Сините й очи бяха помътнели от болка. Петър имаше чувството, че жената не може да фокусира погледа си и се съмняваше дали изобщо вижда нещо.
- Как сте, госпожо? - попита с треперещ глас той и погледна към пътя. Нямаше никакви коли и в двете посоки. Внезапно го обзе вцепеняващо усещане за безпомощнос ...

не се разстройвай
моментите на тръгване нямат край
както и водката
хората имат грижa за това
ако усетиш вятър покрай лицето си ...

Заваля ли? Дъждът се обърка,
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници, ...

Земята отново със кръв напоена е,
войната цивилна със сила вилнее.
Надеждата, милата, пак покосена е,
разрухата пълна е, огънят тлее.
Безбройните жертви се пак преброяват, ...

На една Хубава жена, която ми подари много щастие!
Съдбата ли така ме бе орисала
да срещна в късен септемврийски час
една жена с усмивка тъй пречистваща,
с красив и нежен топъл глас! ...

Като врабчета
Обичахме се с теб
като врабчета.
Свободно.
Дръзко. ...

"Истински начин да отмъстиш на врага си
е да не приличаш на него" Марк Аврелий
Биеха го сутрин.
И вечер.
Ей така! ...

Отправна точка -
небето.
Прав е Текери -
суета.
Газим жадни морето, ...

Понесена... на пеперудени крила,
подгонена от ненаситни спомени,
крещях, мълчейки... беше тъмнина,
разчитах воплите на грешници прогонени.
Забравила за себе си... живях, ...

* * *
(любовно)
Привечер тиха
на пролет безпаметна.
Аз тичам задъхана ...

Откъсната радост,
мъртво листо,
искряща сълза -
всичко, което си ти,
от всички предишни ...

По зелена пътека,
през цветна морава вървя.
Под лазурната нежност
на небесната синева.
Маргарити бера, теменуги, ...

Днес не съм с добрата си душа.
Изчерпа се.
Раздадох я на просяци.
За тях -
пендар човещина. ...

Никой никога дано не види
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена, ...

На Ди
Пак е нощ, пак черно е вън,
заспали са всички в покоя...
Небе - без звезди, прохлада - без сън,
почива духът ми от зноя... ...

Зимен сън
Душа, родена сред звездите,
се гърчи и пълзи в калта,
изгубени, недостъпни, висините
за жалък червей, без крила. ...

Защо когато си със мен
се чувсвам някак си във плен?
Когато си с приятели добри,
защо си толкова студен, кажи?
Нима съм чужда вече аз, ...

Късно е. Няма те вече.
Няма надежда за нас.
Късно е. Времето бавно изтече.
Химера... И пагубен глас.
Късно е. Не ще да се върнеш. ...

Познаваш ме. Отдавна.
Дъха ми - жар усещаш,
копнежа ми отчаян,
страха и още нещо...
Сънуваш ме. Отскоро. ...

Не те рисувам, даже и да искам -
палитрата от чакане изсъхна.
От пръстите - полуартритно
лукаво се измъква четката.
Не те описвам - както ми се иска, ...

________________________________
Отново рисувам очите ти,
от тях дълго крих мечтите си.
Ще ме пронижеш с поглед пак,
а после ще отминеш като късен знак. ...

Тази тъга във очите я зная,
лъга ме тя не един път.
За всичко отминало вече нехая.
И без теб е красив и щедър светът.
Всичко днес е свършило, всичко е отминало. ...

Дойде време да заменя "Тя" с нейното настоящо име - Радислава. Това име тя избра преди десет години, когато се отказа от всичко, което си представяше, че един ден ще бъде животът й.
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...

Адаптирам се бавно към тази красива песен,
звучи музикантски - така различно...
Представи си, когато хлябът е замесен,
когато го вкусиш и възкликнеш: "Отлично"!
Така летална, така опияняваща - ...

Очите ти са живи
и горят, говорят, плачат,
казват ми, когато си сама,
и тревожни мисли щом те мъчат...
Ръцете ти говорят тихо ...

*
Вървя към пустотата.
Без очи.
Вървя към червените петна,
идващи понякога в сънищата. ...

Една съдба, един живот, един човек в свят жесток. Кръг от ужас, болка и тъга, без капка жалост, без лъч от светлина. Лишен от обич, от любов ограничен, лежи в мрака и чака утрешния ден. Завит с надежда, положил възглавница от самота, крещи безшумно сломената душа. Луната грее със зловещата си светли ...

Щастието зависи не от това къде си, а с кого си...
Има ли някакво значение къде се намирам в момента? Има ли значение за какво мисля? Има ли значение дали е вчера, днес или утре?
За мен е много по-важно не къде съм, а с кого съм. Не е толкова важно за какво, а за кого мисля, защото мислите ми са зае ...

Не ме обичай! Чуваш ли? Недей!
Душата ми е зона забранена.
Да влизаш непоканен там, не смей -
със рани и сълзи е напоена.
Не ме докосвай! Ще те заболи, ...

Стоя със съзнание, проточено в безмълвие,
мисля за теб - вдишвам вечерта,
денят, прекаран в природа и лутане,
изтече от мен като бърза река.
Борова гора, в която те целунах, ...

Не ми трябва
спокойна любов!
На мене
ми дай
по-побъркана! ...

Защо нахлу така в живота ми?...
Защо ти беше да ме караш да се влюбвам в теб?...
Защо завладя сърцето ми и го накара да те обича?...
Защо си последният, когото обичах?...
Защо повече никога няма да обичам?... ...

Ранена птица е душата ми сега,
лети над тъмните места.
Сърцето ми от мъгла е задушено
и то като душата ми е наранено!
В сълзи се давя и не спирам ...

На и
>>>>>> "Бедни, Аркашка,
>>>>>>
>>>>>> помниш ли още
>>>>>> ...

Намерих те без да съм те търсила,
открих те просто така,
живота ми без планове обърна се,
случи се всичко просто на шега.
Дните ми монотони преминаваха, ...