(из цикъла „Вицове в рими”)
Любимата на всички поетеса,
условно ще я кръстя Луда Свирка,
в народното читалище „Прогрес и
велик напредък”, нова стихосбирка ...

Прозорецът беше отворен. На масата имаше сложени плодове. Две мухи долетяха и кацнаха върху тях.
- Яд ме е. Много ме е яд на хората. Винаги ни гонят и убиват - каза по-голямата муха - Ще ти докажа, че ние - мухите, сме способни да им отмъстим.
- Нищо не можеш да направиш. Толкова си малка. Пък и две ...

Душевен слалом -
спускане между "снежни" човеци
бос по наранена писта.

Не питай колко обич преживяла съм
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.
Не питай колко обич съм раздавала, ...

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв ...

Не бягай от мен!
Не бягай от мен, щом ме видиш!
Не навеждай надолу очи!
Изправи глава, усмихни се,
докосни ме, от това не боли! ...

(епистоларна история)
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...

Дойдох, Господи, в твоята изповедна,
чуй ме, моля те, и ако може, ми прости!
Искам да забравя тежкото бреме,
което ми поднесоха годините и ми тежи.
Да остане равно поле от старото време, ...

Опитомяване на лавина
Изгребал бих със шепи цяла вечност
да те достигна, да те опозная,
за да ми светиш дълго - фар далечен -
под малкото небе на тази стая. ...

Мигът, в който те видях,
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена, ...

Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...

Не ни е лесно да се крием
зад всичките минути превъртяни
в часовник, който пренавиваме
след всяко утро с ден назад.
Не ни е лесно да се притаяваме ...

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...

Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...

Утре
Тъй с наведен поглед встрани,
примирен, но някак си скучен.
Нищо няма да бъде както преди -
в душата съм смъртно улучен. ...

Животът
приземи ме,
сивият му образ
прекъсна
и желанието ...

Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...

ПАЗАЧЪТ НА ЛАВИНАТА
Има в планината странен знак
Той ни призовава към безмълвие
Всякога - по светло и във мрак
Свети с най-тревожното усърдие ...

Grand Canyon
Boy I think you've come home
Open up the door and step inside
So many people who feel the way you do
Their sweetest dreams have always been denied ...

Everything Ends Lyrics
You are wrong, fucked, and overrated!
I think I'm gonna be sick and it's your fault!
This is the end of everything.
You are the end of everything. ...

Усмихвам се, макар да ми е трудно,
усмивката е щастие, нали?
Чрез усмивка някак балансирам
между това "да бъда или не".
Усмивката понякога лекува ...

Стари изтъркани рими
трептят между тебе и мен.
Усмихни им се. Хайде, запей ми
един така познат рефрен –
„Но нали гори, без пламък ...

Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен… ...

Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...

След тебе тръгна си нощта самотна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен ...

Ще дойде ли ден?
Душата ми – окаляна птица
да полети с бели превързани криле;
да лети, да прелита,
през бездни кошмарни, през нощи… ...

Любов не прося,
вече ме изгуби,
но от теб остана в мен следа.
Любов не прося,
вие сигурно сте луди, ...

Ще чакам в съня ми да дойдеш
по пътя, осветен от звезди,
и песен тиха в нощта да запееш,
голямата мъка от мен да разсееш.
Тъжно е, когато в нощта съм самичък ...

На времето по криволиците,
преминали от изгрева до залеза
и заблудени като птиците,
се лутаме объркани в просъница.
Наивно вярвахме в заблудите ...

ИМЕНА
Бог е с различни имена
по небето и земята.
Прочетох името Му
в очичките на котето, ...

Всеки път, когато решиш от мен да избягаш,
ще се връщаш със празни очи -
не срещнали никъде обич,
потъмнели без слънчеви дни.
Когато залисан от шарени дюни от мене избягаш, ...