Ще изяде ли мишката книжката
Неоспорим факт е, че компютърът и интернетът са едни от най-добрите приятели на човека. С тяхна помощ за много кратко време можем да намерим всякаква нужна за нас информация. Но също така дългото стоене пред монитора може сериозно да увреди нашето зрение.
Винаги, когато ...

Залез-Изгрев
Жълто... оранжево... червено...
Всичко е така огнено студено...
След малко става синкаво, лилаво, черно
и времето пропада безизмерно. ...

Тишина
Нарисувай ми тишина и напиши с вика си в нея безпорядък. Не се смей, тъжно е да знаеш, че никога няма да бъде нарушена.
Потъвам в отчаяните и прегръдки, дори не знам защо съм и толкова близка. Може би си приличаме твърде много. Може би тя не е няма и недружелюбна, а просто отчуждена и разочар ...

Уморих се.
Уморих се от дългия път.
Уморих се от самотата.
Не понасям тежестта на спомена.
Преди да се преборя с бурите, ...

Тъмната нощ обгръщаше малкото градче, разположено само на няколко километра от мегаполиса, където животът кипеше в този късен час на нощта. Гъста лепкава мъгла обграждаше всяка сграда, всеки предмет, всяко дърво, до което се докосваше. Люлката на детската площадка се поклащаше лениво, заради лекия п ...

Мъ, кака! Как тъй да ни мо'иш?!
Бе айде - ша плитем търлъчки.
Ей куки, две клъба- за ластик,
иди-ила... във двете ти ръчички.
Ей, тъй ши й, докъто потръгни! ...

Paulina Laponte-Casi Indispensable
No tienes idea como en cada instante,
vas creciendo en mi
como te me has vuelto casi indispensable,
para ser feliz ...

"Meet Me On The Equinox"
Meet me on the Equinox
Meet me half way
When the sun is perched at it's highest peek
In the middle of the day ...

Знак
Отиде ли си лятото от мен
или духът му ниже през комина
самотен вик, на две преполовен...?
И ти със тоя вик ли си замина...? ...

Успокоително. Приспивателно.
Опиат. Обезболяващо.
Упойващо. Наказателно.
Утвърдително и отричащо.
Покъртително. ...

О Р И С
_____________________________________
На моето неостаряващо момиче
Душата ти е
като напукана пета ...

Говори ми за любов.
Говори и ме обичай.
Говори, говори.
Спомни си как вървяхме ний
из ширналите се жита. ...

Между редовете чети...
там само ще ме откриеш.
Няма ме...
не съм смисъл
не съм факт или истина. ...

Със същите чувства ли ми отвърна?
Виж във какво ме превърна.
Нямам ли шанс отново да те зърна?!
Престани да ме лъжеш -
знам, че с други спиш. ...

Събуждам се,
целуната от слънчеви лъчи,
пресушили сълзите дъждовни.
...
Длетото на деня ...

Последна целувка
Не помниш ли нощите омайни, изпълнени с топлина
и дните искрящи, мислейки за бъдещи дела.
Липсва ми твоята светлина, успокояваща всяка тъга
и липсва ми любовта, изцеляваща болеста "Самота". ...

Гълъби кълват
звезден прах по
бюстовете на "звездите"

Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси... ...

Погледни болката в очите
и спомни си за момичето, което те обича.
Как разби мечтите,
сякаш стъпкал първото кокиче.
Виж сълзите как блестят - ...

Неуморно животът тече!
Остаряваме бавно, полека!
Посребрени косите блестят,
но душата ни тича със вятъра!
И навлизаме в оня момент ...

Душата ми
намери своя покой.
Сбъдната мечта.

Ренесанс. Тази дума събужда в съзнанието много картини. Културният подем, започнал с пробуждането на човешкия дух, сякаш прекарал в сън цялото Средновековие. Възраждането на ценностите на античния човек, навлизането на нови, красиви образи в изкуството. Човекът става център на света. Но, говорейки з ...

Себе си съм
и това ми стига -
подлога
ничия
не съм! ...

Момчето на квартала,
с което всяка лесна мацка беше спала.
Реши тая вечер в диското да се отбие,
едно уиски да изпие,
пък, ако може, и нещо да забие. ...

Има детето слабост голяма.
Слабост към своите татко и мама.
Още роди се - радост голяма,
вносните дрешки купи му мама.
Вносна количка чак от Хавана, ...

Сред светещи неонови сияния,
танцуващи по влажния асфалт,
вървя притихнала,
в мълчание
по стария крайбрежен булевард. ...

Колко... различни бяхме...
когато се срещнахме.
Колко... щастливи бяхме...
когато заедно заживяхме.
Колко... болка и радост, ...

Ти поглеждал ли си в буйната жарава
с поглед морен... спрял времето за миг...
Забравил чувства... сърцето ти пленява
и гали те със пламъка си тих.
Очите ти, задъхани от лава, ...

Светофарът премигна на зелено:
Слях се с тълпата в едно!
Запалих цигара небрежно
и закрачих набързо в нощта...
Метнах багажа на рамо - ...

Толкова пъти съм трила сълзите,
виновно капещи от твойте очи,
галила съм ти нежно косите
и редом с теб съм плакала дори.
Толкова пъти ръка ти подавах, ...

Не ми остана път за връщане -
вярната посока
изгориха думите,
които глождат в нечие око.
Очаква ме скалистото разлистване ...

Жълти листа като плахи секунди
капят по мене от стария бряст.
Толкова друга съм, че ми е чудно -
аз ли съм още или не съм аз?
Вече не мога дори да заплача. ...

топло е в очите ти
не ме отронвай
в тях родена съм
сълза
нежни са ръцете ти ...

Леден вятърът засвири диво,
а пред топлото огниво
малките деца с юнака
супа сърбат от черпака.
-Ама че сте огладнели ...

Колко бързо си отиде лятото!
Искам още боса да потичам
по ливади дъхави.
Още ми се носят рокли шарени.
Искам още да усещам ...

И всичките забравени души са ей там, в другото гробище.
Забравени, отлъчени, отритнати и никому ненужни. Едва ли някой някога ще реши просто да ги посети. Но те стоят там и чакат. Безропотно и много търпеливо, по простата причина, че ако не чакат, няма с какво друго да запълнят времето си.
Преди да ...

Научих се да бъда Пепеляшка
... полуреална и полуизмислена
в скучен свят... в стени от пушеци...
с очи усмихнати -
душа до лудост празна... ...