"Common sense"*
"Човекът способен да разбере Буда,
... не бива да живее в свят, където
господствуват "common sense", демок-
рацията и бюргерското..." ...

Огледално отражение
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отг ...

Често „домът" бива свързан със семейството, домашния уют, който изпитваме, когато се приберем вкъщи. Често също домът е свързан с детството на един човек. Там, където е бил щастлив играейки със своите приятели. В дома човек намира защита от майчината ръка. Естествено, хората винаги искат да се върна ...

Belle
Belle
C'est un mot qu'on dirait inventé pour elle
Quand elle danse et qu'elle met son corps à jour, tel
Un oiseau qui étend ses ailes pour s'envoler ...

Lara Fabian - ''Otro amor vendra" / Ще дойде друга любов /
Tengo que decirte - Трябва да ти кажа,
Que vives sólo en mí - че живееш още в мен...
En cada momento - Във всеки един момент,
Día y noche, así - ден и нощ е все така. ...

13.02.2009
Дали все някога ще ме целунеш?
Дали все някога ще бъдеш с мен?
Дали назад в дните ще се върнеш,
за да си спомниш пак за мен? ...

При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.
Ще дойдеш да намериш миг покой ...

За словото
По-добре е думичка една да кажеш вместо сто,
но тази думичка да е на точното место.
По-добре не се заплитай във слова,
кажи го кратко, точно, ясно, ...

Дълго невидЕни очи
се забравят...
( значи за кратко от съдбата
са ти отредени ).
Дълго се мислих за Пенелопа, ...

Тя беше тържеството на плътта,
чудесна, мила, пухкава жена -
готвачката в Шато дьо Шамони
твореше най-прекрасните манжИ,
бе весела, на патица прилична, ...

Едно шишенце абсент запазих си за теб...
Скрих го във гората във пропукващия лед...
Едно шишенце абсент, парче от твойта дреха...
Неизбежно е, мили, ти го поиска...
Мили, очите ти ме молят... ...

Не допускай
Не допускай никой да те стъпква
както стъпкват уморените есенни листа,
с тежки думи да те обърква
и да се надсмива над твоята мечта! ...

Глава шеста
Марон разбира кой в същност е Бяла Роза
След като Марон си взе изпита по танци тя влезе в отбора. И започна да се държи така както преди. Но не само тя се беше променила Чияки също се беше променил. От както пострада Марон той сякаш повече от всякога се притесняваше за нея. Е по този нач ...

Представяме Ви най-харизматичния, най-невероятния и най-най-поетичния дует на Човек (Анна Станоева) и Елишка (Елица Стоянова) :-)))
Кой ли дявол мъ накара,
сикретарка аз да стана,
чи ни можи вечно със поетити,
да си пишими куплетити. ...

Късната гостенка
Залостила здраво вратата
в сумрака на късния ден,
вече никой не чаках…
И изневиделица ...

Нови миризми.
Нов шум.
Плячка.
Стадото Титанозаври наброяваше около петдесет екземпляра и вдигаше страхотен шум, докато членовете му бавно напредваха през пустинната равнина към иглолистната гора, тъмнееща пред тях.
Младите титанозаври - към шест метра дълги, нервно обикаляха в периферията на стадот ...

„ох... таман да кажа - пиши, ще свикнеш... и ти видях годините в профила” ...
Смешко (Псалютен Горянин )
Кат жерави веч отлетели
в далечни южни страни,
несетно с мъглите се слели ...

тихият сутрешен лъч на слънцето
покри земята с цветове
котката се обърна,
чула съскането на града
в театъра от звуци ...

Беше 11 ноември... около 3 на обяд. Все още беше един обикновен ден. До мига, в който звънна телефонът и чух думите "мъртъв е". Не повярвах. Не исках да вярвам. Не, че го обичах, но болката в гласа на сестра му промени живота ми завинаги. Преди време за малко да се влюбя в него. Нещо ме спря. Може б ...

Ех, не допускам друга да те има,
защото ще настъпи тежка зима.
Не искам друг да ме докосва,
а само ти да омагьосваш...
Ръце, очи, усмивка - без умора, ...

Не си рицар, затова не е нужно да ме будиш с целувка от стогодишния сън. Само така живея, дишам, чувствам. Моля те, нека остана с широко затворени очи! Стига ми да съм обичана, за да остана завинаги красива. Твоите очи са моето огледало.И не искам непроходими и заплетени розови храсти да пазят сърце ...

Боби Каишев беше от ония хора, които с право можем да наречем чудновати. В главата му се раждаха такива мисли, че понякога сам се затрудняваше как ще ги осъществи.
Преди два дини му хрумна някаква фикс идея. Идеята започна да го преследва. Имаше моменти когато ту изчезваше, ту се появяваше. Започна ...

Събуди се, погледни навън - лъчите бягат по водата, проблясват в тишина, усмихва ти се нежно вън деня!
Излез и ти се усмихни и поздрави зората, играй си с нежните лъчи, с тях скачай сред водата!
Излез и себе си бъди, бъди такава, каквато те създадох - не машина за нечии сълзи, а нежна, мила, Моя еди ...

В очите ми гледаш ли, мили -
искрици от обич изгряват.
До тебе притихвам щастлива,
и чувствата мъжки взривявам.
Очакваш ли нежна усмивка ...

Не казвам някой че е бил глупак,
но някак малко странно е все пак:
как му е хрумнало да ги сравни -
жените с вино, виното - с жени!
Как виното ще се възвеличи ...

Тринайсет дявола, на петъчна трапеза,
събрали са се с дяволии да замезват.
Забъркали какви ли не неща...
Да ги изреждам точно тук не ща!
Един през друг опитвали от смесите. ...

Както си седяха на плажа и пушеха, без да си говорят, Алекс изведнъж погледна Миро и се усмихна.
- Знаеш ли, тъпо е... всичко е безсмислено. Няма за какво да се обвиняваме един друг, или да си търсим обяснения или причини, станалото станало... Важното, Миро, е, че наистина ни беше хубаво... - Миро с ...

да посадиш цвете...
в обвивка от мечти
и вместо
да преплуваш
океана ...