Luck. Runs. Out.
Crawl from the wreckage one more time
Horrific memory twists the mind
Dark, rugged, cold and hard to turn
Path of destruction, feel it burn ...
Нечий глас ме сепва. Извежда ме от приятното опиянение на размисъл. Спомних си за Доброто и Любовта. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да изпитва хората: "Що е Добро?" Вървяла, вървяла и стигнала до един дом. Вън, на двора, в красивия, небесносин басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж ...
Къде ме водиш? Била съм вече там.
И представа нямаш колко много пъти.
За мене твоето сърце е тъжен храм
и не искам пак натам да ме упътиш.
Да се удавя пак в твоите очи... ...
Ти си малко цвете в пролетна градина,
малка капка от сутрешна роса.
Усмивката ти слънцето закрива,
очите ти - по-тъмни от нощта...
Когато те погледна, всичко в мене блесва ...
Пишете ми 2... знам, че толкова получавам на изпита за подмазване и четкане. Да, знам, че за толкова съм се подготвила и възможностите ми далеч не стигат даже и за 3. Така че пишете! Ама не се тревожете... пишете. Свикнах с натрапената ми от Вас идея, че няма да се впиша и че колкото и да пиша, няма ...
Не мисля лично аз, че парите те правят истински щастлив.
Вярно е - с пари можеш да си купуваш всичко, за което мечтаеш материално.
Да, с пари можеш да си направиш живота по-разнообразен, но не и по-щастлив...
Можеш дори да имаш приятели фалшиви и любов, но тя да е само заради парите, а не заради тов ...
Започвам да пиша за омразата във този свят,
започвам да пиша за болката във този ад.
Животът ме мрази и аз мразя живота,
предизвикателства приемам с охота,
любовта е игра, а играта - любов, ...
Не беше до мен, когато влязох в гимназията.
Не беше до мен, когато получих първата си шестица
за срока по химия, биология и литература.
Няма да си до мен, когато ще стана на 18 години.
Няма да си до мен на бала. ...
Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос. Уважавам искр ...
Виждаш ли ме? Или не поглеждаш?
Тук съм - все до лявото ти рамо.
Бледа съм. И слабичка. Като детенце.
Но умея мъжка сила да раздавам.
Вярваш ли ми? Или ти е рано? ...
В кафенето. Аз и ти стоим, пиейки любимия ни горещ шоколад. Ти ми се беше обадил, защото искаше да поговорим. Не се бяхме виждали от 2 месеца след като се бяхме разделили. Държим се, сякаш нищо не се е случило, но си... различен. Поглеждайки в очите ти, намирам нещо, което не съм виждала досега. Хм. ...
ПРЕРАЖДАНЕ
Колко ми остава още в броеницата на дните?
Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...
Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,
тялото се разпределя... Ощетена е душата... ...
На дъното на сините ми мисли
изплува пак разлята нежност,
посрещам изгрева с мечтите,
а залезът поражда в мен копнежи.
Във шепите си нося тиха обич, ...
Прощавайте, любими мои
епитети, възклицания, за ужаса,
пред който съм изправена
да ви забравя и покрити с плащ забвение
да не достигнете до идещото поколение. ...
Дръж ме здраво или ме пусни...
На сваляй очи от мен или ги затвори...
Докосни ме без страх или в очите ми хвърли прах...
Лети до мен, криле да нямаш дори... или падни и с теб ме повлечи...
Удави ме в море от страст или изгори ме, за да няма "нас"... ...
Хвърлих се в празнотата на сивия стих.
В усмивката на тишината на Прометей огъня разпалих.
И отпих глътка въздух от уморени гърди!
Радост безвъзвратна мен, скитника, за миг да приюти!
И отрано безцветни ръце да рисуват красотата на онзи възход, ...
(Скъп спомен от младостта ми
с парещ дъх на безнадеждност)
"Я те волим" - ти прошепна.
Исках да запазя твоя поглед,
твоя глас - разбушувана стихия, ...
Кожата с дъх на море ти целувай.
Устните в моите - солените - впивай.
За косите - кат вълните диви - вечер жадувай.
В искрящата страст необятна се вливай.
Мечтай да потънеш в очите с цвят на море. ...