Дандания! Изведнъж процеп! Вертикален. Хоризонтален. Звезда. Точка! Ето ме и мен.
Наоколо трещи, запушвам уши, трещенето не спира, а напротив, става все по-силно, изведнъж спира. Не, трещенето е преминало в тъпа болка. Разбиращото казване е преминало в проумяващо беззвучие на вече отказалия се. Болк ...

... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Събудих се от барабанния ритъм, който беше част от съня ми, но сега отекваше почти доловимо някъде около мен.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Почти нямах избор - нещо ме влечеше към невидимия барабан. Може би щях да се възпротивя на това посегателство, ...

Уморих се да търся теб щастие,
уморих се от празни копнежи,
уморих се да срещам нещастие,
уморих се... И няма надежда!
Уморих се да вярвам в приятелства, ...

Много пъти посегнах днес към белия лист -
исках тази тъга да излея,
да изпиша със думи колко силно боли,
но листът ми все още белее.
Много пъти преглъщах, ала още горчи ...

Сутрешна маска
бръчките са опънати
нервите също - за нова игра
+ + +
И на клоуна в пробития джоб ...

Морето спи,
прегърнало Луната.
Косите им
ухаят на звезди.
Трептяща свещ ...

25.07.2008
Нали не искаш да ме имаш?
И знаеш, че не мога да съм твоя.
Макар да знам, че много ме обичаш.
Иди си, запази си за себе си покоя. ...

>>
>>
>> *
>>
>> Горките деца- ...

Недей...
не ме напускай точно когато имам нужда от теб...
Недей...
не разрушавай света ни, пълен с хубави моменти...
Недей... ...

Кървя. Проклинам
съдба нещастна.
Тъжа. Загивам
в прокоба властна.
Забрави. Тръгна ...

Една жена,
при теб
дошла
по пътя на сълза,
с душа ...

Шоколад
Сладкото чувство
бавно разтопява.
Тека плавно
и пак ме съживява. ...

Петко Ю. Тодоров е близък приятел на Пейо Яворов. На 25 март, Благовещение, 1906г. той лично го запознава със сестра си Мина, без дори да подозира каква любов ще избухне между двамата.
Когато семейство Тодорови разбира за връзката на дъщеря им с поета, категорично се противопоставя. И всячески се оп ...

Пак е нощ.
Хладно е.
Пак съм сам сега.
Още ми парят устните,
отлепени от твоите уста. ...

Две самотни души,
в мрака загубени,
търсят приятелско рамо,
да поплачат тъжно само.
Чезнат в тъмнина, ...

Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението в ...

Предизвиквам нежност в теб,
толкова съм малка...
Губя се в ръцете ти,
цялата ме разтрепера...
Чувствам те навсякъде по мен, ...

Безмълвно докосване към нежността
или просто капка любов...
Капка, родена във вечността,
за да дарява наяве живот...
Докосва с ръце копринено-нежното й тяло. ...

Един прекрасен ден,
една усмивка.
Най-после се случва и на мен -
в сърцето ми светъл лъч прониква.
Но мълния, последвал писък - ...

Агония
Проститутката не представлява нищо друго, освен по собствено желание самоубиваща се плът. Всеки сексуален акт е сякаш ръчкане с нож надълбоко в слънчевия сплит. Ръчкане, при което душата кръвопуска. Кръвта излиза бавно и мъчително от всичките й артерии и вени. И сякаш и самата тя притежава не ...

Някой ме осъди на безпаметност -
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.
А някой ме уплаши на събуждане, ...

>>> С благодарност
>>> към Х.К.Андерсен, Разказвачът
>>> на най-човешките приказки
Душата ми е пепел, принце мой,
защото чувам как ме обвиняваш, ...

Посветено
Нахлу като крадец.
Във мене.
Във моята душа.
Скъпоценното открадна. ...

И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя. ...

Накъде ме поведе без път и посока,
накъде посред низ полудели треви -
тук ще срещнем стрък разцъфнала пролет
и калинка със детски разпилени мечти.
И несбъднат вековен копнеж ще извика ...

Летни вечери
Слънцето, претурено на запад,
полегнало бе, сякаш да почине.
Уморило се беше да чака
и този ден да си замине. ...

на Лидия, гр. Смолян
Розата на любовта
Хормонът ме отведе в планина,
но там история получи се една...
Уж любов трябваше да посея ...

Дано, когато ти си тръгнеш,
да те преследвам и да бъда споменът горчив!
На всяка крачка, решиш ли ти да се обърнеш,
да виждаш мен и моите очи!
Дано, когато я прегръщаш, ...

докато стенеше мъглата по миглите
обсъдихме студа
грипната епидемия
и старите сметки за плащане
всяка дума разчекната между нас ...

Съседът ми отсреща не е местен,
наскоро купи къща срещу нас,
оказа се човекът свестен,
сприятелихме се почти за час.
От столицата тоз комшия ...

Tarja Turunen – Boy and The Ghost
The streets are empty
Inside it's warm
His hands are shaking
They locked the door ...