Две Марии
Родих Те, Той защото пожела.
И с вик откъснах Те от моята утроба.
Отгледах Те в дома на друг баща,
а днес Те съпровождам аз до гроба! ...

It's Only Life
Tears are forming in your eyes,
a storm is warning in the skies,
the end of the world it seems,
you bend down and fall on your knees, ...

Nickelback - Far Away
This time, this place
Misused, mistakes
Too long , too late
Who was I to make you wait ? ...

I'm the textbook definition of a rebel
I see the crumble over left and I've got go right
I'm always in some trouble
To me life ain't fun unless you're in a good fight
So the more you're good to me ...

Най-близкото нещо до лудостта
Как съм очаквала да остана силна?
Сега чувствам въздуха под краката си.
Как е възможно щастието да е толкова грешно?
Как е възможно страданието да е толкова сладко? ...

Не ме ревнувай, просто ме обичай!
Не ме затваряй в клетка от сребро!
Със мен на воля през полята тичай
и ме приспивай в нашето гнездо!
Не ми отнемай волната въздишка! ...

Усмивка съм във твоя поглед,
сълза си в светлите ми мигли.
За тебе съм метежен полет,
за мен си мамеща енигма...
За звезден миг ще се намерим ...

21.08.2008
Закъсняла съм, това го зная,
в твойте чувства да се подредя...
Отивам си, отдавна съм разбрала,
че с нея няма как да те деля... ...

Защо те срещнах толкоз късно,
когато всяка стъпка е безумие?
Защо те чаках толкоз дълго,
а сега бягам от своето терзание?
Защо те искам толкоз силно, ...

Най-прекрасна, най-чудна и дива,
пак вселила се в мойта душа,
ти, любов, най-магийна стихийо,
пак опияняваш ме, цяла горя.
Пак сърцето ми бие до лудост ...

Този стих е писан под въздействие на
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка! ...

И знам, обичах до безкрайност.
Вярвах, плаках и летях.
Сега потъвам от абсурдност.
Защо за дявола копнях?!
От всичко лишно ще избягам, ...

Искам да танцувам в Утрото - Самодива бяла...
Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...
Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...
Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...
Бледа, преливаща в синьо... ...

Отгледах всичките Зорници с болка.
Със лекота ги пръснах сред простора.
Нелепа тежест е да носиш волно
надежда oт звезди - за хора.
Не е за всеки. Някой би си казал, ...

Моят живот
Да, зная... Аз Химери гонех...
Не търсех разпиляното брашно,
но да превърна в Май септември пробвах...
И мислех си: "Земята ще е Рай... Дано!" ...

Защо си отново със бели коси?
в очите ти сълзи, по лицето тъги...
Светът те прегръща с бяло облечен,
а ти си се вгледала в черното вечер...
Така ли се събуди? ...

Някакво тайнство на пътища, тръгващи
в синкава нежност на утринен хлад -
бели, опасни, в пространството бързащи -
вика ме в спомен с гласа си познат.
Тръгвам! По устните с вкус на отрова ...

Река ли си или море безбрежно,
разливаш се във моя поглед...
Навсякъде аз виждам твойто отражение,
оставам там за миг безвремие...
Гласът ти е във всеки звук, а вместо ...

Музика, която шепти в сърцата,
струни зареждат в нощта пак душата...
И полет с надежда... мелодия нежна,
в очите тихо... тъга се споглежда...
Вятър понесе песен... и струни, и вик... ...

Далеч да бяха очите ми зелени...
Пребродили! Хиляда стъпала!
До теб, слепецо. О, блажени!
Заровил ме метър под пръстта.
Далече очите ми от тебе! ...

Ние сме птици изгубени
във полета дълъг на Юг.
Уморени и тъжни, охулени,
поели посока без път.
Двама летим неуморно, ...

Петнадесет години преди пробива
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...

Небето бързо се изпълваше със сиви облаци. Знаех, че предстои буря, но ми беше все тая. Оставих прозореца до мен отворен. Наблюдавах как навън почнаха да пръскат капки дъжд, а хората се криеха където могат. Гледка, която бях вече забравила. Дъждът се засилваше... Тъгата в мен също. Заедно с дъжда по ...

Тичах по стъпки изплашени;
в люлка от истини спях;
блъсках се в мисли объркани.
Бях аз вълна. Нямах бряг.
Късах звезди от небето; ...

В този неочакван момент се появи,
и сега не бива да се спи,
изпълнени са дните със готини мечти,
навсякъде е свежо и слънцето вали.

Назад не ще се върна, но ще ти го върна.
Не съм ти кукла на конци да ме въртиш.
Ако пожелая, с теб до сутринта ще си играя.
Ще изчезна бързо, ала за теб вече ще е късно.
С мислите ще си поиграя, ще те побъркам, но втори път с теб няма да сбъркам. ...

Сънувах душата ти приказна
като голямо червено сърце.
Доближих се до него усмихнат
и поисках да го обгърна с ръце.
А то ми каза с трепет "Обичам те!" ...

Глупак ли бях през годините кратки
Да не усетя миговете ни сладки
Толкова време да не разбера
Че с тях не мога да се разделя
Грешах за мнението им към мен ...

Живота си по тебе пропилях
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква, ...

На съд. И Бог ми е свидетел.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят. ...

Тръгва влакът. Тръгваш с него и ти.
Аз на гарата оставам с разплакани очи.
Не се обръщаш, знам, че те боли.
Искаш нещо да ми кажеш, но защо мълчиш?...
Облива ме вълна. Усещам страх и студ. ...

Да претендираш, че се справяш с големите неща и да твърдиш, че дребните те препъват, е трактовка, характерна за амбициозната и затова лишена от благородство душа. Благородният, напротив, не проявява нервност от неудобствата, които му създават дребните неща.
----
Да бъдеш свободен означава да изтърпя ...