Ще ме посмееш ли със цялата ми грубост,
която като стигма ме ранява.
Отдаденост, разпъната на струни,
и нещо като обич, но от рани.
И аз ще те обичам постмодерно. ...

едно докосване
една сълза
целувка
миг от вечността
прегръдка ...

Това е запис от караоке бар на песента "По Първи Петли" на Васил Найденов в мое изпълнение.

... с открехната врата
в която ме очаква досънуване
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам ...

Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична, ...

СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...

Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...

Призив към мъжете
(със съгласието на жените)
Патриоти, България гине!
Демографският срив я душù.
Към спасение пътят един е – ...

Вървя, вървя по стръмните пътеки.
Утъпкани пътеки аз не знам.
И колко ми се иска днес на всеки
по малко обич в шепа да раздам...

Не заспивай, риск
под сенките на мислите.
Смело дърпай чувстата-юзди.
И препускай
по завоите на истината, ...

Думи силни за силни чувства,
изживяни от едно сърце,
спомнящо си за онези дни, в които
ярко грееха нощните звезди,
а две души в една намериха пътя си. ...

Обичам те и много ми е страстно,
обичам те, момиченце прекрасно...
Обичам те, желана и любима,
обичам тe... Блазе ми, че те има...
Ти с мене си, макар и да те няма, ...

По улицата никой не вървеше
и май за сън се готвеше градът,
във клоните и вятърът мълчеше
замръкнал скитникът от дълъг път.
В прозореца мъждукат светлинките ...

Отпечатъкът от гърди по паважа -
от ботуша са, стъпил на шията ми.
А в устата ми пясък нагарча,
пуснал кисела кръв по усмивката.

Всяка вечер говоря със себе си
и се питам - къде ли сгреших,
ровя минало, спомени, дрешници,
не убих, не откраднах, простих.
Все прощавах и трупах горчилки, ...

Наистина беше най-красивата сред всички набрани ябълки. И цветът ù и лъскавата ù кожа, и всичко. Само да не се хвалеше толкова много. Направо дотягаше. Всички други ябълки роптаеха. Не можеха да я понасят вече.
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...

Играещият човек или homo ludens
Замисляли ли сте се колко често, дори в ежедневието си, без оглед възрастта, ние играем? Защо е така, кое го предизвиква? Или първопричината за това ни действие?
Играта е заложена у животните и човека. Без значение какви са и възрастта им. Детето играе, възрастният – ...

Внезапно роди се,
вследствие думи едни
сълзата прекрасна,
от океана на сини очи.
Течна тъга пропътува ...

Завъртат се пред мен сезоните.
На прага съм на нова зима
и в мислите ми лудо гонят се
неща, които надали ги има.
Пращят в камините искрите. ...

Хората са родени с блян за мечти,
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо ...

Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...

живот
Живота си не бих изпяла в песен,
защото много тъжна ще е тя.
Не бих го нарисувала в картина,
с много черни краски ще е тя. ...

Листът е чист и търпеливо чака.
Ще потърпи нощта пред мен.
Имам време да напиша всичко
за всеки изминал ден.
Думите, накацали на листа, ...

До нея все гълъби кацат:
не за друго – защото ги храни.
Отдавна изтръгна крилцата си
и остави душата си в рани.
При нея мъжът ù се връща: ...

Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия плод и от горчивия плод.
Зад тая игра, дето ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...

Смяташ ме за красива, секси! Чудесно!
Но защо реши, че ще бъде лесно!
Не позна! Не съм само за чукане,
с друга може да имаш късмет!
Не! Не съм и за фукане! ...

Откакто заваляха тия дни
със светещи в сребристо ореоли,
откакто дъщеря ми се роди,
душата ми прилича на прозорец.
През него не наднича суета, ...

Аз съм творецът на собствения си ад,
аз съм рушителят на всичко онова, което имах.
Аз съм крадецът на собствената си душа,
врагът в огледалото - да, това съм аз.
Аз съм всичко онова, което мразя. ...

Горях във огъня буен на твоето тяло,
бях във съня на мисълта ти по мен.
И не мислех, когато ти се отдавах изцяло.
Нямах минута без теб, нито нощ, нито ден.
Ти отскубна от сърцето си любовта ми. ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
В коремната хирургия на клиника „Престиж”
на стаж изпратен беше млад доктор-специалист.
Директорът след месец извика го и: „Виж –
му каза – оценявам, че ти си напорист, ...

Сива черта – черги, осмици,
Пълна глава с мисли броеници.
По пътища гладки летя като в сън.
Австрийски тетрадки попълвам наум.
Пасища зелени с крави в налъми. ...

Що е то?
Не ще да се учи,
а иска да сполучи,
книги не чете
и така му е добре. ...

ЕДИН РАБОТЕН ДЕН
Нямам аз амбиции в балета,
тез' жени ме зяпат само във пакета...
Аз изкуство искам да покажа,
те пък мислят как да ги облажа... ...

Спукан водопровод
куче влачи обувка
дворен кърлинг

Ограничаваш моя свят до огледалото,
където вместо мене търся теб.
Ти си началото и краят на спиралата.
И буквите на всеки следващ ред.
Побъркваш. Тази близост подлудява. ...

Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...