Птичката в ръка държах,
сърцето ù притисках
и смятах -
верен аз другар от болката избавих.
Оставих я при бука, ...

(Посветено)
Тази нощ на танц ще те поканя.
До изгрев само. Искам да не спим.
Ще нарисувам със лежерни пируети
път по който с теб да полетим. ...

Вълшебството… то е като бавна песен,
която слушаш в студената есен.
Затваряш очи и го виждаш,
отвориш ли ги - го ненавиждаш.
Защо? Защото си измамен, ...

Роза, значеща любов
Подари ми само една роза -
това е необходимата доза.
Само една ми е достатъчна да знам,
че обичаш ме, както аз те обичам. ...

Ходят, бродят и някак безлично
минава денят им белезникаво сив.
А нощта с нищо не е по-различна -
заспива, умира поредният спомен красив...
Не могат, не искат и нямат таланта - ...

Лозе
... хем го садила – хем му плакала...
Садих го цял живот и го обирах –
със всичката му мъдрост и с белите.
Морето е далеч, но сол събирах ...

Не ми се пише..
Живее ми се!
Не търся съжаление -
Искам опора.
Не моля за разбиране - ...

Сънувал ли си, че падаш? Цялото ти същество трепери...
Дори след съня не можеш да дадеш покой на сърцето си.
Така се чувствам, но не боли. Вече не боли!
Мълчанието издава вината ти! Дори и ти загуби думите си,
а беше така велик в обещания. Нима гордостта ти е ранима? ...

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови" - Жан Жак Русо
Понякога съжаляваме само, защото светът ни няма нищо общо с мечтите ни. Всяка сутрин се събуждаш с една цел, за която би дал всичко, за да я постигнеш. Всеки ден трябва да мечтаем дори за невъзможното. Може да се чувстваш съвсем малък н ...

Време за размисъл
Най-главната способност на човек е мисълта!
Човекът е човек, благодарение на свойте мисли...
Преди да действаш, помисли! Не след това!
Че огледало на живота ти са мислите ти чисти! ...

В бетонните градини
на сивия, бездушен град
умират нежелани
гаврошовци завчас.
Под блясъка на светлините, ...

Не ме обичай!
След мен потичат дъждове,
а бурите превити ме изричат
със име на жена от ветрове,
посята във полета от изричане. ...

Има навън снежец
и вятърът вее...
Колко е мрачно само,
но там някъде.
До мен си ти ...

Бели драскотини
(посветено)
Не се сърди, че тя не ти извика,
не изпищя, изплашена от сивото ти ежедневие.
Не промени основната си функция за даване ...

Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...

(на моя Сбъднат Блян!)
Стича се молитва от ръцете ми...
Треперят устните ми в тих екстаз
и плуват в умиление очите ми,
приели облика на ангел благ... ...

беззвучно
бавно
невидимо почти
дървото капчица проронва
когато клонче ...

За древни богове четях,
пазителите на очите на безкрая
и там на мрачната опушена стена,
в криптата на храма престарял,
образът на хилядите вопли и стенания, ...

Какво пък толкова .....
Какво пък толкова – най-простичък въпрос
бе моята любов, но ти дори не отговори,
с отворени очи, нагазил във тревата... бос,
помня, тогава сърцето ми за тебе се отвори. ...

На тавана
Образът ти в спомени заключих.
В кутия сложих връзката с писма.
На прашния таван качих на пръсти,
останалото ми от теб с тъга. ...

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА (поема)
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...

Шепот на тишина...
Моята пеперудена душа трепна,
опита се да разпери крила,
но от шепота ù залепнаха.
Прашецът пъстър се разпръсна в нощта, ...

Караш ме да полудея.
Искам те безумно много.
Ръцете ти по моето тяло
Изгарям да усетя.
Любовта ми - приеми я. ...

Дали за мен си ти съдба, дали ме има
още в твоето сърце или друга вече
влюбено прегръщат твоите ръце.
Всяко разминаване фатално ранява,
всяка поправена грешка спасява. ...

Доктор за душата
На доктор за душата да отида ми се иска.
Да му разкрия своето сърце
и в порив силен, вулканично да изблика
стаеното, високо в синьото небе. ...

… и Луната
тази нощ
е различна…
бавно приглажда
разрошени мисли ...

Не ме обичай,
тъжно е сърцето -
камбанка
на кокиче залиняло...
Не е любов, ...

удоволствието
и удовлетворението на
очите от собственото
им незнание
изтръпването на езика ...

"Баланс"
За ток - парички,
за топло - парички,
за вода - парички,
за телефон - парички, ...

„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пласт ...

О, колко много тъжни домове!
Зад зидовете с погледи студени
ме срещат и изпращат! Без криле,
стърчат над тях забравени антени...
Човешки смях тревожния покой ...

˜•♥•˜
И ето, отново сама останах аз,
без теб съм сега.
И ето, отново виновна бях,
без теб не мога аз. ...

Проблясъкът в кристалните ни чаши
запалва вихър във очите ми големи,
защото зная, че нощта е само наша,
върховно прелестна и без проблеми.
Ти кимваш утвърдително, прочел душата ...

Тихо
тихо
нека само розовият цвят
ми се усмихва
само бели цветове ...

Стоя сама в мрака. Изпаднала в безметежност. Иска ми се да потъна в небитието, в забравата. Иска ми се този миг на блаженство да продължи завинаги, но не може в този свят не може. Споменът се загубва, когато колата ме опръсква и отново се връщам в калта. Чувствам се зле, замаяна, полумъртва. Призляв ...

Целуни ù плътта - тя жадува
твойте усни по своето тяло,
защото се чувства щастлива,
когато те има изцяло.
Нищо, че после е жалка ...

Небето е от пепел
Небето сякаш е от пепел,
а утрото - една искра,
разгаряща се с часовете.
Дърветата от сълзи са пресъхнали, ...

Очите ми потънаха във язви
след десет бала земетръс...
Косите ми увиснаха от бесене.
Сърцето се усука и се счупи.
Като кръст! ...

Тъжно е сърцето ми,
тъжна е душата ми.
Несбъднати обещания разбиха живота ми.
Закъснели извинения почерниха деня ми.
Тъжна скитам аз из улиците пусти - ...

НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...