не получи,
и сега се чудим, как да я прогоним, ...

Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...

Другарки, гарги и другари,
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...

Кажи ми, пътнико, достигнал моя връх свещен,
намери ли нетленните ми мисли...?
И просветление получи ли спасен,
наметнал се с живителна амнистия...?
Защото в теб е трайната отплата ...

Не ми говориш... Свиваш се в гнездото
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън ...

Съпътстващи сили в човек са събрани,
открива се всеки с добрата страна,
съдбата ни срещна и в брак съчета ни...
ти бе сладкодумна, магична жена.
Под звездния знак на Близнаци родена – ...

Раята стенеше сред мъка,
сякаш беше в самия пъкъл!
Хиляди загинаха в борбата,
за да се постигне свободата!
Чуй ти сега, бедни народе, ...

Бягай!
Ще потънеш два метра дълбоко
във рохката пръст на очите й.
Бързай!
Тя носи лудостта на ураганен вятър, ...

Животът не е справедлив, защото когато е ръсено от него, на някой шепите са били под тези на другите.

В деня, когато няма да ме има
от мен написаното прочети
пред увода в една от мойте книги!
Която и да е си избери!
Ще разбереш защо съм го написал! ...

ГЛАВА ВТОРА
НО МАСК ПАРТИ
Франция
Средиземно море
16,30 ч. ...

Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...

Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
— Ела да си направим светъл храм,
камбанарията ще стига до небето,
неповторим ще бъде и голям!
Ще идват и отблизо и далече, ...

Порода са добре известна
дори на почва местна -
Прикриват липсите зад ципа
с размерите на джипа,
тъй както умствените дефицити ...

Направѝ си очите блестящи
и сложѝ морско синьо за грим.
Щом излъчи лицето ти щастие,
прошепни накъде да вървим.
Днес ухаеш на дъжд и бадемово, ...

СБОГУВАЙ СЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СИ ТРЪГНАЛА
Когато те обичах, беше топъл дъжд –
попиваше по устните, по дланите.
След всяка среща съм копняла – неведнъж,
да кажеш шепнешком: – Оставаме. ...