Въздух
За да мога да мисля спокойно
За да мога да скачам спокойно
За да мога да мисля смирено
Само свободният може да бъде смирен ...

това място...
този час...
онзи ден...
в който стоеше до мен...
аз не искам много... ...

Липсваш ми
Толкова много ми липсваш
Липсват ми твоите детски игри – неиграни
Липсват ми разговорите с теб − неизказани
Липсва ми гушкането с моето малко ''слънчице'' ...

-Аз... аз... съжалявам... - тя отново постави ръка на устата му.
-Почивай, не говори! - той кимна в знак на съгласие. Тя стана да приготви закуска. Справи се бързичко и тъкмо постави подноса на масичката до дивана, на вратата се позвъни.
Лекарката бе висока, стройна, с елегантна походка и разкошна ч ...

Поетът е етап, междинност -
след човека и преди делфина.
Делфините в морето на душата ми
са пожелани изгревни предвестници,
доверените слънчеви посланици, ...

Де­нят пре­ва­ля и се сте­ли мра­кът.
Ду­ша­та ми на пра­га ни те ча­ка.
При­вър­шил е ра­бо­т­ни­ят ти ден,
при ме­не се за­в­ръ­щаш умо­рен.
Сър­це­то ми на пра­га те по­с­ре­ща ...

И АЗ ТАКА СИ МИСЛЕХ
И аз си мислех, че животът ще е като разказване на розова приказка - но от живота ми станаха едни приказки, дето не са за разказване, а и розовото го биха до посиняване...
И аз си мислех, че ако дадеш, ще получиш - но в днешно време никой не дава без надлежното обезпечение, а за ...

Август. Небето в пламъци гори.
В Париж пред Нотр Дам днес "Да" си казват
Маргò -- грима ѝ слънцето размазва --
и царят на наварските гори,
най-славният от тримата Анри. ...

Везните натежават в ляво–в дясно.
Привидно спират.
И никой никога не проверява
дали го лъжат.
Просто – вярва на везните! ...

За мен беше ти една несбъдната мечта,
сънувах те безкрай в дълги нощи,
в един прекрасен ден случайно,
аз те срещнах,
познах те и се влюбих в теб... ...

Не е вярно, че съм променена.
Малко може би... но в сантиметри-
небето просто падна върху мене,
но още (както казваше) дете съм...
Косата ми ли? Не, цветът е същият. ...

Бели ангели
Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква... ...

* * *
Небето премълчава.
Облаци.
Пътеки от следи
очите ми чертаят. ...

За мръсните,
за подлите...
За мъртвите души -
за тях да са добри
е неприлично. ...

Имало едно време принц красив,
не знаел той любов какво е
и самотен бил - това ранявало сърцето му жестоко.
Не трепнал той за никоя и никоя не го обикнала така,
както от приказките на него му четяли. ...

В тоз лъжлив и мръсен свят
едничката надежда, смисълът
да се събуждам пак и пак,
си ти с душа голяма,
а няма ли те, ...

Нарцис-Цвете. Прекрасно, слънчево, ярко,
с тънко стъбло, но жилава същност,
с нараняващи остри листенца,
загадка-душа и пленяваща външност.
Странно вълнуващо, но и твърде естествено, ...

Не плачи за мен, когато си отида,
те - сълзите твои, няма да ме върнат.
Във небето при звездите ще ме виждаш,
нежен вятър вместо мен ще те прегърне.
Не плачи, сърце, дори и да ме няма, ...

И в снега ехтят стъпките,
oставени от гладни, изнурени лица.
В калта, както винаги, стъпваме вкупом,
а после оставяме само на едного да изрива смрадта.
И се рееем - ято гологлави лешояди - ...

ЕЛА, ЧЕРВЕЙЧЕ!
Ти, червейче свито,
което неспирно гризеш
в най-скритото скрито
на мойто невиждано вътре, ...

Какво ли усмихна днес толкова слънцето,
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси, ...

Надежда
Без децата къщата е пуста.
Духът ù бързо я напуща.
Стените зелени са студени.
ПеВеЦе-то въздуха не пуща. ...

Толкова е прясна тази песен, че още не съм я кръстил. Мола ви, ако попаднете на нея, предложете нещо... За сега за нея знаете само вие и аз. Дано утре не е така. Ще разгледам всички предложения и ще пиша на най-сполучливото.
Ваш:
Тодор

Добро утро
Слънцето не ще изгрее
без твоята усмивка!
Без гласа ти
мъртво, тихо е в света. ...

Самотата - негатив и просветление
Далеч от себе си
откриваш дните си
Ъгълът злосторен
пак ли тебе чака ...

Забрави ли?
Забрави ли?
Дълбока синева
и чайките в очите ми,
отлитащи, ...

Навън така е мрачно, денят е уморен
от сивите въздишки на небето.
Студът, със пръсти вкочанен,
на капки сякаш се процежда.
Шумят коли, забързано пухтят ...

Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...

БЪРЗАЙТЕ... И ЧЕТИРИТЕ!
Хайде, тичайте - и четирите!
Само тате да не разбере.
Утре във неделя
ще отбиеме при леля. ...

Замълчи и сбогом не ми казвай,
те, очите ти, говорят
и го повтарят без да спрат!
Имах те за кратък миг в живота,
шептях името ти във нощта, ...

Прокълната
Отново си тук!
Защо?
Не виждаш ли, че мястото ти не е тук?
Това е домът на прокълнатите! ...

ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...

Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...

Любовта ни знае как
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...

Една любов завинаги остава
в душата нежно да боли.
В огнището огънче остава,
жерта да пали, да гори.
Една надежда нежно ни подканя ...

Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си, ...