Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
любовен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло, ...
Не ме тревожат думите студени
на поведението ти безлично,
но пак и пак пораства в мене
усещане за действие привично.
Че двама потопихме се в усилие, ...
Поверие
Счупих! Счупих ли под нозете скалата?
Умори ли се тя да носи моя товар от амбиции?
Падам, но уви - далеч е тревата!
А наблизо (даже) няма приятелски птици. ...
Г Р Е Х О В Е Н А Н Г Е Л
________________________________________
И сякаш от зората на Времето лети над Земята
Ангел-Пазител, кръстно разперил смълчани криле.
Извечно. Изначално. Гръмотевично... ...
Кажете ми, живот ли е това...
Та всеки ден той става все по-гаден...
И на изчезване е любовта...
И всичко се купува и продава...
Но любовта не може да се купи, ...
Чаках я в тъмната стая, като светлината от монитора ме изсмукваше бавно във вените си... Бях изострен, попивах с ноздрите си влагата ù... Парфюмът бе осезаем, влизаше не само през ноздрите ми, а и през порите на сухата ми кожа, която от целувката ù се навлажни... В началото миризмата се разпиляваше ...
00000000000000000000000000000000000000000
Лодката акостира на брега. Мъжете скочиха и я издърпаха.
- Кейт?! - извика Пол. - Кейт, там ли си? - от къщата се показа стопанката.
- Върнаха се! - извика тя и двамата възрастни мъже се показаха отвътре.
- Имаме нужда от помощ! Гонзало, ще ни трябват куките ...
МОЛИТВА
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...
Не беше студът, а писмото, което написах.
Прибързано пуснах го. То ме събуди във мрака.
Какво ще помислиш, когато до тебе достигне?
Не прекалих ли с настойчивост? Бях ли достатъчно плаха?
Не беше и вятърът. Бяха онез пеперуди, ...
По пътеката само, по мириса техен
разбирам спокойно по начин най-лесен
за разходката нежна на мъж и жена –
той догонва я сякаш, но бяга му тя.
Наперено, гордо, по стъпките само ...
Ако се върне нейният моряк,
кажете му, че тя го е обичала.
И плака в каменбряжка пещера,
че някой друг е скочил от скалите.
Кажете му да пие по едно. ...
Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладени от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата-жаба, Иван - царския син... Погледнах им очите - бяха разш ...
Обичане до мозъка на костите
със всяко вдишване, издишване в гръдта,
със погледа от взиране безбрежен,
със силата на влюбена жена,
със чуруликане на славея по клоните, ...
Ти познаваш нощта. И утехата
като ситен прашец по клавишите.
Няма мигли сънят. Само шепи,
само тихи следи. Само дишане...
Ти познаваш смъртта – дълга сянка ...
Да отворим сърцата си
Домът красив е! Сигурно е нов.
Деца играят весело на двора.
Не осъзнават, че животът е суров,
а аз гледам и се чудя що да сторя. ...
ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...
Не ме обичай с хиляди въпроси,
със съмнения във мен недей да вярваш.
Не ти трябват моите отговори прости,
за да те изпълват пак отново с вяра.
Не ме обичай с разума, където ...
Бях на минералните извори в нашия град. Има минерална вода, която блика по протежението на реката, на мястото, където са минералните извори. През последните дни реката спадна. И на доста места се оформиха водоемчета, от които блика минерална вода. Бях си направил нещо като малко коритце, в което се ...
ЕХО
По теб заскрежените висулки от ехото остават,
мигът от бяла приказка в нас мълчи.
От този свят прокълнат, отивам си в забрава...
Сега защо са тъжни твоите очи?
Всеки за себе си
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите ряд ...