Най-голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия "И" клас се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най-големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, пс ...

Набори
Един - косата му окапала,
друг - надебелял.
Трети - въртят го ставите.
Четвърти - кръвно, ...

Глава 8 – Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...

Бързам по пътя, а то е толкова далеч.
Не зная нищо, сякаш не човек съм, а келеш.
Но не се дава моята душа,
зная, че сетне ще я освободя.
Само ако някой до мене тича. ...

Благодаря ти, мила мамо,
за живота, който си ми дала.
Благодаря ти, мамо,
че по цели нощи над съня ми ти си бдяла.
Лишавала си се от много неща, ...

Срещи
Здравей,
целувам ти ръка.
Не зная ти ли си,
не си ли. ...

Аз ще заведа Томи на у-ще, скъпи. Бягай, да не закъснееш! Закуската ти е на масата в кухнята.
- Благодаря, скъпа. Ще се прибера до 5 ч.
- Ще ходя на пазар днес, възнамерявам да сготвя пармезан, какво ще кажеш?
- Къде е проклетата папка!?... О, да, разбира се, чудесно!... Мамка му, закъснявам!!!
- То ...

" - Чуй беззвучието - говореше
Маргарита на Майстора."
А той -
само него не беше слушал.
Аз съм ...

Пътят до този последен вариант на "Сън е за мен" бе доста дълъг! Представям ви окончателния продукт на Божидар Ганчев, Живко Димитров, с помощта на моето скромно участие!! Божидар грабна китарата, промени мелодичната линия, аранжимента и озвучаването (къртовски труд в домашни условия)!! Вокалите ги ...

Без да мисля и да се оглеждам
По път вървях добре познат,
без да мисля и да се оглеждам
и смисъл нямаше - тоз път познат
усещах на къде отвежда. ...

Любовта ми е винаги гладна и тъжна –
като малко бездомно дете.
Тя се скита самотна и все нещо търси,
и в съня си надежди плете.
Всеки изгрев я гали с лъчи по косите, ...

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш благородна съдба.
Да обичаш безкрайно, без да очакваш ...

Прощаване
Аз заминавам -
оставаш сама,
да поддържаш огъня
на нашата топлина... ...

Нещо ми се плаче,
градски чайки лятно грачат.
Моя град е разнороден,
болен, лош и старомоден.
Витошка гъмжи: ...

Мога да се престоря,
че не ме боли,
мога да бъда актриса...
Повярвай ми!
Награда ще спечеля за тази си игра, ...

Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледн ...

Обичам те... и (между другото -
само Господ би могъл да промени това).
Обичам те! Не ми отнемай чудото!
Аз искам да живея с любовта!
Обичам те! Това ми е възможно - ...

Сещам те, далеч си от всяка забрава.
Сещам те на зелена, мека морава.
Когато е огън, слънце е пак да изгрява,
когато е буря, повей страсти навява!
Чувам те, ти си онуй вдъхновение, ...

Да се влюбя в себе си отново
трябва след раздялата си с теб.
Бях тръгнала по пътя нанадолу
и виждах се през твоя поглед.
Намразила се бях дълбоко ...

Телефонът запя продължително!
Нещо трепна във моите гърди,
но тревогата беше фалшива –
беше грешка, да, грешка, уви...
А пък аз си помислих, че... ...

ИДВА ЛЮБОВТА
Ето Я! Идва нашата Чаровница!
Усмихната, разкошна, красива.
С цветя е пълна нейната кошница,
пристъпва леко, като самодива. ...

Когато земята се гърчеше и въздишаше до болка от миризливата смрад на човешката злоба, Душевадецът реши, че е време да действа. Та нали онзи стар пън - грехът, се настани на земята и нямаше намерение да я напусне. "Всичко е в моя полза"- мислеше си той. Потулен в сумрака на тоя късен следобед, той з ...

Щом е имало време,
в което съм те обичала,
щом е имало обич
и на теб съм се вричала,
щом съм плакала с тебе ...

Пресичам себе си.
Дори и на червено.
Не ме интересуват правилата,
които някога сама създадох.
Започвам да съм смела ...

На вратата се звъни,
кой ли е? Я погледни!
Влизай, Зайо, и кажи
какво ми носиш ти.
Твойта раница ...

Пак на нашето място се върнахме
и приседнахме свели глави,
притаения спомен прегърнахме
и отпихме отново мечти.
А тревата с любов ни докосваше ...