Поглеждам в огледалото и ето -
отново онова... наивното момиче,
на което ти така казваше,
че може би обичаш,
но влюбена във тебе бях тогава, ...

Хората са жадни за любов.
Не разбра ли, Боже. Те очакват.
От мига на първия въздЪх
все за нея тихичко проплакват.
И защо поставяш й цена. ...

Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...

ти си моето щастие
ти си моята болка
ти си моята съдба
ти си човекът, който най-много обичам на този свят
аз не искам да ми сваляш звезди посред бял ден, ...

Грешница съм! - и не го отричам.
Егоистка влюбена и луда!
Толкова безумно те обичам
и съм сигурна - не е заблуда
онова неукротимо чувство, ...

Направих всичко, за да те имам,
чаках дълго, но успях.
Но ето, днес умирам,
сама превърнах любовта на прах.
Със излишна ревност всичко погубих, ...

Всеки удар -
за мен беше вълна!
Всяка обида -
за мен беше сълза!
А колко от тях пролях? ...

Колко трудно ми бе - не попита.
Защо плача - не се запита.
Защо кръв капе от моето сърце,
защо кърваво е и моето лице.
Не поиска да знаеш дори защо ме боли, ...

Летят годините и остарях набързо.
Не мога вече 10 бири наведнъж.
От две уискита кънките връзвам,
направо страшна работа - а уж съм мъж...
И днес ударих право в трийсетака, ...

Тъжно... За младостта...
Както розата, откъсната от храста свой,
за присаждане е вече непригодна,
така и младостта ми, замряла сред покой,
не би могла да полети свободна... ...

Моите сълзи сега не виждаш ти.
Камък черен са те във душата и сърцето ми.
Как можа ми кажи
да ме давиш във лъжи,
да ме караш да страдам, ти?! ...

О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… ...

Elvis Presley - Blue Eyes Crying In The Rain
In the twilight glow I see her
Blue eyes crying in the rain
When we kissed goodbye and parted
I knew we'd never meet again ...

Full Blown Rose - Някой да ми помогне.
(Tru Calling Intro)
Чух шепот,
който ме смрази,
бях заклещена в този момент, ...

Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера. ...

Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето му беше едната стена, ...

Ако човек сам ковеше съдбата си, нима би имало недоволни от нея?
* * *
Ако вървиш сам срещу много, ще загубиш битка, но ако вървиш сам срещу себе си, ще загубиш война.
* * *
Когато мълчат нужните думи, започват да крещят излишните. ...

Не са напразни всичките сълзи,
страданията,
тревогите,
тъгата...
След залез ...

За мен ще си останеш вечното дете,
защото аз съм майка твоя,
бъди щастлива, благославям те,
нека това те грее в студа и в зноя!
И в трудности и във беди, ...

> Кукувицата -
>
> на върха на дървото.
>
> Луната идва!

Прекърши се дървото на мечтите,
изсъхнаха зелените листа,
помръкна и небето със звездите,
постла нощта злокобна тъмнина.
Пресъхнало корито са очите, ...

Влюбих се лудо отново, влюбих се макар
че никога не вярвах, че ще ми се случи отново.
Хлътнах много и не се спрях, всичко беше розово и хубаво,
Господи, защо не осъзнах, че отново ще страдам аз.
Беше всичко красиво и разкошно, но в един ден реши, ...

......
Когато с мене се захвана
и злобно мяташе искри,
и... бликна искрена закана
да ти отвърна със... мечти. ...

Консервизъм блика ли от вас?
Питам... и ги гледам във захлас...
Блика, блика... но не знаем,
затова тунелна басня бавно баем.

Приключихме завинаги със любовта и грешките
и погледи отвърнахме, обърнахме клепачите,
за да гледаме във миналото със склери нечовешки,
неспособни с истински сълзи за нас да плачат..
Не си пожалихме краката и коленете заковахме, ...

В друг живот... По друго време...
Може би била съм пролетна трева,
прегърнала с обич хълмове зелени,
приятелка на утринните капки от роса...
В друг живот... По друго време... ...

Светлина от мрака роди се,
в мрака светлината стопи се...
И без всякакво надмощие
се обединиха в денонощие...
Чрез мрака страха опознахме, ...

Робиня на съдбата
В клетка затвори душата ми
и с окови здраво я върза.
С меч преряза краката ми
и молех за смъртта бърза. ...

Mariah Carey – The Roof
It wasn't raining yet
But it was definitely a little misty on
That warm november night
And my heart was pounding ...

Вчера разумът ми бе намръщен.
Дразнеше го своеволието на случките.
Не че бяха просто грозни - бяха невъзможно неналучкани.
Днес отново случките са своеволни,
но не протестира моят разум. ...

Заключихме си устните със шифри.
Превърнахме целувките във обир.
Забравихме числата им. От липси.
Разменяхме вината като хоби -
растяща ежедневно и натрапчиво, ...

Защо ли всяка нощ те аз сънувам?
Защо за теб мечтая всеки ден?
Защо ли толкова се аз вълнувам
когато ти си тъй близо до мен.
Ти влизаш във съня ми, без да питаш. ...