ГОЛЕМИЯТ СЪН
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора. ...

Зоват ме безпристрастните посоки,
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста, ...

Моят пухкав котаран
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача, ...

Научих се да бъда търпелива
и бързам само влака си да хвана.
И ставам даже по-красива,
в очакване на хубава промяна...
Налага се да бъда лицемерна, ...

* * *
Пропаст от болка
държава и Родина
разделя пак в нас!!!

Ти уби моето сърце!
Сграбчи го със силните си ръце...
И го изтръгна!
След което се изсмя и се обърна!
От нежна девица ...

Влюбени - неразделни
Непознати стояха един срещу друг.
Непознати, а всеки ден заедно бяха.
И сякаш Той й беше съпруг,
а всъщност непознати си бяха. ...

Селяците...
да закопчаят сукмана,
да не ходя оголна, разпусната...
Та да ми белееят ногите -
денем и нощем, като месечина. ...

Хората знаят
Движения
Като вълните в океаните
Изкълвани
До последния момент ...

Не ме разбираш, гледаш ме безизразно,
смутено слушаш,
кротко си мълчиш,
а аз съм толкоз простичко устроена...
ненужно е да ме виниш. ...

За тебе ще направя всичко.
За тебе, майчице добра.
Дори да не показвам любовта си,
ти знай, че за мене си една.
Не се сърди че те ядосвам, ...

Днес е рожденият ми ден
очаква се щастлив да бъда.
Не искам да те съдя,
но без теб няма щастие за мен.
Плени ме ти, ...

С малък нож дълбоки рани се дълбаят най-болезнено,
с усмивка малка се завладява недокосвано сърце -
изобщо силата е в малкото, когато взимаме и даваме,
когато най-безсилни сме.

Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...

"Не казвай, любе, лека нощ, че като казваш, любе,
сърце пробождаш с остър нож..."
Тъмно е. И тихо, и пулсно изтръпнало,
и бели кенарени постели,
твоите пръсти ли галят до съмнало, ...

В огнена жар изгаря кръвта
и кървав пламъчен дим рисува
ангел тлеещ в сляпата шир.
Бела снага!... Бело лице!...
Бели звезди изпиват ...

В сянка черна на смъртта
ще обвия нежно любовта.
С бърз замах ще залича,
туй което казват, че е обичта.
Ще я покрия с петната от кръв, ...

В студения каменен град,
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни... ...

Свити в черупки сме...
Напукани от пресъхнали чувства.
Студени нощи броим...
Чакаме първомайските вопли...
Оголени от съмнения, ...

На Яничка
Мъглата, която е паднала навън,
тегне над душата,
също както онзи кошмар тъпче моя сън
и тишината ...

Срещат се мечове в битка,
гърди посрещат меч стоманен.
А калта е лепкава и плитка.
Лъжовна е победата, смъртта е хладна.
Ваша майка, воини, е съдбата. ...

ПРОСТИ - 2
Пътека светла във живота ти прокара,
живота ми за кратко време промени.
Сърцето срещна любовта ти,
душата ми дълбоко ти плени. ...

Омръзна ми да нося тази маска,
сърцето ми в живота ти иска да се впише.
За нас мечтая, но някой друг ме стряска,
иска нова страница от живота ми да пише.
А хората ми казват, че със спомени не се живее. ...

Мъгла обгърна улици и къщи.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.
Проблясва светлина, ала мъглата ...

Небето боядисах във червено.
Тази вечер то ще бъде твое.
Трепка нещо в мъжките ми вени -
навярно радостта, че ти си моя.
И ще бъдеш! На предела на звездите, ...

***
Протягам
трънени ръце,
за да изтрия
с тях сълзите ти. ...

Отражения 40
С животни се общува много по-лесно: те не се преструват като нас хората.
Георги Гълъбов

Вече не искам да си спомням кой си,
искам името ти гласно никога да не изричам.
Всичко от паметта си ще изтрия - любов, мечти и нежност...
Ще ти докажа, че съм силна, че всичко мога и без теб,
че не си ми вече нужен - нито ти, нито любовта ти. ...

Облаци над тополите,
жужат жълти липите,
не се крий моля те,
няма скрито покрито.
На хоризонта - дъга, ...

Запази една сълза.
Изплачи я,
докато ме няма.
Сгушена съм
в най-топлата гънка ...

Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...

Учим ние математика
и доста информатика.
По цял ден задачи решаваме
и на трудни олимпиади се явяваме.
Върховете хакерски ний покоряваме, ...

Разкъсано в мен се взираш,
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...
Не беше обич, че да те обичам, ...

Случи се пак да е тъмно и тихо.
Стоя.
Мълча.
До мене свела тъжно глава си и ти.
Стоиш. ...