Останалото минало
в ескизи, скици, прах,
притиснато в затвор на папки
от страх да не избяга
или от страх да не излезе пак, ...

Ял, ял, наял се миличкият мечо Пух,
напълнил оня ми ти тъй голям търбух
и легнал под дърво на дрямка,
че там видял разкошна сянка.
И лапи под главата сгънал, ...

По дяволите!
Прегърни ме!
Вдигни към мен ръце.
В гърба ти пак притискам
премръзнало лице... ...

През листопада есенен
нечий глас прошумя,
сякаш приказен спомен,
трепетно премина и спря.
Белязала света ми с копнеж, ...

Не се завръщай в миналото странно,
отнело радостта от твоите очи,
недей да пускаш болката на твойто рамо,
отново пак душата твоя да сломи.
Опитай се да бъдеш птица в полет, ...

Тъга, тъга, кога ще си отидеш?
Кога ще свърши тая моя мъка?
Не искаш ли щастлива да ме видиш?
Все ли ще има болка и разлъка?
Какво ли толкова сгрешила съм, не зная?! ...

Нещо тъжно в мислите ми пари -
огънят на първите сълзи
и споменът за слънчевите гари,
за порива на нежните брези.
Нещо тъжно в погледа ми стене - ...

Горест
Колко горест е попил светът около мен...
като стара запустяла нива е потънала
чернилката на всеки земен ден...
Болен е светът и тежко диша, ...

Щом куражът ти свърши,
и животът - и той.
Мърдаш там, нещо вършиш,
но куражът ти - свършил.
И животът - и той. ...

Времето минава покрай нас
така неусетно.
Изтича през пръсти тъй бързо.
Иска ме да го хванем, но не можем.
То е като вятъра, минава покрай нас ...

- Говори ми - казва той.
- Какво искаш да ти кажа? - казвам аз.
- Нещо. Просто не обичам да е тихо - разсеяно мърмори той. После от съвсем леко розовите му устни излиза кълбо дим.
И аз започвам да говоря. Дори не мисля какво му казвам. Той и без това не слуша. Просто мразим да е тихо.
Стоим съвсем б ...

За сетен път провал,
в борбата вече не намирам сили.
Поредният ми нов провал,
душата не шепти, крещи ми.
Вчера пак съм я предала, ...

И пак приседнала там в тъмнината,
подпряла с две ръце главата,
си мисля колко те обичам,
готова съм за туй да ти се вричам.
А ти готов ли си за мен? ...

Изплаквах нощите...
със кървави сълзи,
звезди обесвах,
с пръсти късах небосклона.
Прострелях даже голата ...

*** - не съм си променил стила, просто намерих това старо стихче, докато бърниках из "антиките" си снощи.
Хайде -
да си поговорим.
За кратко.
Само няколко думи ...

Моето обръщение...
Към всички, които поставят анонимни двойки и към всички, които мислят, че ще им е интересно да прочетат...
Няма друг начин, по който да отговоря на анонимните си читатели, които не харесват това, което пиша и изразяват отношението си с анонимна двойка. Няма лошо... Естествено е, ч ...

За теб
На тебе посвещавам този стих,
на теб, която дори и не посетих.
За теб, любима, пиша този текст,
за теб, в която вричам се с анекс. ...

Безмълвно за тебе страдам,
вървейки по черна празна пътека.
Искам да заплача, силно да извикам,
но ме спира усмивката ти мека.
Загърбих сълзите си, умряха с тебе, ...

Приказка
На Д. И. Д.
Звездите спят във тази нощ.
Навън е тихо и задушно.
А Сънчо на гърба със кош ...

Отгде дойде, създание любимо?
Не зная и не искам да те знам...
Едничко ми остана от душата ти красива,
но което прави ме щастлива.
Дали любов е, или пък желание неудържимо? ...

Суета
Тишина и нощна тъмнина.
Дъжд и зимна пустота...
Сърцето свито като сираче в дрипа,
душата - птица в клетка... ...

Замълчи.
Шепне вятърът старо поверие
Облаци носят душите към нови мечти
и се раждат звездите над дивни пътеки.
Върху нишката трепка звънче ...

Две капки дъжд.
Чашата преля.
Чаша вода.
Буря.
Ще я изпия. ...

Пъртината е без стъпки
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си ...

Алкохол, алкохол...
Във всички случаи на лична слабост
аз попадам в дупка и липса на радост.
За мъничко време и възможност за покой,
наистина истински болки - изборът си е мой. ...

Исках да си моя.
Всичко щях да сторя,
но си тръгна ти...
Как да те забравя?
Как да го направя? ...

Аз не мога
Пак ли ще ме оставиш сама,
пак с онази тревога в очите?!
Без да се интересуваш от това,
че единственият другар сега са ми сълзите. ...

Жълъдини - жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби -
паднала роса.
Съмнало. Едва сега ...

Безрезервно аз ти вярвах
и на хорски хули не повярвах.
Но ти с мен се подигра
и като на карти щастието проигра.
И опора, и утеха ти за мене беше, ...

за тях не съм без пол
за тях не съм без име
просто подминават
и
не споменават ...

Спектакъл
Нека позная - щастлив си, нали!?
Сега, след като зверски мечтите ми разби.
Живееш като краля на всичко и любовта,
играеш тази, непосилна за всеки, игра. ...

Глава втора
Черна Роза вижда Бяла Роза (противника си)
Танцовата група на учебната база ,,Еделвайс” имаше състезание срещу учебната база ,,Елиза”. ,,Елиза” беше най-добрата по танците. Нямаше година, в която те да не са спечелили. Изведнъж Даниела каза:
- Защо всяка година трябва да се изправяме сре ...

"... всеки своя пътека си има..."
някой така бяха възпели човека
и дългия път, по който да броди,
ала да помислиме, моля ви, нека,
какво точно тук значи човека! ...

ilkar и neleta
Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!
Истинска любов ли сме открили,
или копнеж нетраен и раним? ...

1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...

*
Студена гора.
Погледнах през клоните -
плачещи птици.
*