Не можеш!
Прошка се не дава ей така!
Любовта,
не е игра!
И боли, когато обичал си, ...

След пенсионирането си Микеле Алабали реши да се отдаде изцяло на творческата си страст и да пее в местното културно просветно пространство. Безспорно до сега Микеле пееше в хора на културния еснаф, където изпълняваха кантати, оратории и от време на време по някой хорал акапелно.
С годините Микеле б ...

Той е гениален ерудит, той е умен -
магистрала Ботевград-Враца-Шумен!
Между сертификата и ваксинацията
много е мощна, силна куролацията!
Що Конституцията той да спазва - ...

Ще потърся вечер твоите очи,
в които искам да се потопя
и в морето от лазурните лъчи
на твоята изстрадала душа,
да видя,че си птица устремена, ...

Разклащат се основите
на стария ми храм.
А вярата – от новите,
не се побира там.
И корабът на църквите ...

Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога ...

Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...

Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост. ...

Сега, когато звездите искрят в нощта...
и в тъмата търсиш смисъл!
Когато сам си... не тъжи!
Любовта е твоят идол.
Короната, макар измислена... ...

Едната капка дъжд ме преломи.
Разлях се и водата ме погълна.
Сега вали. Не спира да вали
и само със дъжда се чувствам пълна.
А бяха сламки тънките лъчи, ...

А иска ми се да напиша стих.
Като онези, от които ти се плаче.
Но как? Сърцето ми мълчи.
А думите несмислено нагарчат.
И мисля си, изгубил съм ключа ...

С тъга отворен е пликът.
Намирам старото писмо.
Думите крещят.
Снагата се вие от спомени.
Бях обичана. ...

Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...

Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...

Потопих се във Вселена
чувствам се щастливо обременена.
Неочаквано изпаднах в безтегловност
опияниението го усещам със тревожност.
Енергията ми иска в тази вечност да се рее ...

5323 г. след края на Войната на боговете,
Крепостта Мурдюн, Република Мумурия, планетата Шир/Геникшля
Делеара развеждаше Базил из библиотеката на крепостта Мурдюн. Този град се намираше върху непревземаемо плато на източната граница на Мумурия с държавата Земела, която беше на нашите. А нашите бяха ...

И болката ще отмине,
и цветовете ще си върнат цвета.
И горчивината ще си отиде,
и мрака ще го освети слънцето.
И студът ще си замине, ...

Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...

Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик, първоначално се наричаше „Немска езикова гимназия Бертолт Брехт“. До 1976г. занятията се провеждаха в сградата на начално училище „Отец Паисий“ - така наречената „Стара немска гимназия“. След това, а и понастоящем - в новата сграда, и с настоящото си ...

,,Няма
нужда никой
от похвали." - чу
се от небесните скрижали...

Сряда ¤ последната от август... 🍀🍃🍂🍁
В тая сряда осъзнавам, че август утре ще си отиде, есента скоро ще пристигне.
В тая сряда много още е лятна температурата,
ама усеща се и на есента привкуса.
В тая сряда много топло е на слънце, ...

Тази сутрин вулканът край града избухна със страшен взрив. Земята се посипа с пепел и слънцето изчезна зад плътни облаци. Реката бързо потъмнява и лава изпече земята.
Писъците дойдоха почти едновременно. Без да се бавят, хората нарамиха каквато покъщнина и ценности можаха да вземат със себе си и нап ...

СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...

Болката силно ме терзае,
роми убиха невинен човек!
Властта за правдата нехае,
затуй срещу злото няма лек!
О, политици, вие не си затваряйте очите, ...

Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...

Говорих днес - с един путинофил,
в Русия що не ходи да живее,
нали - почти от век е… русофил,
и всичко руско тачи и милее!
Попитах го - защо не е в Москва ...

Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...

Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа, ...

Не си го представях така,
Убива ме тази тъга.
Хванати бяхме за ръце,
а сега не изгрява в душата ми слънце.
Любовта ни голяма, ...

Главата я късаше от болка. Усещаше пулса в слепоочията си като неспирен цикъл от тътени, и ни в клин, ни в ръкав, си припомни как на сватбата на братовчедка й пишлемето на тъпанаря думкаше в екстаз с всичка сила тъпана в почивката на оркестъра. Така яко се беше нашила с шотове снощи, че можеше да за ...

НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...

Съсредоточавам се на една държава, току-що навършила 32 години, с претенции, че е на век. Но затова пък със самочувствието, че хората в нея са потомци на създателите на цивилизацията, изкопали Черно море, а с пръстта трупнали Карпатите, после благородно дали на човечеството Иисус /да, да – техни „уч ...

НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума. ...

Глава 29
Койчо видя как Краз се свлече във водата. Това го порази. Той никога не бе си представил, че някой може да повали ведмаг с каквато и да е магия. Меридияна когато видя Краз как пада във водата не чака дълго. Съблече се и скочи. Водата беше приятна и нежния хлад галеше голото и тяло. Но колко ...