Октомври
Обичам когато листата зелени превръщат се в жълти и в охри, в червени. По-топло ми става, по-меко, по-леко.
Дори и в града усещат се кротост и тихо доволство от прибраната вече последна реколта. И тази година, каквото можа, земята отнесе, земята роди.
Тук орех,
там кестен, ...

И родил се човекът преди хиляди века,
от болка или радост проплакал, така не разбрал,
но светът окрилен изведнъж засиял -
нов живот в безкрайността му се влял!
И тръгнали оттогава мъжът и жената ...

Пърха в парка пеперуда,
политнала от цвят на цвят.
Напред се спуска като луда,
назад се връща на инат.
Лети, размахвайки крилата, ...

В купето – бял и негърка. Тя:
- Ако ми посегнеш – ще извикам полиция…
Той:
- Спокойно, госпожо, аз не съм такъв човек…
- Охо! Ти си и расист!!! ...

Когато бях - на път да се спомина
от мъките по бившото моме,
аз тръгнах да пътувам из чужбина.
Да видя по-различни светове!
Нуждаех се от срещи и почивки ...

Несбъднат вик!
След тебе да обичам друга? Не!
Сърцето ми не ще го изтърпи!
Любов не мога да деля на две!
Но ме боли от твоите сълзи! ...

Трудности
Трудът е на върло изкачване.
Гладуване временно очистващо.
С вода студена обливане.
Работа нужна да се свърши. ...

Не ми отиват цветовете,
които виждате във думите.
За два-три часа съм поет.
(Щом в миг политнат пеперудите)
А после някак радостта ми ...

Всяка война
почва така:
долна душа,
доста лъжа.
Свършва кога: ...

На кой му пука за поезията бедна?
Къде е мястото ѝ сред бетона?
Да, хвалена е, че била безценна,
че е гнездо на Любовта и стона,
че е прониквала в човешката душа, ...

Нямам сили да мразя
Имам сили да обичам...
Нямам живот за пилеене
Имам живот за живеене!
Утрото е по-свежо от вечерта - ...

Накъде ме водиш,мой обичан век?
Звезднозабързан в простора,
ураганноарогантен циклоп,
огнена любов,
светкавичногръмогласен, ...

Желанието идва
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...

В древността по земите, върху които днес се намира Китен, е имало селище, от което са запазени крепостни стени. Това са останките на крепостта Урдовиза, която някога, много отдавна се извисявала на полуострова. Тук е имало пристанище, както през античността, така и през Средновековието, когато крепо ...

Метнал сако на рамо, с разкопчана до широката му гръд риза, Марин вървеше по прашния път през липака. След половин годишния си престой в мръсната и душна килия на околийския зандан, сега с удоволствие вдишваше аромата на нацъфтелият липов цвят. От това му ставаше леко на душата. Когато излезе от гор ...

от физична гледна точка
любовта - топлообмен е -
жив и необикновен

Седях почти цял ден пред телевизора. Четох си нещо по телефона и електронната книга /на шрифт 24 успявам/, зяпах малко филми и сериали.
Но предимно следях включванията от различни точки на България.
Не, хич не ми пука кого къде ще сложат кукловодите. У нас отдавна хората не избират кмет, а гласуват ...

Некоалиция…
Неуправление…
Недемокрация…
Ненормалност…
Недържава… ...

Още си спомням дните, в които
Беше до мене, ти беше
И няма го твоето присъствие вече
Чакам гадния период да отмине,
Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине, ...

ГЛАГОЛИ
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...

"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,
когато към пръстта те понесат.
Запитай се сега: Умира ли ...

Светът приличаше на сън...
Хуан--Рамон Хименес
Заключи ли луната светлата си същност
и заживявам в нейната мечта.
Очаквам с трепет поредния й цикъл. ...

Трудностите
Те заедно вървят с нас в живота,
понякога усмихнат, понякога трънлив.
Понякога изчезват но завръщат се охота,
в ден усмихнат, тъжен, весел, понякога крив. ...

13. Благословена
Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.
— Не! – душата ми отказва да заплаче.
Благослове ...

Здравей... Обичам те...
Здравей - Любов..! Желана и копнежна...
Здравей - Момиче..! И Мечта...
Здравей..! С целувка... Много нежна...
Здравей..! Обичам те... С Душа..! ...

България нямал, нямях, нямам. „Питат ли ме де зората“, ще се огорча.
Младост карал из нацистко присъствие. Не русийофил, защото единствено правите западники Чаадаеви били сгълчани.
Зрялост барах под болшевишко неотсъствие. Ни советофил, понеже изключително некривите перестройчици Горбачови бяха смъл ...

Седни за миг и почини си, коннико,
добрият крал отдавна абдикира.
А ти си му детето – незаконното
и шутът – за посмешище в турнира.
Кралицата алцхаймерът подгони я, ...

Студът бе обхванал селото. Къщичките пушеха под снежната покривка и навсякъде миришеше на чад. Дядо Стоил бе изчистил снега пред къщичката си и бавно и внимателно се спусна по отъпканата снежна пътечка към домашното стопанство. Пред портата на стопанството се бяха строили кокошките, които чакаха зак ...

Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...

Живея във таванско помещение
два пъти по-ниско от мен.
Минава в него цялото ми ежедневие
във лазене на пода по корем.
Дори и капандура в него нямам - ...

Тук, под родното небе,
искам всеки да расте
волен, силен и с любов
в дом лишен от ден суров.
Всяка птица с посока, ...

Мислите, че нещо зависи от вас –
истината не виждате, с очи слепци!
Хрисими са преди да докопат власт,
след това забелязвате, че са лъжци!
За какво мислите, че толкоз я искат – ...

Изненадах нощта над изящната котешка лапа
с реверанс на момче от града на разбития юг.
Забелязах в света, че тъгите интимно се хапят
под оформен от нашите драми и болести звук.
Пепеляшка върви към познатата тухлена сграда. ...

Опитвам се по навик да тъгувам,
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето, ...

Беше млада, едва ли имаше повече от двайсет и пет, но погледът ù те караше да застанеш нащрек. Личеше там някакво мъдро спокойствие, което не се връзваше много със свежите ù, покрити с прасковен мъх бузи, сключените вежди, буйните коси и алените устни с едва извити нагоре краища – не усмивка, а хлад ...