Love by grace
I remember the rain on the roof that morning
And all the things that I wanted to say
The angry words that came from nowhere
without warning ...

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.
На границата гларуси крещят, ...

Отдавна съм написал
последните си мои стихове.
Още от началото
на моята същност.
Пророчески думи, ...

Текст: Захари Иванов; Музика: Димитър Николов

Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...

Понякога, заспивайки, те искам
и между устните, напъпили от страст,
хрущи като сърце на перла
на твойта святост крехката ù власт.
Без свян събличам те от теб самия. ...

МУЗИКА: http://vbox7.com/play:76dcbf6d
Звезди се преструват на вихрушки
в очите ти, играят си на бурни ветрове.
Ела, не се страхувам от разруха,
с ураганната си буря помети ме. ...

Защо, животе, ме люлееш
и отново блъскаш ме назад.
Очи за радост щом отворя,
болката пристигнала е пак.
Кога се радвам на кокиче ...

Днес няма да строим заводи,
ще рушим!
Ще строим Полета - Свобода.
Ненужни са ни вече каменните своди,
ненужни са мръсните машини, ...

Очите ти - те са нежни небеса,
косите ти - прекрасни като лен,
душата ти - добра, смирена,
към усмивката ти аз съм устремен
и много искам за мен да си родена! ...

Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...

Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.
Във скути да ги полюлее ...

Песен от албума"Танц на белия делфин'' - издаден през 1994 година
музика: народен
текст: народен
аранжимент, акордеон и вокал: Румен Христов
Поздравявам всички Откровенци. ...

Дай ми душа.
Дай светлина.
Дай ми табу
да наруша.
Искам да бъда свойта сянка. ...

И как ме забеляза сред тревите? –
Заради мен от пътя се отби.
Дори за името ми не попита –
с цвета си те привлякох, може би.
Или пък е било от любопитство: ...

Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце. ...

Догонвай ме!
Задъхвай се когато ме достигаш.
Прегръщай ме... до себе си ме имай.
Нищо, че вън е пепеляво съмване.
Далече е, но ти ме искай ...

ЗАЕДНО
На мрачната стая в прегръдката тънем.
Изпихме сълзите на трудни години.
И заедно на бурите житото жънем.
… Но не станахме с тебе роднини.

Как искам да те видя, слънце мое!
Как искам да държа ръцете ти...
И да забравиш всичко старо що е
преминало разбивайки сърцето ти.
Макар да си и толкова далече, ...

Ние просто не можем да продължаваме
по този начин в свободата се губим.
Толкова години, оставени забравени -
спомените, срещу които воюваме...
Нашите лица дори не са свикнали ...

Има ли лицемерие на този свят?
Аз мисля, че на това е най-богат.
Всеки казва ти приятел,
а всъщност всеки е предател.
Колко уважават те в очите ти го казват, ...

Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка, ...

Изгаряш ми сърцето...
както изгревът червен прегръща небето,
парещи сълзи се спускат по лицето...
Изгаряш ми сърцето...
Чакай! Спри се! ...

Разкажи ми
Разкажи ми, братко, за стари времена,
когато брат за брата живота си даваше
и за обида на майце си
никому не прощаваше... ...

ДЕБЮТ
Маса. Лист -
неначенат, бял и чист.
Стол. Седнал
някакъв субект. ...

Има много прекрасни залези,
невиждани от толкова очи.
Има толкоз мъки неизказани,
събрани в хорските души!
Има пътници без посока ...

Нейде в края на света имало е мост-дъга.
Разстлан е пътят шарен, от огън страшен бил направен.
Свързвала Дъгата през времето два свята,
света на хората свободни с тоз на боговете благородни.
Пазена била от мъдър бог, той си имал златен рог. ...

ОТИДЕ ЛИ СИ НЕЩО
Отиде ли си нещо, не се мъчи да си го връщаш,
в просякиня недей да се превръщаш.
За любов никога не моли, колкото и да те боли, истината приеми.
Сълзи пред него недей да лееш, с тях само ще го разсмееш. ...

Бягството
Беше тъмно. Нощта отдавна бе застъпила на вахта, а небето все още тихо оплакваше умрелия ден. Облякох си якето – на голо, и излязох. Седнах в колата и завъртях ключа. Ревът на мотора ме посрещна, като гласа на стар приятел. „Готов ли си?”, попитах го наум. Оборотите се изравниха. Готов беш ...

Аз преди не можех да споря... е не, че не можех, `ми си мълчах. Няма да се обаждам викам си..оня прословутият лаф, дето като мълчиш изглеждаш по-умна... викам за мене е направен значи... И си мълча ли, мълча, като бито дупе си мълча...
Обаче тоя път... някак си не можах да си замълча. Аз по принцип ...

Часовник без име.
Стрелки без номер.
Циферблат без бяло.
Докосни ме, прегърни ме,
помогни ми. ...