Научих се да бъда Пепеляшка
... полуреална и полуизмислена
в скучен свят... в стени от пушеци...
с очи усмихнати -
душа до лудост празна... ...

Пилееш ми времето.
На въздишки животът ми отлита
върху есенни листа.
И летни капки
по кожата събирам си, ...

Не беше полет,
беше гръм.
Предшестващ буря.
А после заваляха самолети,
измерващи секундите, ...

Земна плът и камъни скубе,
скубе лица и грачи на сухо,
и ги кашля в продраните облаци -
бременни да са догоре. Пълни...
... с Него – да има навсякъде семе, ...

Във скръбното лице се крият
стонове сподавена тъга.
Тъжните очи прикриват
болка от вековна самота.
Убежище във красотата, ...

Малка стъклена кутия
Във малка стъклена кутия
ще те пъхна в шкафа.
От целия свят да те скрия,
да не си на рафта. ...

Лутам се пак без път и посока,
уморена от прашното минало,
наранило сърцето жестоко,
с мъки хиляди в него застинали.
Ако мога назад да се върна, ...

Съсед
Лош или добър комшия,
що гаси или пък пали.
Но покана за ракия
да откаже той? − Едва ли. ...

Копаем с Мито вече час. Нагрочило се бе още следобед, вечерта облаците се изпразниха над града, отидоха да презаредят и отново се върнаха. Гъсти и мазни потоци пълнеха канализацията по улиците с вонята на изгниващото лято, отичаха се към Дунав. Всеки момент, ония говеда там, отгоре, щяха да ръснат м ...

Той търси само перушинка бяло щастие,
но няма лястовица в сивото небе...
Потрепваха кристалчета в очите на моканина
и все по-малко ставаше детето му.
Каруцата се изкатери по баира - ...

Обичам тънките ти пръсти.
Обичам нежните ти длани.
Обичам мъжките ти ласки.
Обичам за ръце да се държим
и просто да мълчим... ...

Адам и Ева
Две слънца
ме заслепиха
с белотата си коварна.
Устни топлина отпиха – ...

Пак си казах, че няма да тичам,
като обич разпръсната по полски цветя.
А небето от смях се раздираше
и не вярваше, че ще спра този лов за сърца.
Искам да нямам копнеж за доверие, ...

Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш в отминали дни,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени с толкова жар, ...

Когато в небето разлее се крясъка
на две полудели от волност души,
краката им парят в танца си пясъка
и всяка бариера пред тях се руши.
Разкъсват плътта на всяка задръжка ...

КОШМАР
Вечерта е черна и мрачна, сякаш всичко е мъртво навън.
Зловещи пипала протягат се към малките деца,
за да убият техните сърца.
Дърветата клатят се бурно и мощно, а няма буря във нощта. ...

Глупава съм.
Да, така е.
Лошото е, че го зная.
Кажете ми сега
как душата си да преплета. ...

Заспал градът
Заспал градът и в него
всичко е заспало.
Топовни изстрели не щат
да промълвят едно начало. ...

Отиде си един добър човек,
а за мойта болка,вече няма лек!
Сега си моята звезда,
която няма да угасне никога!
Не мога да повярвам, ...

Навреме заваля. Съвсем навреме.
Не онзи летен, в цъфналата ръж.
А есенен, прощален и лечебен.
Съвсем навреме рукнал дъжд.
Не онзи дъжд, под който се целуваме, ...

Есенно
Чудно красива,
игрива,
мъглива,
царствено ...

Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна, ...

Сълза в душата,
сълза в сърцето,
огнено сияние,
сълза...
Искри и бушува, ...

Защо е толкоз тъжна мойта есен,
къде изчезна радостта,
защо в душата ми не блика песен,
а само горестна тъга?
Отидоха си младите години ...

Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева, ...

Кашмирено безветрие
и йероглифи по челото разчитаеми -
в очите му смъдеше от самотност
дори за рибите му беше жал
но знаеше ...

Само ти можеш да ме обичаш така.
Само ти можеш да усетиш нощта.
Само твоята любов е така хубава,
както ти я предлагаш от сутрин до здрач.
Само твоето кафе ухае на целувки, ...

Два мига за неопознаване.
И всяка красота е тъжна.

Свят - близък и далечен,
свят - реален и необясним.
Всеки миг за мен е вече,
всеки допир е незаличим.
Хората край мен минават, ...

Индигово син шепот,
отражение,
забравена във времето молба.
Целувките ми бавно се разстелват,
предвкусвайки със трепет тих нощта. ...

Добър вечер, моя мила!
Как си? Днес не те видях.
По очите ти познавам,
че си плакала за мен.
Пак ли! Не, недей – ...

Аз съм ДзвИздЪ!!! Не вярвате ли? Ей ме нá – гле`йте ма! Новата надежда на поп-фолка.
Казвам се Сирена. Естествено, това ми е артистичния псевдоним. Отначало ми се струваше много фйешън, но напоследък чувам разни цървули да подмятат, че си бил баш на място, `щото не съм пеела, ами съм виела като сире ...

И така,
бях невероятна!
От началото
до края,
което не попречи той да настъпи. ...