Запомни от мене понеделниците -
в останалите дни не те обичах.
И недей да казваш, че съм ти била единствена,
не съм цветна и радостна, както си мислиш.
От днес за тебе съм вдовицата на непрежалимия любим, ...

Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по кой ...

Розовият плик
В розов плик облякъл си душата си
и подпечатал си с целувка.
Розов плик без марка и без надписи,
а писмото - без преструвка. ...

КЪСНО Е
Късно те открих, в началото на лято,
когато корените полудяват от предчувствие за жажда.
Късно… а тъй рано мислите ми тръгнаха след
теб, ...

Вуду магия
Построи за мен
много пясъчни замъци
Сега ги отмиват вълните
Открадна за мен ...

Пиеса е животът ни и сцена,
с роли сатирични, драматични,
а ние сме актъори по рождение,
любвеобилни или саркастични.
Люлеят ни емоции от смях, ...

Ще дойда във живота ти след време,
когато може би ще бъде вече късно.
На прага ще си спомниш ти за мене,
след години, но пък сякаш същата…
Пред теб синът ти весело ще тича, ...

Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,
скрита някъде сред стари вещи на тавана,
стоя притихнал, свил си коленете на земята
и гледам в нищото - аз виждам през стената...
Видях как с теб хвърчило правим като пепруда, ...

Джак пое въздух и излезе от скривалището си. Влезе в тесния проход и тръгна по него. След процепа, пещерата се разширяваше. Проходът водеше навътре в скалите. Внезапно чу стъпки зад гърба си. Намали ход.
- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и ...

Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо страничн ...

В тази кръчма ни блъсна софийският вятър.
Нощта бе навън косите си сплела
и закичила зрелия цвят на луната.
... Бяхме млади поети, влюбени в себе си....
Той от влажния ъгъл се надигна огромен. ...

Нощта е магия красиво-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш, ...

- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...

Потърси ме
Търси ме, когато се изгубиш
във грозния, студен, суетен свят,
когато миналото те събужда,
напомни ти за залез и за бряг. ...

Бързах за теб
Препусках сред звуци и сенки,
… бързах за среща с Любовта.
Страховете си пътьом разгонвах
… любовта ми ме чакаше. Бяла! ...

Когато мъж и жена са заедно,
те и вървят един до друг.
"Етикеция" - казваш ти - "досадна..."
и добавяш - "правило за съпруг."
Вървиш винаги крачка-две пред мене. ...

ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...

Екстаз
Старият орех се разлисти. Опъна едни листа, като огромна мъжка длан. Опря прозореца ни. А повей, и той вкарва в стаята ни аромата си на орех.
Понякога шуми, понякога не, но винаги мирише. И тази нощ беше такава. Ухаеща на орех. Малко на йод, малко на зелено и прясно, малко на тъмно, черно, ар ...

Затръшната, залостена врата,
злощастна, крехкичка душа.
Защо при теб изчезна радостта?
Къде погуби любовта?
Плачи, дери, крещи, ...

Цвете мое, моя будна Зорница,
подрумче по пътя ми, дето ме спира,
Мадарска Сила, скална орлица,
изворче бистро, перце от Всемира.
Цвете мое, моя зряла пшеница, ...

Блажени нисшите
ДУХОМ.
Тихи, смирени,
кротки, добри.
В любовта си блажени ...

В трюма на кораба беше задушно и вонеше на развалена риба. Вече седмица Инари не беше виждала небето и започваше да губи представа за времето. Знаеше, че за да стигне до Холанар, щеше да ù е необходим поне месец, а това бе много време на затворено. За щастие пристъпите на морска болест бяха приключи ...

Какво направих?
Съзнателно или не, обърках и твоят живот. Как ми го позволи? Как си го позволих?… Страхувах се да не се окажеш поредният глупак с разбити мечти. Разбих ги, без да се замисля как ще се почувстваш ти от това. Някак си в онзи момент нямаше значение дали ще те заболи, аз мислех само за с ...

Да се вдишвам
Времето е спряло - не помръдва.
Само аз опитвам се да пиша.
А водата тежка е и твърда.
Кислородът тежко в нея диша. ...

А може би всичко е просто доза инат и гордост?
Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия?
Какво се случва, когато вместо да ...

Аз живея в очите ти
и утринно посрещам мига,
през зеленото на ирисите си
усмихвам се вечно на света.
Щом нахлуя с полъха, ...

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Все някога идва ден, когато неизбежно си си задаваме въпроса: ’’Какво е за мен родината? Къде е България?’’
Различни хора - отговори – много...
За мен България – това е нашата природа, нашето минало, героите ни, езикът ни - всичко онова, което човек цени и обича, което му е родно и скъ ...

„Не един писател си внушава,
че е накарал своя читател да мисли,
щом го е принудил да се изпоти.”
Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-
френски журналист и писател ...

Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви - ...

Дадох всичко, което имах, живях чужд живот и повтарях собствените си грешки отново и отново... Лъжех се, че живея добре, че най-сетне късметът се е усмихнал на вечния карък. Явно хората понякога се самозалъгват, забравят, че чудесата не стават за една нощ, ако те изобщо съществуват, разбира се. Хуба ...