Допускам те
отново във сърцето
с мелодия
от тръпнещи копнежи.
Разстилам жаждата си ...

Очи, лице, сърце... как да те опиша?
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.
Но знам че си там, все някъде там, ...

Секунда, стопена в олово.
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си ...

Песента е по текст на Емил Ганчев, на когото изказвам специална благодарност.

Много често ние се възприемаме като отражение в очите на другите и забравяме да се объщаме към себе си, да правим самоанализ и да знаем кои сме, а не кои трябва да бъдем. Затова трябва да говрим за себе си не само с другите, но и със себе си. Но искам ли да разговарям сама със себе си? Понякога се с ...

Бях излязъл от час по география, отчаян от положението на селското ни стопанство, след краткия разказ на учителката, и си спомних, че в този отрасъл парите от еврофондовете са спрени, поради обичта на управляващите люде към финикийските знаци...
Вървейки замислен към нас, реших да се обадя на баща с ...

Б О Г О Р О Д И Ч Н О
Мираж ли е, че дълго си ме чакала,
божествена, като сонетен стих,
а боговете вместо теб са плакали
и са удавили в сълзи копнежа тих? ...

1982
1982
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
Прострян под плътната сянка на ореха и под похлупака на шума на полето, уханието на див джоджен и сено, ромона на звънците, Карата сънуваше как в тъмна нощ се прокрадва в миришещите на гюл дворове на турчина и заравя тъкмо срещу кьошка на харема изсъхнала и вързана с навосъче ...

Не ме пречупвай - тъкмо разцъфтях,
сърцето ми повика пеперуда,
ухая на обичане и грях,
опитай ме и няма да си тръгнеш.
Не подминавай - огненият цвят ...

Да изгубиш времето
е като длан без линии.
Като ноти без петолиние.
А аз съм се свила под листата
и ухая на есен. ...

Хижа край гората
със стройните ели
и пътечката позната
сред росните треви.
Канят ме припряно ...

Харесвам се на трийсет и една -
по-дръзко и уверено красива.
Не мамя свойта женска суета,
а вярвам, тази възраст ми отива.
Чаровни и по-женствени черти ...

Докосвай!
Докосвай ме!
Цялата.
Със очи.
Кафеникави. ...

Огънят в сърцето ми гореше,
ти означаваше много за мен,
но болката голяма аз търпях
и не разбра, че ти за мене
беше всичко. ...

Усещаш ли как мисълта ми търси те -
ефирен, лек воал от спомени, обгръщащ?
Усещаш ли в теб моето присъствие
и парещите от страстта ми пръсти?...
Усещаш ли как в мен си срастнал? ...

Сред позлата от магнити
аз ще сложа своя брошка.
С очи бездънни и така изпити,
се опитвам с нещо да помогна.
Сред звездите - възкачена на луната, ...

Как стана всичко?! Аз не зная...
тръпка бърза мина,
после ми омекнаха краката...
и се обърнах да те зърна...
ах, не ми го побира главата, ...

Целувките ти вляли са ми животворна сила,
усмихната да се прибирам у дома!
Знам, докато теб те има,
щастлива ще е моята душа!
От устните ти влюбени успокоена, ...

Жива съм, защото те обичам
Събуждам се, усещам, че съм жива,
чувствам как сега мислиш за мен
и отново съм неистово щастлива,
и грее слънце в моя ден... ...

БИТАК
По сергиите всичко ще купите -
лудост продават на килограм.
Рекорда за глупост ще счупите -
генерал в униформа ставате там. ...

Майска утрин,
окъпани полски цвтя.
Газя боса по бяла роса.
Гледам през прозореца - в градината на живота
са цъфнали нови цветя. ...

На брега на една бездна синя,
между плясъкът тих на вълните,
мигом спря ме една раковина,
вплела в себе си морски тайни невиждани.
В мойте длани затрептя като спомен ...

Щом падне бавно вечерта,
започвам да редя салати.
Една дилема в моята глава...
със зеле или със домати?
"Кайсийката", умряла е от студ ...

Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила. ...

- Всеки ден, всеки час и дори всеки миг е уникален и неповторим, затова трябва да подхождаме към тях като към такива - казва Гар Ван, отпива и поставя купичката с вино пред следващият в кръга.
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...

Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам ...

Вчера бе събота, днес е неделя.
Рано напуснах свойта постеля.
"Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!"
Знам в планината чудна река - ...

Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...

Посветено на pavli
Стандартния отговор е – когато човек умре. Тогава душата „отлита” нагоре, известно време кръжи над трупа му и накрая отива при другите души – нейде си. Даже някои твърдят, че са измерили теглото на този последен дъх, средностатистически на глава от населението. Аз лично съм скепти ...

хубава си Герда
толкова хубава
като навиваш ръкавите на утрото
да не влизат в нощната тъга
и сипваш кафето ...

Планетатаааа...
Легални паразити,
финансови бандити,
Монополи безсрамни
на банкерите гладни, ...

Късат дните си...
Някой като по сценарий
ни нарежда как да заживеем,
дните после във хербарий
сбира ги - за тях копнеем!... ...

В очите ми пеперудено
се търкулваха дните.
С пеперудено-влажни криле
от полепнала лани мъгла.
Във очите ми пеперудено ...

В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си, ...