ПОСЛЕДНОТО ДОБРО НА СЪТВОРЕНИЕТО – ОСМИСЛЯНЕТО НА ЧОВЕКА КАТО ЕДИННА СЪЩНОСТ.
Има много книги, в които се използват или разработват библейски сцени или мотиви, но романът на Сн. Димитрова е уникален по своята същност. Други могат да не се съгласят с мен, но аз го нарекох роман приказка, защото това ...

1.
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени ...

Тази тема ми се роди в главата първо за китара, след това и направих оркестрация и я изпълних по изцяло електронен път.

Тази пък тема измислих за бас китара като етюд, след това написах и изсвирих всичко останало по електронен път.

Ела, стопли се, риск -
до огъня на спомена.
Обувките-мечти
свали и изсуши.
Калпакът-страх хвърли ...

Зловещо изглеждат полята
под сянката на Зимата.
И голите клони се
полюшват в злокобен танц.
Навъсено стои небето ...

Тръгвам си
Да си тръгна аз ти обещах,
но това така и не разбрах -
защо отивах си, не знам,
какво ли търсех пак натам? ...

На тате
(22.12.2003,
ред.- 07.11.2009)
Вкъщи вечер се прибираше
и, с тихи стъпки в коридора, ...

Какво направих и какво сгреших?
Сърце без кръв никога и никого не обича.
Въпросът дали обича и себе си,
мойта памет винаги към теб ме отвлича
и ме кара да питам пак – къде си? ...

Сърцето е просто орган,
мислиш си ти.
Не може да бъде разбито,
убеждаваш се винаги.
Това са глупости, за любовта. ...

Ще ме видиш там, където очите ти не гледат!
Ще ме чуеш да говоря в тъмнината на стаята ти
... ала мен няма да ме има там!
Ще искаш да съм до теб, ще почувстваш топлината на устните ми,
ще усетиш сълзите, които криех от теб! ...

Ще може ли да седна на бордюра
до тебе? Вестник (по-добре кашон)
ще си подложим, после за култура
(какво ли беше туй?) ще си говорим.
Дай Боже, от отсрещния балкон ...

... сега съм само шепа счупени криле,
разпилени и до болка изгнили.
Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,
издрани са, но и никога не са били обичани.
Вече ми омръзна да съм птица, ...

Връщам ти всички прекарани нощи.
Връщам ти всички пролети сълзи.
Хайде, вземи си ги! Има ли още?
Аз твърде скъпо за тях си платих.
Но признавам, заслужих… всичко! ...

Пламъкът в камината разказваше,
как рицарите в миналите дни
живели неподправени в мечти.
Как в борбата на турнирите
и походи до обетовани земи, ...

Къщички - гнезда.
Очите им - в небето,
плувнало в река.
В тихата вода
виждам си лицето, ...

Замръзнаха ми мислите и лед се настани в очите. Снегът затрупа думите - безмълвие, безплачие, бездушие. Танцувам! Върху лед! И снежна съм царица! Не се опитвай да ме разтопиш... тогава пак ще стана волна птица.

При тебе се завръщам пак, море –
при залива, закътан сред скалите...
Запазило си късчета небе
и залеза, и танца на вълните!
Сърцето ми е сякаш камертон! ...

Ти
Когато съм близо до теб, става нещо с мен
в този обикновен, но объркан ден.
Очите ти изгарят мойте с нежен плам
и аз сам не знам къде се намирам... ...

Утро
Палаво момиче -
изгрев русокос.
Утрото осъмва
с някакъв въпрос. ...

Думи нахвърляни всякакви,
като отпадъци.
Жестове, нерви, гримаси -
станали навици.
Вече нямаме време ...

Някой в съня ми от теб ме пропъжда,
лягам си твоя, събуждам се чужда.
Някой ми казва думи отровни,
нещата със тебе са много лъжовни.
С някой в съня ми стоим натъжени ...

- От едно единствено семенце израстнах. С малки заострени листенца, с малки бели цветчета цъфтя и когато паднат цветчетата ми, на тяхно място остават малки зелени топчици. Тогава съм много щастлива. А когато моите плодчета се зачервят, а те винаги се зачервяват, аз съм доволна и горда. Само едно не ...

Не й се стои сама в каютата. Излиза на палубата. През Норд Кап се връщат от Мурманск, но не може да види нищо от дългите фиорди на Норвегия. Някаква млечна пелена се е разстлала над морето. В края на август изглежда кошмарно.
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...

Знаеш ли, когато гледам снимката ти, изпитвам нещо странно. Може би това е най-хубавото и най-ужасното чувство, което съм усещала някога. Последния път, когато те потърсих, го направих с мисълта, че това ще бъде за по-дълго, ще бъде по-силно и по-истинско и бях убедена, че няма да те пусна, че този ...

Заключен дом
Едно огнище незапалено остана,
дори и въгленче не свети там,
из въздуха витае пустота голяма
и подът с килим от пепел е застлан. ...

Space Monkey
Space monkey in the place to be,
Riding in a rocket to a planet of sound,
Shooting the moon, playing dominoes in drag,
An increase in population by 100 percent. ...

Аз съм просто затворник във света си от плът,
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона, ...

Ясен майски ден
излизам на разходка
небрежно пременен
и със мечтателна походка
Улицата ме поглъща ...

Есента,
смирено тиха, бледна,
в душата ми
пак спомените ниже:
децата ми - ...

Разточителство
Днес омръзна ми в ума ти да витая
като умиращо по милостиня кученце!
По мене като червей да дълбаеш -
издъхвам благодарна и надупчена!... ...

Изгарящ копнеж
две души изгарящи
в огън буен океан
злато топящо огнено
Искри огън живот ...

... е повече от дебел.
Той е по-мъдър.
а май че и по-стар!
Другото е вятър и дим
от разпилени есенни дни, ...

Опиянена от леденото ми сърце
"върза кънките"
и фигурно се изпързаля