В началото
свил медоносно
пълничко личице
вятърът драска
тебеширени следи ...

Късно е, седя на морския бряг
лунната пътека е пред мен
и чудя се да тръгна ли по нея!
Оглеждат се звездите във морето,
чувам тиха музика, ...

ЧРД
със закъснение.
Подпис: ... твоят чакан Мрак.
Отвори прозореца -
със вятъра ще вляза в твоя свят, ...

Нямаше следи в снега. Нямаше пътеки, за да знам накъде да поема. Тръгнах през нищото, просто така. Без да знам дали в този момент погрешно вървя. Имаше само силен вятър и непрогледна мъгла. Очите си стисках затворени. Пазех ги от студа. Спасявах ги от слепота. Душата ми само с повреден компас ме про ...

Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...

Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен - ...

По сухите ми устни тихо капят,
токсични, спомените. Жадна съм.
Събирам, че и ти си ми остатък,
покълнеш ли около мен – загнивам,
покълнеш ли – ...

Опитвах се да стъпвам в преспите на пръсти,
а след това в снега заравях колена.
Този декември падна сняг до кръста
и къщата потъна в самота.
И само аз и ти останахме до огъня. ...

Влюбена съм в него,
обичам го дори,
но никой не разбира,
че мен ме боли.
Не мога да излизам, ...

В очите на момиче,
дяволски прикрито,
сълзата му прилича
на сърце обвито.
Скрито тъй добре, ...

Може би
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се ...

Чувствали ли сте понякога така, като да сте зациклили и да не можете да намерите изход от лабиринта? Не знам дали сега се публикуват едни такива занимателни игри, в които ти е посочен входа на лабиринта и ти трябва да намериш изхода. Като дете много обичах да намирам края на лабиринта и винаги стига ...

Всичкото просто си Ти...
(На Игн.)
Чаках да се върнеш през неделите.
Неангажиращо те клех и дълго мразих.
И по заблудата - алея на разделите, ...

Искри - звезди
омая
ухания
пролет
на диви сини ...

Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западн ...

Ох, главата ме цепи...и кръста...
Днес не си и показвай носа!
Днес света ми е страшно задръстен,
а крилцата – във черно висят.
Щом боли, има нещо във нея. ...

Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.
Твоят смях след победа отваря ...

Утро на село
Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява. ...

Не пониква след тебе пшеница,
в черно ходи, днес - тази душа,
отлетя надалече Жар Птицата,
само в лятото - с мен беше тя!
Аз не исках фалшиви надежди, ...

Малка къща сред полето,
минало оттам мишлето,
гледа - къщата добра
със прозорче и врата.
Може в нея да се презимува, ...

Безумно чувство
Това, което изрекох,
е нещо, което чувствах.
Това, което чувах,
е мълчанието ти след това. ...

Стопи се снегът.
В пълноводната река
плуват облаци.
* * *
Дъждът се изля... ...

Една жена, с глава високо вдигната,
подмина ме случайно онзи ден.
Така спокойна, стилна и усмихната,
запали любопитството във мен.
И не защото беше тъй красива, ...

От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...

-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна х ...

Изстинали и тънки пръсти,
сплъстена и почти опадала коса,
а в очите толкоз огън
и желание да спрат смъртта...
Завивката небрежно бяла, ...