Денят е ден, защото се усмихваш.
Денят е нощ, когато ме целунеш.
Денят не съществува, когато в теб потъвам.
Денят е само увертюра към
безлунна, безпътна, безцветна ...
Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...
“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...
Когато те видя,
сърцето ми започва силно да бие,
и сякаш любовта разума иска да надвие.
Непознати чувства в мен провокираш
и някак си вратичка към сърцето ми намираш. ...
Не, аз не искам с теб да се любя,
не искам да ставаме цяло в нощта,
дори и завинаги аз да загубя
със твоята загуба днес любовта.
Не искам да галиш пак моето тяло, ...
Без цветя светът е тъжен - няма пролет
и навън птиците не литват в полет,
няма детски глъч и звън.
Без душа човекът страда. И е скитник
в този свят. Нищо, че в палати китни ...
Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...
Разхожда се в гората един ловец незнаен –
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото, ...
Виждам смисъл в Дружбата честна и дълга,
в Любовта, когато душата от чувства гори,
в последствията, когато изпълнен е Дългът,
в желанието на ближния Радост да дариш.
Със симпатия към Веселба и Увлечение, ...
Нe искам да знаеш колко боли,
когато душите танцуват танго –
като на лунна светлина,
а в съзнанието отекват думите на някой друг…
Не искам да знаеш колко боли, ...
Аз съм тази с насълзените очи,
тази - с разбитите мечти...
Заключена в своя малък свят,
постепенно се разяждам от душевния си глад.
Заобиколена от стени, направени от болка и страдание, ...
Объркана, във мисли се препъвам,
от колебания не мога да заспя,
как смело вчера с тебе се сбогувах
и колко слаба съм сама да продължа.
И моля се на Бог да ми помогне, ...
Бясна съм!!! Един от съседите ни, тръгвайки с буса си от паркинга пред къщи, смачка колелото на сина ми! И вика - "Да го плАтим ли? Не го видях, бусът е висок."
Интересно, ако по същата причина беше смачкал някое дете!!! Страхотно оправдание, няма що! Не случайно книжки не се дават на децата, а на в ...
Помниш ли онова момиче,
на което очите му бяха изпълнени с тъга?
Помниш ли колко време след теб тичаше,
но все оставаше сама?
Помниш ли, когато те видеше, ...
Създателко на хиляди страдания,
богиньо с чародейна синева,
пристигаш, пълна с трескави желания
и тръгваш гордо, с песен на уста.
Измамнице, измислена от времето, ...
Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...
Знаеш ли какво си ти за мен?
Ако да - нека аз да бъда същото за теб.
Знаеш ли къде си ти в мен?
Ако не - нека аз да ти покажа!
Стига да се вгледаш само в моето сърце, ...
От пръстите на летния си ден
вълни от светлостишия да взема,
да очертая с морски дъх солен
по пясъците нежната дилема.
Да бъда ли сълза от цветен смях, ...
На мен подаръци от страст не правят
и стихове на мен не посвещават,
защото аз самата съм подарък
и стих – неподсладен и неподправен.
Защото съм жена и знам цената ...
Стара истина е, че човешкият живот се състои от ценности и може да бъде разтълкуван единствено чрез тях. Когато съзнанието си изкове определени форми за възприемане на нещата и после се опитва да ги налага върху картината на света - тогава се ражда самотата. Тя не изисква някакво специално поведе ...