Колко време търсих вярното момче,
кокко време сърцето ми грешеше,
колко време се лутах безразлична,
а колко време ти до мене беше.
Всяка вечер сънувах аз небето, ...

Само един си ти за мен в света,
само един по цялата земя.
Винаги, когато съм с теб,
мисля за поезия и проза,
а ти извръщаш рамене ...

I gotta make a phonecall to my best friends.
I gotta let them know that I'm leaving.
Everything behind me and politely
I don't wanna hurt their feelings, oh no.
I'll need to come back and I wanna explain why ...

Събуждам се - чувствувам някакъв дух
се носи из тъмната стая!
Да, няма съмнение - някой е тук!
Тук някаква муза витае!
Лежа и гадая: коя ли е тя? ...

Мраморът е влюбен... Вече!
След "Мраморът е жаден... Още!"дойде ред и за втората - последна част!
Желая Ви приятна вечер! Бъдете здрави...!!!
„Пристъпвам бяла в таен свят,
полюшван нежно в мъжките ръце"... ...

Боядиса косата си.
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане ...

http://www.youtube.com/watch?v=ABxlQkIOfmA
Michael Buble "Moondance"
Well, it's a marvelous night for a moon dance
With the stars up above in your eyes
A fantabulous night to make romance ...

Роди се
перлена сълза,
изля се
в розовия цвят.
Опиянена ...

Група Timeless. 'Платноход'. Демозапис осъществен в репетиционната на групата като ударните са изцяло програмирани.

Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...

С червено вино пак ще подсладя в нощта горчивината,
с замрежен поглед, с задоволство ще потъна в лудостта...
Във тъмнината ще запаля свещи, восък ще закапе,
аз ще отпивам жадно докато не догорят...
Ще пусна нежна музика във тишината, ...

Очи
Усещам те, любов,
сънувах твоя зов...
Сънувах, че те имах,
че те докосвах. ...

В една студена вечер
потърсих твойта топлина,
но намерих мраз и пепел
след една празна самота.
Тръгнах, забравих и за филма, ...

Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...

По "Нежната спирала"
Й. Радичков.
Уби ли го?
Предсмъртните му дрехи
останаха си белите криле. ...

мъгла
пред мен
познат силует върви
искам да те видя
да протегна ръка ...

зад светлите прозорци
на мечтите ми
живее зима
уморено непринудена
нетърпеливо земна ...

музика:
Морето срива пясъчния бряг,
а устните му през сълзú целуват
лицето на един моряк
и на сърце, което го жадува. ...

Не казвай нищо. Сам поисках аз да се редят тъй дните мълчаливи.
И слънцето от високо да блести, когато тъжни са очите.
Аз знам, усмивката ще дойде с онзи дъжд,
когато Есента рисува по белият ми лист хартиен.
Мастилото е свършило отдавна. ...

В мен бушуват хиляди емоции,
и бунтувам се, и търся свободата.
Ту съм радостна, щастлива и обичана,
ту затворник съм и в плен съм на децата.
Като водна сила нежна и опасна съм, ...

Толкова търсих те, моя любов,
припознавах те в неясни чувства,
толкова чаках те, моя любов,
а за миг, само миг, те изпуснах...
Толкова дълго те чаках, мечтах, ...

Бях охлюв.
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост. ...

Не мога да те обичам по-малко.
Не мога без теб дълго да бъда.
Да живуркам не мога тъй жалко.
По поръчка не мога любовта да завъдя.
Не може щастлив вече да бъда. ...

ЧАСТА I
Беше прохладна майска утрин. Слънцето показваше своите топли лъчи, с които галеше мокрите листа. Нежната роса бе окъпала вече всяко малко листо и бе утолила жаждата на света. Малките същества се пробуждаха и посрещаха новия ден с вълнение. Пролетното слънце разбуждаше всичко наоколо. Цветове ...

Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...

Заключено е. Няма да те пусна.
Отивай другаде - не съм те канила.
Самотна е последната закуска,
защото ти се казваш Самота.
Аз дълго бях гостоприемна. ...

Когато жена обича мъж,
му дава ситост,
сред полюшкването
на оформения в клас разцъфнал ръж
и луда кротост без повей ...

Лятото се счупи на парчета,
дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...
Небето срути се със трясък... ...

Еврочленството ни е
по мярка,
носи надпис -
"куче марка"!

Така започва есента:
Хлапе събира мидени черупки...
Извиква: - Нека да е дъжд! -
...и се разплаква,
защото иска всички да са чисти. ...

В песъчливата почва поникна,
даже почна и бавно растеж,
бързо с аромата тука привикна
калдъръмче в своя летеж...
Пролет нова посреща с надежда, ...

Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...

ТОСТ
Захвърляме на прага семейни теми.
Жадуваме с очи да се изпием.
Събличаме се, можем ли да спрем?
Оставаме я любовната магия. ...

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?
А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи ...

Заспива мисълта ми
в нежно чувство.
Сега съм само
фибри
и ...

Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице... ...