Понякога над мъхове и гъби аз летя,
тревата и листата с дни аз галя
нежно, отразена вечер в скръбната Луна,
тихичко и малко диво, през деня.
Понякога линея в обятията на нощта – ...

Естественият кръговрат в живота
Се смее на скръбта неутешима.
Естественият кръговрат на злото
Не ще пропусне идващата зима.

Не надвиках болката, но в рая,
знам, ще има място и за мен,
щом достигна някога до края
на човешкия си земен ден,
че лъжа за ближен и обида ...

Ех, приятелко, за тебе този път реших
да драсна по някой друг стих.
Мисля си... Чудя се, не е ли време
от нас на света поне малко да дадеме.
От безсмисления живот се уморих, ...

Ключът на любовта
Глава 5
- Хайде, г-це Питърсън, закъсняваме за снимките – Ричард припряно погледна часовника си, влизайки в кабинета.
Бе свикнал винаги, каквото и да прави, да бъде точен и да не кара хората да го чакат. Смяташе, че е неуважително към другите, а и проява на лоша черта в характера. ...

Недей изпраща тежките мъгли -
все още във сърцето ми се вливат.
Прати искрящи, влюбени звезди -
под мантията своя да ме скрият.
Недей канù снежинки у дома - ...

Дневникът на едно излекуване – част 10
35
Седях насреща му и си мислех, че нищо не е случайно.
Готвел се да мине направо у нас още вчера, но от работата му го извикали спешно. Пратих мислено целувки на шефа му и се усмихнах широко. Как ли щях да се почувствам, ако ме беше заварил насред разхвърлянот ...

Наш'та Рошка котарана
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя, безспорно, ...

Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Кажи ми, в косите ти защо са
лъчите лунна светлина?
Аз ли нещо се обърках, ...

Думите не струват нищо,
не пълни главата ми с глупости.
И гръмки фрази,
и нежни излияния –
строиш въздушни кули. ...

Чухте ли вече песента на птичките? Усетихте ли пролетните, "леки", топли и нежни лъчи на слънцето? Видяхте ли вече завърналите се щъркели? Нарадвахте ли се на цъфналите навън цветчета? Да, вие не сте се излъгали, настъпи тя, пролетта. И съответно с нея дойде и вашето настроение.
Ето и моят поглед къ ...

Никита Сергеев разтърка сънено очите си. Джиесемът кротко свиреше Вивалди, събуждайки го, както всяка сутрин, точно в 5 часа. Изведнъж осъзна колко е радостен. Той е влюбен! Душата му захвърча в облаците окрилена. Въображението му се развихри – с нетърпение очакваше новия работен ден и срещата с въз ...

Няма те!
Ала ме повяваш
с аромата на уханен липов цвят
всяка сутрин на прозореца, от който
тъй далече съм от твоя град... ...

комуникация - КомуНиКация
политика - ПулиТика
директор - ДирекТор
атака - А, Така?
кулоарии - кулоАрии... ...

ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...

ГЕРГЬОВДЕН...
Ний днеска празник ще празнуваме.
Гергьовден на обречените агнета.
Тъй Господ искаше от Аврама,
да стори жертвен грях, ...

Попитаха ме за посоките на вятъра. Що за глупав въпрос е това?
Боса, стъпвам по изстиващия пясък, и приятно ме гъделичка между пръстите. А вълните са толкова спокойни, толкова тихи като в картина. Залезът. Него няма да го описвам и преобличам в хубави епитети. Той е едно многоточие до безкрая. Толко ...

Здравей, мое светещо минало,
здравей, мое паметно детство!
Ти дойде от великите спомени
да ме сетиш за мое наследство,
на което глава бе играта. ...

Не изчезвай
Остани
Глътка въздух си ми ти
В тъмнината не се вглеждай
Ти си вътре в мен ...

Ти...
Ти си сама...
Ти...
Ти искаш някого до себе си...
Ти... ...

Навън шествието продължаваше. Як мъжага спря пред къщата на Димитър Свищаров и се прекръсти три пъти. На една от стените имаше плоча, на която пишеше: "Тук са се родили братята Димитър Свищаров (1851-1900) и Петко Свищаров (1853-1911). Родът на братята беше от Копривщица. Семейството им изработваше ...

Прости ми, Господи! Прости ми!
Днес... на Разпети петък!
А утре ми свали душата
от Кръста.
Разпъната – тя вече не ми служи! ...

Предадоха те, Господи!
И те осъдиха!
Осъдиха те, Боже,
на разпятие!
В ръцете, от които поемаха хляба, ...

Когато свещите горят два пъти по-ярко...
De la nada sale el todo
Y el todo se hace nada.
Hay espirales de consejos,
miles mares de palabras, ...

Тръгнах по един път, покрит с тръни, с камъни засенчен. Тръгнах по един път, от който няма връщане. Тръгнах по един път, опасен и безизвестен. Тръгнах по един път, желан изцяло и мразен напълно!
Някой каза ми, че нещата, които правя, са ‘’неморални’’ и не са правилни, не са необходими... ЗА НЕГО!
Ня ...

Тя идва в колесница от звезди,
искри хвърчат под конските копита.
А сбруята в ръцете ù гори,
косите ù по облаци замитат...
Тя пуска 300 волта по кръвта. ...

време е
за поляни и щурци
да скочат треви до колене
да луднат от песни
скрити свирци ...

„На пейките с тебе седя, но не зная
тук ли съм, аз ли съм, ти ли си?
От толкова много звезди във безкрая
моята как забеляза… за мен ли си?”
И станах, огледах се, седнах отново ...

АРЕСТАНТ Т.О.
(едноминутна пиеса)
Действащи лица:
Комисар Д.
Инспектор М. ...