Заминавам вдругиден,
а политам пак към теб самотна...
Самотна чайка над морето... тътне,
приглушено, тъмносиньото шептене в мен!
Пазарен ден е петък, Продавачо на надежди, ...

Вали! Още един ден тъга! Дъждът се стича по стъклата! Усещам мистика в пречистващата мисъл, с която измивам злободневието на делника. Сама съм в моя свят, населен с мечти и религия, с поезия и лудост. Принадлежа на калдъръмената улица и ритмичното потракване на колелата на каруците. На къщите с чард ...

Евала!...
Докосни ме с мигли ти,
просто малко намигни,
притисни ме със мечти -
хайде, давай, с мен лети!... ...

На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки, ...

Синя Маргарита
Неудобството на морските курорти от затворен тип с разпродадени апартаменти е фактът, че те всъщност са си едни малки селца! С всичките произтичащи от това последици. Провинциалният дух, еднообразието, клюките, до болка познатите навици на обитателите. А когато си барман на коктейл-ба ...

"Завръщам се за теб"
Сега съм тук - завърнах се да те потърся,
а всичко ми напомня теб - неумолимо.
И стаите, и улицата - всичко ще претърся -
не го ли сторя ще е непростимо. ...

Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...

Върви една душа и пее,
обгърната в страх и бяс.
Върви, не спира да копнее
за нежност и любов в този час.
Върви една душа и стене, ...

Приятел е някой, който ни връща,
когато нашият дух се нуждае да се повдигне.
Приятел е някой, който ние ценим,
за нашата дружба е дар.
Приятел е някой, който запълва живота ни ...

Просто описание на един момент от живота ми.
Зави зад ъгъла и тръгна по тротоара. До преди малко беше валяло и всичко наоколо беше мокро. Беше в лошо настроение, макар че се връщаше от среща с приятели. Бяха й омръзнали. Понякога предпочиташе да е сама, вместо с шумната тълпа.
Пусна си музика. Нямаш ...

животът ми е като фин прашец -
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път. ...

Живот от болка, живот от самота,
с какво заслужих всичко това?
Тръгна си без да ме прегърнеш дори,
тръгна си и само спомени остави.
Когато говореха всички, ...

Отпивам бавно на глътки от раздялата,
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...
И къса се оная струна, ...

Ти и тоята любов...
Празните ти обещания...
Това ли беше моят гроб?
Фалшиви разкаяния.
И този път ли ще е за последно, ...

Удар след удар...
И завесата пада.
В кулминацията на филма,
прожектиран чрез актьори на измислена сцена...
Какъв ти театър - се питам, ...

Исках половин сърце да ти оставя,
а другата част да бие в мен.
Исках да те обичам,
но същевремено и не съвсем.
Така планирах, исках половин сърце, ...

Ничий
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е з ...

Тя рипна от кревата и чорлава излезе на балкона.
Гурлите пълзяха по затворените ú очи, а кучетата даже не скимтеха.
Страшен тътен събуди обитателите на кроткия квартал... (не се чете, бел. на редактора).
Панелните обители се разтресоха в оргазмен гърч...
Ех, помисли си Тя, що и мен такъв гърч не ме ...

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание. ...

Искаме суверенитет, достоен живот, искаме силна държава и един народ, чиято воля тежи, чийто глас се слуша в света. Това е участта на силните на тези, които сами определят съдбата си. А какво получаваме: мизерстващи и борещи се за оцеляване хора. Народ, изправен пред пропастта на анархията и бедност ...

В един миг от вечността ние ще стоим двама на брега,
морето ще бушува, също като чувствата в нашите души!
В един миг ще забравим всичко,
за един миг ще сме само аз и ти!
Две сърца в едно слети, две души в едно тяло приети. ...

Ти не разбра ли,
че аз съм Жена?!
Слаба съм,
но не и прекършена.
Когато съм с теб ...

Спомен от печална тяхна среща,
шепот от нечути ноти на любов.
Мелодия така зловеща,
обсебва го, превръща го във роб.
Сянка в тесен коридор, ...

Душа не ми остана вече.
Сърце не ми остави ти.
Сълзите ми се стичат по лицето
и шепна аз: "Къде си ти?"
Остави ме сама в мрака. ...

Don’t Say It’s Too Late
It doesn't take much to learn
when the bridges that you burn
Leave you stranded feeling alone
It doesn't take much to cry ...

Тръпка остра
душата изтрива.
Слънчева ласка
от усмивка тъжна
лицето възпира. ...

Ти тръгваш,
а поглед не обръщаш.
Нима забрави туй, което ти ми обеща?!
Колко дни, минути, часове...
Ти не се поколеба и ми отне!? ...

Анна бе притеснена от разигралата се пред очите ú сцена, нищо че не го показваше открито. Нямаше представа какви са били взаимоотношенията между двамата и не можеше да проумее как могат да прераснат в такава открита битка. Не разбираше и за какво. Не беше трудно да прозре мотивите на другата жена за ...

Ти питаш ме какво ще бъде после,
след нас, след края на света,
дали земята ще е пусто място,
или ще бъде по-добра?
Не можем да сме сигурни, но мисля, ...

И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...

Аз съм дъждът и речните пръски,
аз съм пътник, устремил се със зов,
аз съм бурята, вятърът, слънцето,
и небе, и бряг - родени с любов.
Аз съм огънят и прегръдката топла, ...

За теб дъждът в очите преваля...
ти - бурята в живота ми отминала,
ти - моята довчерашна съдба...
и радостта в сърцето ми преминала...
А някога в очите ми изгря... ...

Молих се безсрочно,
стъпила на дъното.
Ръфаща порочност
над водата чакаше.
Присъствие задочно, ...

Времето лети, а споменът за теб кърви!
Часовете минават, а болката в мен остава!
Всичко край мен се промени, но любовта ми - не!
Залъгвам близки и приятели, че ти си си минало, но сърцето ми отрича!
Залъгвах и себе си, но не можах да те изтрия от живота си!

Страх ме е често от белия лист -
ням, бездиханен, самотен,
молещ безмълвно за краткия вик
на душа, натежала от спомени.
Грешните мисли са част от играта, ...