Моят татко си отиде,
той завинаги заспа...
И в онзи миг проклет, заедно с него,
част от душата ми умря...
Поемам въздух, но не дишам, ...

Може би ще те обичам вечно,
без на никого да кажа.
Ще мълча, ще изтръгна езика си.
Няма да говоря.
За това, което беше ти, ...

Бях болна една седмица. И се затворих в къщи. Не, не бързайте да ме съжалявате. Честно казано, беше ми мноoooого хубаво. Цялото време и пространство беше мое. Правих всичко, което ми се правеше преди, а нямах време (или не си го позволявах). Запалих камината, четох, размотавах се, гледах много филми ...

Спри се
Защо не ме чуваш, сърце?
Кажи, защо отказваш да го заличиш?
Защо туптиш със страшна сила
когато е около мен? ...

***
Боли, когато си далече!
Боли, когато си до мен!
Боли, когато осъзнавам,
че започва с болка всеки ден! ...

В някой следващ живот
аз ще бъда твоята вселена.
В някой следващ живот
ще се срещнем с тебе навреме.
В някой следващ живот... ...

Заспивам в гнездо от кукувича прежда.
Юрганът е от птичи пух,
таванът е небе.
От тази синева хипнозна
навремени съм на върха, ...

Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...

Наивно оглупяла...
Небрежна, безобидно дива,
все яздеше някакви
бутафорни коне на сън.
И крадеше свежест ...

Ментоловата призрачна луна
ще бъде тази вечер угасена,
ще свети в мрака моята коса,
ухаеща на сънени камелии.
Прозорците ще наведат чела, ...

Достатъчно голям светът е, че да се загубим,
да не намерим път един към друг.
Да тръгнем в обратната посока,
с други хора, с други намерения, мечти.
Да бъдем други аз и ти. ...

Отражения 7
Човек може да свикне както с хубостта, така и с грозотата на някой от околните, но не и с простащината им.
Георги Гълъбов

Очи в очи -
невиждани,
небленувани,
незабелязани,
назнаещи ...

Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивия дъх на окапала шума,
напръстник време (тук и сега),
няколко байта в нечия памет, ...

В намачканата част между бедрата ти
нахлувам с цялата си страст и вдъхновение,
облечен в мъжка сила, страх и нетърпение,
изпълвам се и се изпразвам из душата ти.
Ти ме прибираш - както в моите желания ...

Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.
Нарисувай ми Ад, в който да пропадна. ...

През вените ми мина бързо,
като доста силен алкохол.
Старите ми рани ти превърза,
премахна и любовния ми главобол.
Отпуснах се на стола, който се люлее, ...

Обичам те, когато си замислена и тъжна
и искам мислите ти да отгатна.
Обичам ти лицето нежно, очите,
ръцете малки искам да целувам.
Обичам те, когато отпивам глътка вино ...

Животът ни превръща се в тегоба
и ни измъчва и души,
щом завист, алчност, тиха злоба
разяждат нашите души.

Животът рядко предлага съкровището, което аз познавам! Не всеки има шанса да срещне такъв човек! Повече от обаятелен, повече от добър и разбиращ... повече от всичко, за което би мечтал! Нужна е една усмивка и един поглед в красивите топли очи, за да разбереш, че имаш мисия на тази земя! Мислите за б ...

И всичко се повтаря. Отново влизам в онзи объркан кръг на чувствата и този път, както и миналия, не знам отговора на всичко. Може би някъде вътрешно в себе си знам какво искам и какво трябва да направя, но не мога да го кажа на глас, не мога да го направя. И така всеки път. Все нещо ме спира и аз не ...

Три дни ми дай само !
За три дни пред морето ще се изповядам!
За три дни морето ще отмие от мен болката!
За три дни вълните ще отнесат тъгата ми!
За три дни слънцето ще изгори невидимите ми сълзи. ...

Ще бъда с теб,
дори напук,
че всички искат
да съм с друг,
но не от инат, ...

Гарваново черен облак, ситни капчици дъждец,
в дъното отворена вратата, миналото пак е с теб,
разпиляна гордост в море от слава, нечии безброй лъжи,
потъна корабът отплавал, някога... някъде преди.
Гълъби отлитат в забрава, някой на някого прощава, ...

Ти
Ти си тръгна.
И ми взе страстта!
Страстта да живея.
Страстта да обичам. ...

Тази болка
даде плод
и ето -
вече го берем
и за компот. ...

Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...

Единственото, което ми остава
са тези есенни дъги,
жената със пуловер
в най-оранжев цвят и книга.
И ябълката скрита. ...

Последен залез
Та какво остана за накрая?
Последен танц, последна цигара...
Дали дори сили за това ще имам?
Последен изгрев поне ще видя. ...

Безумност пряма
Безброй ли пъти се провисвах на ръба,
а казваше ми често, че си там.
С кървящи пръсти, с болка се държах,
висях аз... нелогично страдах сам. ...

За първи път ти въздух поемаш,
човече прекрасно, и идваш със плач.
От нашата обич сега сътворено -
знам ще ни радваш от сутрин до здрач.
Поглеждаш с очички - радост навред, ...

Да ви кажа коя съм? И на тях да кажа? А как да го кажа, когато самата аз не знам коя съм. Как да разбера другия, когато не мога да разбера себе си? Толкова години говорене, показване, споделяне, „културен обмен” и все още си оставаме неразбрани и чужди за другите. Мъчим се да разберем чуждия живот, ...

Свободен. Най-после съзнанието му се изясни. Вече можеше сам да контролира думите си. Жаркото слънце изгаряше кожата му. Раните му го сърбяха жестоко. Опита се да не мисли за тях... Опита се да не показва колко много болка изпитваше насиненото му тяло. Ръцете му бяха вързани. Дишаше тежко, погледът ...