Много ли струва?
Много ли струва, кажи, една нежна дума?!
Радост в нечий очи... после обич безумна.
Много думи да кажеш можеш със обич
и след тях ще изчезне всяка страшна тревога. ...

Добре дошъл отново във съня ми!
Свали сакото! Чувствай се добре!
Луната днес празнува пълнолуние -
пийни със нас абсентово небе!
Ще пием... няма да си кажем всичко ...

Хвалби от мен не ще и да чуеш,
за перчене с пари ти забрави,
жени за кинти не съм си поръчвал.
Мразя кучки - това разбери!
Явно била си лъгана доста, ...

Гърмен
Не град.
Един от бисерите си,
от пазвата на Западни Родопи.
Тук всичко има ...

Валеше сняг, всичко бавно се покриваше с малки съвършено бели и бляскави, но коварни снежинки. Изящни и излъчващи “лукса на природата”, те представяха перфектното в студенината. В мрака пустите и глухи улици, озвучавани само от лай на кучета, бялата гора и цялата луна образуваха вледеняващата картин ...

Едва ли всъщност ме познаваш.
Не знаеш нищичко за мене.
Долавяш само онзи пламък
горещ, в душата ми – безвремие.
Не знаеш нищо. Как живея ...

Преди да съм затворил завинаги очи,
преди тихо от теб да си отида,
искам пак твоят глас да прозвучи,
за да забравя новата обида...
И нека слънцето навън да грее, ...

Настанаха тежки времена,
работи по цял ден навън,
прибира се късно вечерта -
няма време дори за сън.
За какво работи там, ...

Слънцето целуна Морето.
Морето погали Скалата.
А Вятърът си играеше...
Нощта прегърна Слънцето,
а после Сутринта го докосна ...

От очите ми не капят сълзи, а кръв.
Усещам в сърцето болка отново
заради теб.
Раните в душата ми няма кой
да промий. ...

Край морето отново е пълно с живот -
палав бриз над скалите се носи,
от вълните омайно ухае на плод,
а очите задават въпроси...
Топли длани се докосват с любов ...

Не ме търси -
опитвам се да те забравя.
Не ми пиши,
не се обаждай.
Опитвам се да те забравя. ...

Листопад
Падат листата,
от вятъра гонени,
пада със тях
като пух и снегът. ...

От моста на Влюбените
Мъчи се локомотивът –
зер му е тежък товарът.
С тебе от моста – щастливи
с още тонаж го товарим: ...

Лутам се в неизбежното
и все търся непознатите неща.
Лутам се в случайността,
оставайки съзнанието
далеч от реалността. ...

Стана така, че към края на юни, или началото на юли, със сигурност беше точно два дни след като проведох онзи телефонен разговор, на Чефо майка му и баща му, барабар със сестра му, заминаха за Гърция, а него го оставиха да учи за кандидатстудентския. Същата вечер у тях имаше купон. Имат голям апарта ...

Очите ми - два извора дълбоки.
И често са препълнени до горе.
Изпиваш ги до дъно. И жестоко.
Оставяш ги пресъхнали и слепи.
Очите ми - две пламъчета - свещи. ...

Не искай, скитнико, от богаташа
да разбере какво е да си без подслон.
Не чакай от глупака разум.
А от разумния да пее под дъжда.
Но искай, скитнико, от ветровете ...

Тази нощ аз ще бъда твоя
с коси от огън и вода,
на клада да горя ще моля...
... и пламъците после ще гася.
Тази нощ аз ще бъда непокорна... ...

Хоризонт над водата
Слънце и Луна
отражение на влюбени другости
+ + +
Нощна св. Троица ...

Реалността е казаната дума
от най-големия ти враг.
Реалността е в грешната плесница,
ударена от брат на брат.
Реалността те гледа от очите ...

От прозореца наднича
красива есента.
Тъжен дъжд вали,
студена е нощта.
Но спомен изгарящ ...

Душата като рак-отшелник,
на път за своя Орион,
от събота до понеделник
ще погостува в твоя дом.
А някой ден, когато стигне ...

Преди...
През пролетта се раждаме с тревите
и, жадни, слънчеви лъчи ловим.
И някак цялата зеленина
не само радва, пълни ни душите. ...

-Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.
-Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му с ...

Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам наум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам, ...

Тук няма земна суета!
По улиците - тъмни силуети,
а пушекът е сляпа тишина –
звъни камбана... и настръхвам.
На кон препуска младостта, ...

Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна. ...

Усмихната като коледен ден,
мила като нежен топъл вятър, галещ нечия сълза -
така погали моята душа в онзи ден,
в който никой не виждаше сълзите,
премесени с капките дъждовни, ...

Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка, ...