It is right to believe
In the need to be free
It's a time when you die
And without asking why...
Често се чудя какво конкретно благо ни е предоставил модернизмът (и постмодернизмът, разбира се), освен достъпа до боравене с неограничено количество информация. Естествено, оставям на страна феномени ка ...

Бдение
Светилникът ще угасне.
Дори да го долея, пак ще догори,
преди сънят да ме споходи.
Няма спокойствие дори в нощта. ...

В очите си
не запалих искрици,
(ах, този мой страх),
подарих ги
на волните птици... ...

Другите раняват ги други,
а аз не спрях да се ранявам сама.
Сълзите ми не идват от злините чужди
и всяка рана е дело на мойта ръка.
Другите често се лъжат, ...

Понякога
неистово искам
да опъна лъка...
(из килера някъде
се мотаеше). ...

Боли ме...
Не си добре, болен си...
Аз последен научавам.
Тревожа се и ме боли!
Боли ме като брат, като кръв! ...

Предизвестена смърт
Щом прочетете заглавието, се сещате за един филм, нали? Е, аз няма да говоря за него. Няма да говоря за това, което човешката фантазия е измислила, а за нещо съвсем реално, земно, ужасно...
Ние, обикновените хора, не знаем кога ще ни споходи смъртта и говорим за нея като за нещо ...

Искам тя да ме обича с бедрата си, портал към същността,
с нозете си, така мили,
с торса си, извиващ се и горещ,
с гърдите си, о, нейните гърди са така божествени,
с ръцете си, нейните всемогъщи ръце, ...

Финални думи
Илюзия, една игра,
в театъра актьори без лица,
изгубени надежди и тъга,
години провалени, самота. ...

Сега със теб сме бледни силуети.
Изтлели сенки. Гаснещи огньове,
които нямат сили да засветят...
А аз в жарта не искам да се ровя.
Защото там живеем с теб по навик. ...

По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите. ...

Мъртва ли съм? Нямам сили, а боли.
Жива ли съм? Сърцето ми бие едвам.
Чувам глас, който тайно ми шепти.
Виждам сянка, но ти не си там...
Няма те, сега си само образ пред мене, ...

Крила.
И отново се чува смях.
Далече в тишината.
Сърцето ми вече
събира прах. ...

За един от най-красивите дни в живота ми...
Един най-обикновен ден. Бях си все така празна, както съм празна и сега. Болеше си ме все така, както ме боли и сега. И нищо не беше различно.
Циганско лято. Топла септемврийска утрин. Малко преди да започна училище. И тогава ли бях такова диване, каквото ...

ДЕН ПЪРВИ: ЛЕГЕНДИ
1. ЛОС АНЖЕЛИС
- Докато бил на езерото Теле, Африка, американският инженер Херман Регустерес чул странна история, разказана му от местните жители. Те твърдели, че няколко месеца преди това - тоест през февруари, 1981 година, във водите на езерото били намерени мъртвите тела на три ...

Насън
изричам думи
и живея,
един живот
наяве невъзможен. ...

Кръстопътищата много.
Пътят е един.
Проблемите извират
на Изхода стоим.
Минутите се нижат – ...

Кризисни вопли
По ръба
на нервите ми лазиш
с твоите женски номера.
Вицовете мои мразиш ...

Не винаги ще съм твоя
Не винаги ще съм твоя -
а някога ще съм негова - на дъжда... -
когато дните ми земни се сгушат в пръстта...
Тогава ще съм една тиха тъга в капките дъждовни... ...

Започва. И луна. И вода. И кръв по стената.
Жажда. Страдание. Измама. Покорява душата.
Започва! Страшна сцена. Но не сурово! И опасно.
Започва миловидно. Любовно. Изгарящо страстно.
Двама в нощта. Прегърнати! Отнесени в мечтите. ...

Това обсебване
някой ден ще ми писне.
Както те гледам
и се усмихвам -
ще кажа "Баста!" - ...

Сюжети, сюити,
сюрреалистични ветрила,
Йожен Сю
и стотици скитащи евреи
в мислите ми. ...

Обожавам...
Аз, безбожникът
- обожавам:
дните наши - земни,
слънцето, звездите; ...

КАНДИДАТ ЗА РОБОТ
Кико: О, Геро, здравей!
Геро: Здрасти, Кико.
Кико: Как я караш?
Геро: Да кажем тип, ама топът хич го няма, завалията. ...

Ина нямаше търпение да се прибере от работа. А мислите й отдавна не бяха там. Още от сутринта чакаше с нетърпение да си тръгне по-рано и да прекара възможно най-дълго време пред компютъра. Малко откраднато време, което да посвети на себе си преди Михаил да се прибере от работа.
С него бяха женени от ...