Аз познавам змията
Тя е майка закрилница
тя избира живот
Винаги се движи напред
знае мислите, ...

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...

ВЪРХЪТ
К. Косев и А. Ахмедов
Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте, ...

Души и глутници
На дълъг път
в сенките на забравите
душата лута се
и търси ...

Това съм аз
и съм такава.
Оцелявам в реалността.
Всеки ден ме бута към ръба.
Това съм аз ...

Не беше с рокля най-красива,
а с дънки тесни и жилетка.
Косата дълга ù отива,
не бе наплетена на плитки.
Не беше даже и с пантофки - ...

… А Фениксът бил птица
изваяна, създадена от жар,
обгърната била във пламъци.
И се прераждала с пожар.
И колко векове наред ...

Апел към влюбените
Когато спре дъжда,
появява се дъга,
когато дойде старостта,
идва бавно и смъртта. ...

Стоян:
Гергана, думам ти, Калине,
от радост място не намира -
очите тъмни и големи
все Колчо богаташа дирят. ...

Навярно, само
в мойте мисли
препускат
два вихрени коня
в небето... ...

Време ли е
усмивката си аз да сложа.
Време ли е
да се пременя във нова кожа.
Време ли е ...

Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...

ЦВЕТНО СТЪКЛО
В тишината на храма.
Подвити колене.
В очакване на службата.
Когато идеалисти със схванати ...

Взриви ме! Нереално ме разкъса
на няколко последни обещания!
Не виждаш ли, че времето е късо
и няма как да излекува раните?!
И няма как мечтите да отплуват ...

Ще носиш ли ти мъката? На крилата на вятъра нежен понесена,
ще търпиш ли ти болката, насън в тъмата дето е оплетена?
Ще обичаш ли? При все че все по-трудно ще да става вече…
Ще повярваш ли – та моите думи са на пътник, идещ отдалече!
Не мож’ търпя, тя твойта светла мощ с мечти е окрилена, ...

Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.
Какво като не мога да запея?! ...

СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА
Дойдох на срещата последна и спътник беше ми дъжда,
и дълго чакахме се двама, но ти отново закъсня.
Когато дойде, беше вечер, дъждът валеше все така
и аз, омокрена до кости, стоях на пейката сама, ...

Тъгата ми свободно се разходи
Всяко кътче тя преброди
Навсякъде по тялото ми мина
Пролет лято есен зима...
Опита се да ме прегърне ...

Зайчето страхливо за Китай замина:
- Каратист ще стана,
чакайте ме догодина!
Кой му вярва, то се плаши
само лист да шумне! ...

2. Харесвам черупката си...
Ей така, на път за град Б. минах през родното си място. Отдавна не бях идвала тук, но още по пътя, карайки към града, усещах някой да опипва мислите ми, а "разговорът" като докосване и връщане на времето към себе си, сякаш се оглеждах във всеопрощаващо огледало. А имаше з ...

Седим. Мълчим.
Минутите прозяват се във валс.
Сега сме от различен тим,
а някога ти беше мойто първо Аз.
Сервитьор. Поръчка. ...

* * *
Буря. Гръм. Пламък.
Мъртво дърво над река.
Между два бряга...

Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът ...

Раздялата
Стоя отчаяна и тъжна
и листът бял стои пред мен,
в мислите със теб съм, Сине,
във всеки ден и всеки час. ...

Не зная как да ти го кажа,
но най-щастлив съм в тия мигове,
когато ти ми пълниш чашата,
пък аз ти пиша нови стихове.
Понеже, виж сега, защото, ...

Бъдещето е мъгла във мрака
Пътя си аз търся пълзешком
Безпощадната съдба ме чака
Сам и празен да стоя във моя дом
Бяла чайка плува смело над вълните ...

Чувствам се затворник!
Гледам през решетки на лъжи
и се губя в свят на лицемери!
Кой това ще ми спести?
На кого мога да имам доверие? ...

Толкова тъжно съм живяла
в този град без
любов.
Толкова самотно съм живяла
в този град без ...

Студено е!
А дали цветята са по-красиви,
ако денят е загубил своето слънце?
Дали душите ни са по-щастливи,
ако не сме получили топло зрънце.. ...

Това се казва дъжд!
Така валя,
че по "Раковска"
шурнаха потоци.
Зазида ме във магазина ...

„Пенке, аз съм с боцнато самочувствие, откакто съм в София.
Баси – от три години съм без живот! Марките с ликовете на известни наши фолк певици ги облизвам по няколко пъти и от двете страни.
Пенке, не съм хубав, но собствената ми хубост не ме вълнува. Живея в хармония с даденостите си. Както и с про ...

От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...

Измервам нощите
в крачки към теб
и ми липсваш,
и липсваш,
и липсваш! ...

QUEENSRYCHE - The Lady Wore Black
Разхождайки се самотно в това утро
леко мъгливо,
с тъмни облаци, усмихващи се мълчаливо
и хвърлящи сенки в моята коса. ...

Making my way downtown,
walking fast,
faces passed
and I'm home bound.
Staring blankly ahead, ...

Липсваш ми, мой тъмен гарван.
Липсва ми плясъкът на твоите криле.
Липсват ми очите твои черни,
липсва ми и допирът на ледените ти ръце.
Липсва ми усещането да те има. ...

Без бъдеще. Без срам. Без усмивка.
С начумерено лице.
Посочи с пръст вратата - "Щастливка" -
мислеше си старото бабе.
И пак босите крака ме отведоха ...