Човек ли си - да мразиш душата?
Човек ли си - да обиждаш Земята?
Човек ли си - да не вярваш в доброто
и да гледаш с окото на злото?
Човек ли си, като любов не изпитваш? ...

Понякога ще бъда много истинска,
детински ще те гледам с недоверие,
когато изумено търсиш смисъла,
взривен във някое стихотворение.
И ще те питам, истински учудена, ...

Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен
от света, от човека и, може би, даже от Бога.
Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади
и се къпят в роса полудели звезди босоноги.
Там високият връх е и цел, и упойна наслада, ...

Аз искам те и търся те до мене,
животът е жесток и теб те няма...
А колко сме си двамата потребни
и радостни, когато сме си двама...
Аз искам те и търся те до мене, ...

Аз вече свикнах
да минаваш бързо през мен,
да ме обичаш все по-малко
всеки Божи ден.
Любовта ти е отрова, ...

Ще се върна, ти го знаеш,
защото имам нещо мое в теб.
А може и да си отида.
Да остана без сърце.
То вече, зная, не ми трябва. ...

Понякога, отвътре някой плаче.
Детето в теб, забравено в деня
във който е пораснало сираче,
събужда се, помахва със ръка.
Прошепва: "Хайде, погледни ме! ...

Лято, топло лято,с мирис на вълни и слънчеви лъчи и безброй красиви залези… А аз съм наблюдател,на сцени коварни и сълзи измамни… Стоя от страни и те наблюдавам, мистър сваляч или поредния играч… А момичетата мили по тебе се стопили, от къде го вадиш този лаф, че те в краката ти са пак… А утре поред ...

Самодиви
Във тъмни гори на диви усои,
сред древни тъми на летни покои,
във дебри дълбоки, с морави зелени,
преливат се Сенки във звездни вселени. ...

Имам си мечта,
да се върна в детската игра,
да мога свободно да "летя"
и да се радвам на безгрижната
и свободна игра... ...

Душата ми е като лятна рокля,
провесена на нечий стар балкон.
Търкаля вятърът снежинки мокри,
но може ли душа да е заслон...?
На снежния ми бряг не кацат птици ...

Поглеждаш ли понякога навън в тъмнината
и чуваш ли самотен вик в нощта?
Едва ли, но това викът е на сърцето ми,
което много, много го боли, но всъщност
нищо не личи, защото обградила съм го със стени ...

Душата ми прободена мълчи -
раздърпана, окъсана и посивяла,
удавена в горчивите сълзи,
замръзнала в дълбоката забрава.
Извадих я със нежност, но уви... ...

В глад и страх те обикалям -
да те нападна или ще паднеш сам?
Ще успееш ли да ме раниш? Или да избягаш?
Дали е сладко месото ти, или е отровно?
Ще ме спасиш ли? ...

Онази нощ, ухаеща на лято
под синкавия звезден небосклон,
онази нощ, с теб когато
за първи път преплетохме очи -
не беше, не, не беше лято ...

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпраща и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

Мислейки по цели нощи за теб,
давайки воля на въображението,
не знам докога ще ми стигне търпението
да те гледам с нея
и тайно за теб да копнея. ...

Огледало стои между нас.
В снежни облаци потъна
малкият ни свят.
Две лица, заличени
в декемврийски мраз. ...

Януари, петък, сутринта…
Сега разбрах всичко. Изведнъж ми се избистри. Точно като по филмите: случка, асоциация, проблясък.
Чувството на изоставеност. Даже редакторът на компютърната програма го подчертава в червено. Не познава такава дума.
Какъв изблик на емоции и мисли, провокиран от една толкова ...

... МЕЖДУ ДВЕ СЪРЦА...
Аз съм сърце с ангелски крила
и много хора съм влюбила.
Много щастие съм дала
на хората в балната зала. ...

Аз съм твоя жена, нали?
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.
Аз съм твоя съдба, а ти ...

Това е старческият дом –
пуст двор, тъга, стени олющени;
лица, които мълчешком
ме милват с поглед добродушен...
О, старци, в сетния си дом ...

Това е сестра ми!

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...
Далеч зад него ручеят докосва ...

Като жерав и тази любов ще се връща
в две изстинали длани, във мойте очи.
И преди хладен вятър и тях да затръшне,
ще отворим врати на дома от мечти.
Тук луната, усмихната, нощем ще гали, ...

> Като лястовици
>
> се стрелкат мечтите
>
> в небето ...

Две капки танцуват…
танцуват и съскат…
Червената плоча на дансинга
бавно ги пие…
Дори да се слеят ...

Обикна ме в съня ми
Стоиш и ме гледаш, просто така...
Не знаеш, че сънувам теб сега.
Тъмно е,
почти не различаваш ...

Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.

Нещо в сянката дебне,
а тя отчаяна беше
и реши на живота свой да посегне,
а градът все така... спеше.
Но някой ù хвана ръката ...

Мога да летя,
щом погалиш ме с ръка;
високо в небето да кръжа,
щом езикът ти остави по кожата следа;
над болката мога да се извися, ...

Попитай на бара за мен някой ден,
на него продадох си тъжните мисли,
а той ме погледна със поглед смутен,
попи ги и щедро плати ми с уиски.
Страха от раздялата… добре оцени, ...

Желание
Желая аз да те видя отново
- да започне всичко
наше наново.
Да си пак усмихнат ти до мен, ...

Потърсих дума подходяща -
така да нарека живота.
Римувах го със дом, със къща,
така и не разбрах урока.
И в къщата смъртта прониква, ...

Страхуваш ли се, че обичам,
за любовта пиша, не се вричам.
Живея, както умея.
Днес съм влюбена-загубена и
вярвам в красива звезда. ...

Бях и презиран, бях и руган,
със стиснати зъби горко търпях.
От обществото свирепо аз, прикован,
в душата си клета болка таях.
В унижение жалко живота свой изживях, ...