Кажи ми как да те обичам,
когато устрема ми спираш?
И колко още да се вричам?
Ти явно просто не разбираш...
Омръзна ми от теб да прося ...

Ще бъдеш ли до мен?
Ще бъдеш ли до мен, когато нямам сили?
Когато всичко страда и кърви?
Ще останеш ли, кога “изсъхнат жили”?
Кога животът спре със мене да върви. ...

ЕСЕННО
Като мътен порой ще премина света.
Ще шумя със тъгата на есенен вятър,
ще събирам ранените жълти листа
като малки надежди от истинско злато. ...

Звезди изгряват, мрак се спуска,
притихва уморен града.
Покой не виждам в тази вечер,
сърце и разум са в кавга.
"Тя приятелка е вярна, ...

ТРИУМВИРАТЪТ
І
... проклет дъжд!
Свестих се. Но не отворих веднага очи – никога не правех тази грешка. За момента не се намирах на открито – показваше го акустиката на помещението. Обгръщаше ме светла топлина – много по-приятна, отколкото ми се щеше, а във въздуха се носеше пощипващият мирис на анти ...

Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дреб ...

Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го взема ...

И пак
ще те попитам:
- Кажи ми, щурче,
накъде да отлитам
със счупени криле? ...

Прегърбен от грижи,
със сопа в ръката,
върви по земята
със вид угнетен,
с фенера насочва ...

Животе мой, свети във своя блясък! И успокой съня ми неспокоен! И усмири във мен пожара! С мен си на брега на бурите... Да спреш ме можеш само ти. И знаем си и двамата, че няма спиране. Смъртта е жребий. Изборът... от толкова неща зависи. Тандем сме! Да бъдем си! До края! А има ли го? Аз... поне не ...

Да, на мен ми харесва,
като в "Самите богове" на Азимов,
да се съчетаем днеска
в нещо истинско и взаимно.
Само двама не стигат - ...

Червена,
радвам се червена.
Пламъкът на свещта догасва.

Напоследък бях трудно достъпна,
твърде дълго бях сама!
Всеки има личен свят,
в който може да избяга от болката -
но в този свят не може да познае любовта! ...

Пияна съм и ме боли...
Ненужна и до болка съм сама.
Каде сгреших, че пак така
сърцето ми отчаяно кърви...
Отчаяно се моля за това, ...

Сипах си мислите крилати във чаша,
за теб са всичките – изпий ги на екс.
Ти май не очакваше, а дълбоко в душата
се кипрят чувствата и ме измъчват до днес.
Все очаквам деня най-капризен, ...

Сини калинки
синя - Родина
Интересно откритие направих днес призори,
че калинките били са не само червени, а сини.
Ала този факт не е нов, и не само мен ме гори, ...

Огън в обръч,
храсти изгорели,
черен път,
посипан с остри камъни,
страшни мисли, ...

"... И защо Турция, въпреки
добрите ни отношения напоследък
продължава да го отнася към
категорията терористи. А това е
достатъчно основаниое за размисъл" ...

Копнежът ми -
премръзнало врабче,
притискам
и те измислям.
... е ли по-истинска, ...

Когато
Когато те целуна, възбуждаш се и ти.
Когато те прегърна, проблясват и твойте очи.
Когато те докосна, потреперваш с нежен глас.
Когато ти ми казваш „Обичам те и Аз”. ...

Днес пак прекрасен си, любими,
и чудя се дали те заслужавам...
Аз знам, че моите очи за теб са пеперуди сини,
но имам нужда да докажа, че те уважавам!
Каква е тая твоя красота, щурченце нежно, ...

ЖИВОТЪТ НА ЕДНА ЕДНОДНЕВКА
_______________________________________________
На една Еднодневка!
Животът ти -
измислен низ ...

На В.
Обичай ме! Обичай ме безбрежно!
Обичай ме, защото съм една!
Прегръщай бавно своята надежда,
когато тук, без теб, аз пак мълча. ...

Когато празното
застила тишината
завила безостатъчно
пътеките назад
и тлее вятърът ...

Вече не знам коя съм, към какво се стремя, какво правя. Всичко ми е безразлично. Това, което се случва около мен, не го забелязвам. Не мога да се смея, нито да плача. Забравих напълно коя съм, почнах да се чудя дали изобщо съм била някаква. В стремежа да открия себе си, се изгубих. Попаднах в задъне ...

Люлея се в очите
на странника, продал душата си.
Оглеждам се в сълзите
на предадения от съдбата си.
Заигравам се в косите ...

Ширта отново пее своя химн.
Листата във изящен танц се спускат.
Дървета, като сламени купни,
покоя-мир в картината довършват.
Бордюр от албиносова трева ...

върхове
вървят
другари добри
вятър – бучи
буки ...

Не дишай... Не дишай без мен.
Където е без мен, ще вакуумирам.
До мен. Не до друга. До мен.
Или готов си на умиране?
Не дишай... Не дишай, когато ме няма, ...