Аз те измислих,
дори те сънувах,
и някак наивно
за тебе бленувах.
Не бързах, не търсех, ...

Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...
Да пребъде твоят корен, ...

Аз ще те обичам и с бодлите,
ей такава - истинска и нежна.
Аз ще те обичам и с бодлите,
защото ти си моята надежда.
Защото ти обичам аромата, ...

И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...

Спомням си, че като дете в предучилищна възраст моята баба /по майчина линия/ започна да ме ограмотява в областта на числата. Научи ме какво означават неща като най-голям общ делител и най-малко общо кратно на две числа и как да ги намирам. Научи ме също да събирам дроби, привеждайки ги към общ знам ...

Любовта не може да се скрие,
не може и да се отрече.
Но тихо, много тихо нашепва тя,
и може да бъде толкова тиха.
Тази любов, която от клетката ...

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...

Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...

Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...

Не знаеш колко силно те желая
и как се взирам в сивата тълпа
дано сред всички тях да те позная,
повлечена от тъмната вълна!
Очите ти останаха в душата, ...

Докато не подмениш старите изгнили дъски в живота си, то той ще скърца.

Музика и текст: Александър Кузнецов
Аранжимент : Б. Иванов
Български текст и изпълнение: Геновева Цандева
Това е песен , която беше един своебразен подарък за автора на песента , за неговия рожден ден. Мисля , че стана добър подарък.

МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...

Днес нямам за даване,
и за вземане нямам…
Дадох всичко –
до смърт заболя…
И снегът ме разбра, ...

Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...

Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...

АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...

Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...

Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...

Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...

На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...

Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...

Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...

Глава шеста – за мен в телевизора
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъст ...

И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...

една страна е
на просѝя - с властващи -
на прехранѝя

босоного лято
калта под ноктите
помни пътя

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...

Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...

Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...

Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...

Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...