Така ми е изстъргано сърцето,
дотолкова ми е добре измито,
така до кръв премахнати копнежите -
без нерви, без артерии, без нищо,
че изведнъж, когато те откривам, ...

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...

Мисията да растеш
Наблюдаваш, търпиш, понасяш, въвличат те...
Уморена съм.
Писна ми от махленски кавги, хвърляне на кал, скубане на коси и надничане под полите на папата. Да им се чуди човек на творческата продуктивност да създават клюки и с тях да вредят на хората, които наистина си вършат работата ...

Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,
изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.
До мен само болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,
скърбяща за съдбата на влюбените души.
Облаци заспиват пред мен, ...

Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...

Изгарящи - изгряващи
огнени
вихри
изпепеляващи - успокояващи
слънчеви ...

Изпитвай култ към мойта личност!
Склони глава във тез крака!
Към всички други – безразличност.
Ти жертва си на любовта…
Мисли за мене, без да спираш! ...

Кой си – когато ме докосваш?
Кой си – когато си във мене?
Кой си – аз няма да си прося
любовен плам, мечти и време.
Кой си – когато ме прегръщаш, ...

Учителите в стачка
и животът е суров -
кабинетът ще ги мачка,
докато появи се нов.
10.2007 Г.Михайлов

Лети във пушек безтегловен,
анимационен,
облак образа покри.
И миг повторен преражда се в минута,
зави в одеялото мечти. ...

Връщам се от чуден свят,
в който всичко бе красиво!
Утро е. И благодат
ражда слънчевата нива!
Натежали от роса, ...

Не целувайте, моля ви, дявола,
защото плътта му погубва
и се вмъква в душите при вярата,
да низвергне живота в човека.
За да има тълпа от придворни, ...

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

Идва той с такава сила!
Грейнал, свеж – из роден край,
пременен в зелена свила,
тук е вече месец май!
Слънчев лъч докосне птица, ...

От дъгата пъстрото обрах -
килимче изтъках от цветовете.
В шепите си слънцето събрах
по пътя ми към теб да свети.
От морето синьото изпих, ...

Бледнееш!...
Във сенките безизразно душата се препъва.
Сивееш!...
А аз не съм готова още да си тръгна...
Дървото ми линее и листата падат, ...

Лондон ме зове!!! Заминавам!
На хората тук пожелавам здраве, късмет и муза!!!
На себе си пожелавам попътен вятър!

Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...

Живот ни се дава,
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?
Ти толкова даде! ...

Тръгваш си.
Поглеждаш ме.
Не ме гледай.
Няма да те спра.
Усмихваш се. ...

Не бях аз, друга бе
тази, дето го обичаше.
Която устни му целуваше,
на думи му вярваше
и в любов му се вричаше. ...

Със слънцето по хълмове ще бягам
За да те стигна ръцете ще протягам
С вятъра през клоните ще тичам
И името ти силно ще изричам
С водата ще тека в реките ...

Баба разказва за вещица зла -
била беззъба и много проклета,
нощем летяла на стара метла,
сутрин закусвала с малки момчета.
После ме плаши с триглава ламя - ...

Пиано зазвучава в мрака...
... чувството е самота...
Кухо тяло,
празнота в очите
и мислите са тъй обречени... ...

Сърцето
В сърцето ми се ражда всяка болка,
всяка моя радост и тъга,
чувствата ми приютява като в люлка
и как, кажете ми, да го щадя? ...

Небето е забравило да плаче -
откраднали му всичките сълзи.
Издирвали виновните, обаче,
оказва се, че нямало следи.
И слънцето не може да изгрее - ...

Лунна завист
Ако луната тази нощ изгрее
и започне да бледнее
от завист ще се случи
на тъмно любовта ми да заключи. ...

Не твоето лице сега ме буди,
макар че лягам си със него,
във тънки очертания се губя,
на думи, подредени във кортеж.
И раждам се в изящно слово, ...

ПРО ЙОГОВ
Владимир Высоцкий
Чем славится индийская культура?
Вот, скажем, Шива - многорук, клыкаст.
Еще артиста знаем, Радж Капура, ...