ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...
Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...
Любовта ни знае как
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...
Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си, ...
КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните празници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...
Не се прощавай с мен, защото аз оставам,
ще живея тихо в онзи ъгъл, дълбоко във душата,
ще бъда тих и тишината аз ще бъда,
ненарушавайки онази, черната ти мъка.
Погледнах през прозореца и сянката ти беше там, ...
Цвете красиво с мъдрост вековна
за оцеляване, сила - руна съдбовна,
носещо хубост на бедни и слаби,
красяло и богаташки високи огради.
От бяло, розово, до лила и червено, ...
От сутринта задуха този вятър. Първо подгони птиците. После леко слезе в клоните на дърветата и ги разлюля. Листата бяха жълти и той ги издуха. Те полетяха към земята, но той и оттам ги поде и понесе към оградите и стените на жилищните сгради. Гледах всичко това от терасата. Реших да отида при вятър ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XV. (роман)
🇧🇬
Сутрин. Майка ми бе отишла на работа, а баща ми бе излязъл някъде. Станах от леглото, след като се бях излежавал някъде към час, решен да си направя кафе. Включих котлона и запалих цигара, докато чакам. Съзерцавам мътно кафявата течност, как излиза от джезвето и се разлива по котлона. Изключвам котл ...
Богатство е да си с добра душа Ако си зъл на този свят, няма да си най-богат. Ще искаш всичко ти, но злото ще те сполети. Ако си добър на този свят, несъмнено ще си най-богат; душата ти ще е богата, а сърцето ти ще е от злато. И когато зло те сполети, спомни си думите ми ти. Можеш да се промениш и с ...
Напред в тишината - карам Ви да продължите,
взирам се в думите си и подбирам само онези - добрите,
дните ни са шумни, нощите - безсънни,
а когато сме будни, улиците - пълни,
бездънни гърлата, ревнали неистово, ...
„Какво време настана, Боже...-вълците се молят като хора, хората се ръфат като вълци...”
(из „Църква за вълци” – Петър Анастасов)
Да, ама не. Грешна реплика. Даже не е правилната сцена. Като цяло, дори сме сбъркали спектакъла.
Ровейки се из (без)остатъчните мисли, човек може да попадне на какво ли н ...
Живот
Живот, защо ме ти създаваш - да плача ли или да се смея?
Казваш ми: Избирай или ще се отрека!
Защо ме караш да избирам! Дай това, което смееш!
Ако се засмея, знай, ще те омая, ...