И още едно лято ще си отиде!
Годините препускат
като прелистените страници на книга.
Ще залезе слънцето,
ще скрия в скрина роклите си, ...

Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност. ...

Искам да ми обещаеш нещо и да кажеш “Заклевам се, ще направя всичко възможно да го изпълня”, тогава, аз ще ти повярвам и няма да се сърдя, ако не успееш, защото ще знам, че нещо наистина сериозно те е възпрепятствало...
Аз съм нещо като Сладък Ноември.
Не, не се уплаших и не протестирах срещу опреде ...

Днес семейството беше заедно на пазар. Тук се продаваха най-хубавите коледни дръвчета. Малките елхички, борчета с остри иглички, очакваха децата да си изберат едно от тях. Всички бяха от изкуствена материя. Можеха да се сглобяват и разглобяват лесно. Родителите чакаха децата да решат.
Ето голяма, кр ...

Уличният стълб:
Аз съм уличният стълб. Тук съм от години, за да давам светлина през нощта. Глупавата Луна, с цялата ù свита от звезди, прилича на красавицата, която беше тук преди малко – блясък, без съдържание. Какво за красавицата ли? Тя използва осветената от мен част на тротоара, за да зашлеви ш ...

(на сестра ми Ани, вдъхновено по музика на Седем/седем "Бялата лястовица".)
Очите ù са жадно взиране
над жиците да зърне бяла птица.
Тъй дълго търсила надеждата,
свещта догаря във зеницата... ...

Дете на пътя бяга
и броди из града,
ръчицата протяга
и мъчи го глада.
Очите, пълни с мъка, ...

Ти искаш нещо малко и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.
То няма как да израсте и точно туй го прави
толкова ранимо.
Но не за мен. И как без него ще живея. ...

Прегърбена съм от извиване
да видя как ще дойде щастието,
готова всеки миг да скрия
умората от неприятностите.
Краката ми са с ревматизъм, ...

Животът крие много тайни
и дебнат бури в този свят.
Усмихвам се, но аз си зная -
през преспи и в мъгли вървя...
Отново вятър безпощаден ...

Живот
Отровата отронва се от теб, от мен.
Всеки час, всеки ден.
Капчица по капчица си заминава.
И жажда вътре в теб оставя. ...

Тиха вода съм, бистро-прозрачна.
Неволно се двата ми бряга разкрачват
път да направят на твоята страст.
Леко полюшва се мойта повърхност
в леки вълни, потъват ти пръстите ...

Вадички
*
Не знам, не търся, чакам
и останалото се заключва с вяра.
* ...

Видях я аз сред храсти грапави
Самотно цвете в пустошта
Безмълвна тя пое ръката ми
Прегърнах нейната снага
Безумен миг на радост сляпа ...

Хайде, хайде говори ми,
скъп мой дух от бутилката,
искам всичко да знам,
каквото имаш да казваш.
С прекъсвания те виждам, ...

На морето сме. До нас баба кара внучето си да влезе във водата:
- Защо те е страх, нали ходиш на плуване?
- Да, ама там има стени и водата е оградена, а тук направо са прекалили!
Иринка няма още три годинки. Питат я знае ли как се казва еленчето на дядо Коледа, а тя отговаря:
- Знам, Мехмет. ...

В тишината се чуваше ехо,
долавям го тъй бегло, едва.
Излизам навънка и ето -
чувам птичка да пее сама.
Пее! И небето се смрачава. ...

Знам, мислиш за мен сега,
искаш да усетиш отново моята топлина,
да вплетеш ръка в моята ръка,
да усетиш със сърцето си какво е любовта.
Знам, желаеш да погледнеш пак в моите очи, ...

Луната се прокрадва покрай облаци от изкривени спомени
Някой капки са сладки а други са солени
Промените са просто част от кривата права
Годините минават докато хората губят представа
А самата тя се превръща в отражение ...

"Не си представях любовта така..."
Дарина Дечева
Никой не си я представя такава -
делнично битова и прозаична,
даже понякога излишно дребнава, ...

Следа
Дали може вината, която поглъща света,
да остави невинна душа?
И детето, което виновно сега
гледа сивия прах на нощта, ...

ПОПЪТНО
И викам твойто име в полусън -
уж идват птици, а се спрат бездомни.
Barona38 /Ивайло Терзийски/
Събирах дом. Трохи и суха слюнка - ...

Приказно създание се ражда,
орисано със красотата на нощта.
С локвите здрависва се мъглата -
пожелава им спокойни бъднини.
Усмихва се нощта на тъмнината. ...

Раздвоен от проблеми все нищя
този век, пренаситен ефирно
и затрупан в оксидни огнища –
как убива и трови безспирно.
Искам само преди да угасне ...

Валя. По ръба на безсилното утре.
Валя...
Като плод в тъжнобера
откъсваха с грапави пръсти безсмъртните
истини нашето „вчера”. ...

... бяла приказка...
Някъде вае Духът на снега,
с тънко длето стъклописи,
уж се усмихвам, а бяла тъга
снежно на точица сви се... ...

Време за пране
Един красив и слънчев ден в обединена Европа, време е за пране. Всички държави простират знамената си и леко нааканото си икономическо бельо на позлатените простири. Време е да се почистят петната от кризата и всичко да засияе.
Ето англичаните пак опъват кюлотите на кралицата като пар ...

Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани, ...

Бледа луна
Морски вятър развява
буйните ти коси.
Ръката ми нежно минава
по стъпалата ти боси. ...

Ад
В Ада, в Ада и Ада,
под Ада дори, Боже, живея
с дяволи без съд и присъда,
за награда аз още копнея! ...

На къс синджир ме върза
самотата.
Във себе си чертая кръгове.
И я разхождам.
Сред приспаните коне. ...